Наука История Откривателят на розетата

balgari.bg

Откривателят на розетата

Археологът Станчо Ваклинов е роден на 26 март 1921 г. в Пловдив. Учи класическа филология в Софийския университет. В средата на 40-те години на двайсети век започва работа в Археологическия институт.
Скоро след началото на кариерата си Ваклинов разкрива важен некропол край Нови пазар.
Датира го в VIII в. и за пръв път свързва културата на нашите предци с културата в земите на някогашната Велика България на Кубрат. Така разкопаването на некропола при Нови пазар става отправна точка в последвалите задълбочени изследвания върху историята на прабългарите.
Малко по-късно Ваклинов става научен ръководител на разкопките в двете ранни български столици - Плиска и Велики Преслав.
В първата разкрива редица сгради в Дворцовия комплекс. Сред забележителните му находки е прочутата бронзова розета. Не по-малко интересни са наблюденията му върху странните побити каменни блокове край Плиска - т. нар. девташлари. Ваклинов смята, че това са символични надгробни паметници на прабългарски воини, загинали извън родината.
Голямата страст на учения си остава Велики Преслав. В продължение на години воденият от него екип разкрива главните части от Царския дворец на българските владетели от края на IХ и първата половина на Х в. При проучванията са разкопани основни сгради като Тронната палата и жилищните помещения.
Най-сензационното откритие на Станчо Ваклинов е в местността Селище във Външния град на Велики Преслав. Заедно с известната археоложка Вера Иванова-Мавродинова разкопават неизвестен манастир от IХ-Х в. Неочаквано до северната стена на църковния притвор изследователите попадат на гробница. Тя е покрита с каменна плоча, на която е изрязан с дълбоки букви надпис на кирилица.
Текстът се оказва изключително важен за българската история. Става ясно, че в гроба е положен Мостич, "чъргубиля" при царете Симеон и Петър. Когато навършил 80 години, той се оттеглил от държавни постове и се замонашил.
Учените обясняват титлата като пославянчена форма от прабългарското ичиргу-боил, или вътрешен боил - главният началник на крепостите от централната област около столицата, изпълнявал е функциите и на външен министър, като е водел задгранични преговори и е отговарял за представянето на българския владетел в чужбина.
Станчо Ваклинов преподава дълго във Великотърновския университет, чийто ректор е през периода 1966-1968 г. Неговите лекции там са издадени като учебник по археология. Автор е и на изследванията "Надписът на Чъргубиля Мостич" (1955), "Нашите прадеди славяните" (1961), "Велики Преслав. Исторически очерк" (1966), "Мадара, Преслав, Плиска" (1966), "Формиране на старобългарската култура VI-XI век" (1977), "Кладенци - ранносредновековно българско селище" (1981).
Ученият умира на 15 септември 1978-а.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google