Наука История Строител на съвременна България

balgari.bg

Строител на съвременна България

altСимеон Радев се ражда на 19 януари 1879 година в град Ресен в Македония.
Учи в българските училища в родния си град и в Охрид и Битоля, по-късно завършва със стипендия на Българската екзархия френския лицей "Галатасарай" в Истанбул. След завършването на лицея заминава в Женева, където учи право.
Още 16-годишен, Симеон Радев приет за член на ВМОРО по предложение на Гоце Делчев.
През 1901 г. Радев става редовен сътрудник на вестник "Вечерна поща", а две години по-късно - и негов редактор и главен редактор.
През 1905 г. по покана на Павел Генадиев Радев заедно с Александър Балабанов започва издаването на списание "Художник". Участва и в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. През 1911-а основава всекидневника "Воля", а по същото време публикува и книгата си "Строителите на съвременна България" - едно от най-оригиналните историографски изследвания у нас. Член на масонската ложа "Светлина".
Симеон Радев се записва като добровелец в Балканската война, като отначало е зачислен в главната квартира в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета Солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия и в първите боеве срещу сърбите при Осоговската планина.
След началото на Междусъюзническата война през 1913 г. Радев е извикан в София, след което е прехвърлен в Букурещ. В румънската столица Радев участва в изработването на временното примирие и в Конференцията за подписване на мира. След подписването на мирния договор остава като пълномощен министър (посланик) до 1916 г. по личното настояване на румънския крал Карол Първи.
След влизането на Румъния в Първата световна война Симеон Радев е преместен в Берн. По-късно, през 1917 г., сам си подава оставката, напуска Швейцария и отива на фронта.
В края на войната Симеон Радев заедно с Андрей Ляпчев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това е пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите в Женева.
През 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си "Македония и Българското възраждане през XIX век". Произведението е издадено на български през 1927-а.
Сред творбите, излезли изпод перото на публициста и историографа, са мемоарните "Българската студентска колония в Женева (1898-1899)", "Това, което видях от Балканската война", "Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г." и др.
Симеон Радев пише разкази, литературнокритически студии, исторически изследвания.
Умира в София на 15 февруари 1967 г.
Третият том на епохалното му произведение "Строителите на съвременна България" излезе близо век след първите два, подготвен за печат от сина на историка - Траян Радев, който е и автор на увода и бележките в изданието.

От http://bg.wikipedia.org

За личността на Симеон Радев разказва литературният критик Борислав Гърдев тук.

Още - на www.temanews.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.