Наука История "В усъвършенстването е смисълът на живота"

balgari.bg

"В усъвършенстването е смисълът на живота"

Людмила Живкова

Людмила Живкова е родена на 26 юли 1942 г. Дъщеря е на Тодор Живков и д-р Мара Малеева.
Завършва руска гимназия в София и история в СУ "Св. Климент Охридски", както и история на изкуството в Москва. Специализирала е в Оксфорд.
През 1966 г. започва работа в Института по балканистика при БАН.
Пет години по-късно защитава дисертация и е удостоена с научната степен "Кандидат на историческите науки" за монографията си "Англо-турските отношения 1933-1939 г."
През ноември 1971 г. е назначена за първи заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина, в началото на следващата година - и първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (по-късно - Комитет за култура).
През същата 1972 г. заедно с Богомил Райнов осъществяват идеята за изложба на тракийското изкуство по повод Първия световен конгрес по тракология.
На 12 ноември 1973 г. Людмила става жертва на пътна злополука. Тогава се обръща към източните духовни практики и благодарение на йога успява да се възстанови.
През 1975 г. става председател на Инициативния и организационния комитет на първата международната детска асамблея "Знаме на мира".
През 1976 г. в Париж е показана експозицията "1000 години българска икона" благодарение на организационните усилия на Людмила.
Същата година по нейна идея е създадено Единно средно училище с експериментална цел (сега Национален комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура).
В този учебен комплекс децата преминават от детската градина до завършването на средното си образование, като в центъра на обучението е изкуството. Идеята на Людмила е била училището да се превърне в модел на модерното българско школо. При разработката на концепцията тя заимства някои принципи на италианския педагог д-р Мария Монтесори - разкриване и развитие на индивидуалните възможности, стимулиране на творческите заложби, уважение към уникалното в личността на всяко дете, възпитание чрез изкуство.
От 7 до 10 юни 1977 г. по инициатива на Людмила в София се провежда Първата международна писателска среща под наслов "Мирът – надежда на планетата".
През 1977 г. предлага на Министерския съвет проект за Национална конгресно-концертна зала (сега Национален дворец на културата), предложението й е одобрено и пет години по-късно НДК е факт.
Най-голямата сбирка картини на Николай Рьорих е изложена именно в София през 1978 г. - отново по идея на Л. Живкова.
От 16 до 25 август 1979 г. България е домакин на Международната детска асамблея "Знаме на мира", провеждана под егидата на ЮНЕСКО, чийто организатор е тя. Асамблеята е сред най-мащабните инициативи в световен мащаб във връзка с отбелязването на Международната година на детето.
Нейна кулминация е откриването на монумента "Знаме на мира" в местността "Камбаните" край София.
Пак през 1979 г. по инициатива на Людмила в криптата на храм-паметник "Александър Невски" се открива изложба от рисунки на Леонардо да Винчи.
На 21 юли 1981 г. Людмила Живкова внезапно си отива от този свят.
"Людмила никога не бе си въобразявала, че би могла да заеме място дори в най-последния ред на дългата върволица от Велики страдалци, поели доброволно към кладата, бесилото или кръста. Тя просто бе следвала мисията, на която се бе посветила", казва за нея нейният съмишленик Богомил Райнов.

Книги за Людмила Живкова:

  • Богомил Райнов. Людмила - мечти и дела. "Камея". София. 2003
  • Димитър Мурджев. Така ги видях. София. 1992
  • Е. Савова, З. Мичева, К. Аврамов. Людмила Живкова. Живот и дело (1942 - 1981). Летопис. Издателство на БАН. София. 1987
  • Емил Александров. Култура и лична власт (аз работих с Людмила Живкова). "Слънце". София. 1991
  • Константин Дилчев. Загадъчната смърт на Людмила Живкова. "Ню медия греп". София. 2006
  • Стоян Михайлов, Л. Левчев, Л. Павлов, Св. Русев, Е. Евтимов. Мислете за мене като за огън. "Народна младеж" София. 1982
  • По законите на красотата. Юбилейно издание на Национално сдружение "Рьорих". София. 2002

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.