Наука Изкуствознание

balgari.bg

Изследовател на красотата на книгата

Изкуствоведката Аксиния Джурова е родена на 18 септември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ и история на изкуството в Московския държавен университет. Докторе  оп изкуствознание, ппрофесор по средновековно изкуство в СУ. Оглавява Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев".
Научните търсения на проф. Джурова са в областта на изучаването на славянското книжовно наследство с акцент върху украсата на книгата.
Автор е на описи на славянски ръкописи от Атина (1979), Британския музей и библиотека в Лондон (1978), Ватиканската Апостолическа библиотека (1985), Папския Институт за Изтока в Рим (1997). Нейна е монографията "Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра" (1981) - първия обобщаващ труд на тази тема у нас.
Изследва Асеманиевото евангелие от края на X в., Ватиканския палимпсест - най-старото известно кирилско ръкописно евангелие (втората половина на Х в.). Пише трудовете "Византийската миниатюра" (преведен на италиански, испански и немски) и "В света на ръкописите" - изследвания, в които славянският кодекс е съпоставен с византийския модел и с особеностите на адаптацията, направена от старобългарските книжовници в Плиска и Преслав. Неин е първият труд в славистиката, посветен на славянската кодикология.
Участва в обработката и обнародването на най-голямата колекция от гръцки ръкописи в България, наброяваща над 460 артефакта от IX до XIX в.
Проучва Томичовия псалтир и среднобългарския илюстриран превод на Хрониката на Константин Манасий - най-известния български ръкопис в света.
Аксиния Джурова е автор на над 30 каталози и книги по съвременно изкуство, филми и предавания по националните медии.

 

Етикети:
 

Първият музиколог

Проф. Стоян Брашованов, първият български професионален музиколог, е роден в Русе на 1 септември 1888 година.
През 1908-а заминава да учи философия и музикология в Берлин, после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.
Връщайки се в България, Брашованов започва работа като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е през 1931 година, а през 1938-а е избран за професор.
От 1937 до 1940 година е директор на Академията. През 1947-а е учредена Катедра по музикални науки и за пръв неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.
Той е автор на няколко монографии и около 120 статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в периодичния печат. Статиите му, публикувани у нас, отразяват възгледите му за обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. В материалите си за чуждестранни печатни издания Брашованов популяризира българската музикална култура и българския фолклор.
Сред най-важните трудове на Брашованов е монографията му "История на музиката" от 1946 година. В работата си той разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българския.
Докторската му дисертация на тема "Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes" разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след "Метричните и ритмичните основи на българската народна музика" на Добри Христов от 1913 година. През 1956 година Брашованов пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880-1938).
Проф. Брашованов умира на 16 октомври 1956 г. в София.

 
Етикети:
 

Българска следа в световния арт

Изкуствоведката Каролин Христов-Бакърджиев, обявена от британското списание "Арт ривю" за най-влиятелния човек в съвременното изкуство за 2012 г., е родена на 2 декември 1957 г.
Родителите й се запознават в Торино, където баща й учи медицина, а майка и - италианка - археология. През 50-те години на двайсети век двамата се местят в Щатите, където се ражда Каролин.
Получава бакалавърска степен във френски лицей във Вашингтон и се връща в Европа, за да учи история на изкуството и литература в Пиза. Завършва през 1981-ва и се мести в Рим, където пише критически материали за артсъбития в ежедневни издания.
През 1999-а публикува книга за съвременното италианско артдвижение "Арте повера". Първата й монография - за творчеството на южноафриканския художник Уилям Кентридж, излиза през 1997-а. Следва трудът й за канадската художничка Джанет Кардиф (2001).
До 1999 г. Христов-Бакърджиев работи като куратор на свободна практика и организира изложби в много страни по света. От 1999 до 2001 г. е старши куратор на изложбите в Центъра за съвременно изкуство P.S.1 в Ню Йорк - филиал на Музея за съвременно изкуство. От 2001 до 2008-а Каролин е главен куратор на Музея за съвременно изкуство "Кастело ди Риволи" в Торино, а през 2009-а - временен директор на авторитетната институция.
През 2008 г. става художествен директор на 16-ото биенале на съвременното изкуство в Сидни. Къщата година е избрана за куратор на 13-ата художествена изложба "Документа", която се провежда през 2012 г. в германския град Касел.
Като арткритик Христов-Бакърджиев е автор и съавтор на изследвания на творчеството на съвременни артисти, сред които Марио Мерц, Франц Клайн, Родни Греъм, Фабио Маури, Уили Дохърти, Джими Дърам, Михаел Раковиц и др.
Омъжена е за италиански художник, имат две дъщери.

Интервю с Каролин Христов-Бакърджиев помества "24 часа"
 

Изследователка на средновековното изкуство

Проф. Елка Бакалова получи годишната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2012 година. С отличието проф. Бакалова е удостоена заради изключителния си принос в развитието на хуманитаристиката, яркото си присъствие в културния живот и заради международното признание на работата си по опазването на културното ни наследство.
Бакалова е сред най-изявените български специалисти по изкуството и културата на Средновековието и Ренесанса. Изследванията й са посветени на византийското и българското средновековно изкуство и на християнската ритуалност.
Родена е на 8 декември 1938 г.
Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет през 1963 г. със специалност "Руска филология". През 1964 г. завършва и Историческия факултет на Московския университет със специалност "История на изкуството" при световноизвестния византолог проф. Виктор Лазарев.
Бакалова специализира в Поатие, Бари, Кьолн, Берлин и Мюнхен със стипендия на Фондацията "Хумболт", във Виена и в Университета "Принстън".
През 1970-а Елка Бакалова започва работа като научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема "Стенописите в костницата на Бачковския манастир" през 1973-та. Докторската й дисертация от 1990-а пък е на тема "Аспекти на съотношението словесен текст - изображение в българското средновековие". От 1992 до 2007 година проф. Бакалова е старши научен сътрудник I степен в Института за изкуствознание при БАН. Избрана е за член-кореспондент на БАН през 2005-а. Работи в Института за фолклор към БАН.
От 2000 до 2007 г. Елка Бакалова е редовен професор в Нов български университет, департамент "История на културата".�Преподавала е в Софийски университет и във Великотърновския университет, като и в Националната художествена академия.
Изнасяла е лекции по средновековно българско и византийско изкуство в Лувъра и Сорбоната, в Принстън, "Dumbarton Oaks Research Library and Collection" във Вашингтон, в Женевския университет, в Музея на приложните изкуства във Виена, в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк, в Ecole pratique des Hautes etudes в Париж и др.
Проф. Елка Бакалова е консултант и експерт в национални и международни организации по опазване на културното наследство. От 1994 г. е член на Българския национален комитет на ИКОМОС и експерт по художествените паметници на манастирите. От 1989 г. до 2007 г. е главен редактор на научното списание "Проблеми на изкуството".
Автор е на множество статии и монографии, сред които "Стенописите на църквата при с. Беренде", "Бачковската костница", "Манастирите в България" (в съавторство), "Роженският манастир" и др.

 

Изкуството на битката

Генерал-полковник проф. Юлий Абаджиев е роден 5 април 1947 г. в София.
Израства в Панагюрище, завършва ВИФ и започва да преподава сценичен бой във ВИТИЗ. През 1968 г. създава бойна актьорска школа към Киноцентъра. Каскади, разработени от Абаджиев, намират място в лентите "Хан Аспарух", "Денят на владетелите" и др. На фестивал в Рим филмът на Васил Мирчев "Горещи следи" получава първа награда за специални ефекти - дело на Абаджиев.
Той е сред основоположниците на изучаването, практикуването и популяризирането на бойните изкуства у нас, в тази насока работи още от 1963-та. През 1979 г. се създава Центърът за подготовка на командоси "Гранит" в армията, негов пръв ръководител е капитан Юлий Абаджиев. Завършва генералщабен стратегически курс във Военната академия - департамент "Национална сигурност", с магистратура по специалността "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили на Република България".
Юлий Абаджиев е автор на учебници по бойни изкуства, доктор по изкуствознание и доктор хонорис кауза в НАТФИЗ.
През 2002-ра по негова инициатива се учредява Съюзът на българските командоси, чийто председател е ген. Абаджиев и до днес.
Юлий Абаджиев е академик на Световната академия на науките по комплексна безопасност и неин вицепрезидент, редовен член на Международното антитерористично единство със статут на постоянен участник в Съвета на Европа. Председател на новоучредената политическа партия "Обединение на българските патриоти".
Председател е на фондацията "Национална академия за изкуствата".

Интервю с Абаджиев помества http://infomreja.bg

 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.