Наука Изкуствознание Първият музиколог

balgari.bg

Първият музиколог

Проф. Стоян Брашованов, първият български професионален музиколог, е роден в Русе на 1 септември 1888 година.
През 1908-а заминава да учи философия и музикология в Берлин, после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.
Връщайки се в България, Брашованов започва работа като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е през 1931 година, а през 1938-а е избран за професор.
От 1937 до 1940 година е директор на Академията. През 1947-а е учредена Катедра по музикални науки и за пръв неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.
Той е автор на няколко монографии и около 120 статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в периодичния печат. Статиите му, публикувани у нас, отразяват възгледите му за обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. В материалите си за чуждестранни печатни издания Брашованов популяризира българската музикална култура и българския фолклор.
Сред най-важните трудове на Брашованов е монографията му "История на музиката" от 1946 година. В работата си той разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българския.
Докторската му дисертация на тема "Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes" разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след "Метричните и ритмичните основи на българската народна музика" на Добри Христов от 1913 година. През 1956 година Брашованов пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880-1938).
Проф. Брашованов умира на 16 октомври 1956 г. в София.

 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.