Наука Литературознание

balgari.bg

По пътя на словото

Литературният историк Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол.
Завършва българска филологияв СУ през 1958-а.
Заедно с Вл. Башев основава в. "Пулс". От 1960 г. работи във в. "Народна младеж", "Литературен фронт", "Народна култура", завежда отдел "Критика и литературознание" на издателство "Български писател" (1972-1974).
През 1972 г. защитава докторска дисертация, а от 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Ръководител е на проблемната група "Литературни анкети", която подготвя и издава 40 литературни анкети с известни български писатели.
През 1988 г. Сарандев е избран за професор по история на българската литература между двете световни войни. От 1975 г. до 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет.
Научното му творчество е свързано с българската литературна класика, българския литературен авангард и литературното анкетиране.
Автор е на трудовете "Имена и години" (1967), "Герои и конфликти" (1967), "Книга за Дора Габе" (1974), "Павел Матев" (1974), "Живот се дава за живот" (1976), "Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи" (1977), "Емилиян Станев. Литературна анкета" (1977; 2007), "В света на "Старопланински легенди" (1980; 1993; 2007), "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г." (1986; 1998), "Дора Габе. Литературна анкета" (1986), "Елисавета Багряна. Литературна анкета" (1991), "Изповеди. 101 по 31" (1995), "Валери Петров. Литературна анкета" (1997), "33 литературни портрета" (1998; съавтор К. Янева), "Български литературен авангард. Антология" (2001), "Българска литература. 1918-1945 г. (2004 - т. 1.), "Българска литература. 1930-1945 г." (2006 - т. 2.), "Хроника на едно приятелство" (2006), "От разпитната метода до литературните анкети" (2008). Монографията му "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път" е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ "Св. Климент Охридски" за 1986 г. и националната литературна награда "Йордан Йовков" за 2000 г.

Етикети:
 

Историк на идеите в литературата

Литературният историк и критик проф. д-р Галин Тиханов е роден 12 юни 1964 г. в Ловеч.
Завършва немската езикова гимназия в родния си град (1983). Завършва бакалавърска степен по английска филология и културология и магистърска - по славистика в Софийския университет. Защитава докторат на тема "Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм" в СУ през 1996-а и по философия в Оксфорд с тема "Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия" през 1998-а.
Преподавателската си работа започва н Софийския университет.
Работи като изследовател по руска и германска история на идеите в Мъртън Колидж, Оксфорд (1997-2000).
Преподава сравнително литературознание в Ланкастърския университет от 2003 до 2007 година, а от 2007-а до 2011-а е професор по история на идеите в Университета в Манчестър, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури.
От 2011-а проф. Галин Тиханов е професор по сравнително литературознание в колежа "Куин Мери", Лондонски университет.
Бил е гост преподавател по сравнително литературознание в Йейл (2007) и по история на идеите в Университета на Санкт Гален (2011).
Член е на издателските съвети на Manchester University Press, Arcadia, Comparative Critical Studies, Slavonica, Primerjalna knjizevnost, Brill Balkan Studies и Durham Modern Languages Series.
Печелил е изследователски стипендии на Фондация "Александър фон Хумболд", Фондация "Джордж Сорос", Wissenschaftskolleg zu Berlin и Collegium Budapest.
Неговите публикации по руска, немска и централноевропейска литература са излизали в Oxford German Studies, Oxford Slavonic Papers, Stanford Slavic Studies, Essays in Poetics, The Modern Language Review, Germano-Slavica, The Times Literary Supplement, Новое литературное обозрение и другаде.
Галин Тиханов е автор на монографиите "Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането" (1994), "Жанровото съзнание на кръга "Мисъл": към културната биография на българския модернизъм" (1998), "The master and the slave: Lukács, Bakhtin, and the ideas of their time" (2000). Съавтор и редактор на книги и статии в областта на културологията и литературознанието.

Етикети:
 

Теоретикът на символизма

Литературният критик и теоретик Димо Кьорчев е роден на 20 май 1884 г. в Търново. Средното си образование получава в родния си град, след което се записва да учи философия в Софийския университет, но следва само шест месеца.
В Търновския пехотен полк Димо Кьорчев също не остава дълго - строгият казармен живот не е в съзвучие със свободолюбивия му дух.
Заминава да учи право в Лайпцигския университет през 1905-а, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет. Завършва през 1908 г. Една година работи като прокурор в Свищов, а след това се мести в София и се заема с адвокатската професия.
Същевременно Кьорчев е сред активистите на Националлибералната партия, а от 1920 г. - неин политически секретар. Пише във вестник "Воля" (често под псевдонима П. Ератов).
Избран е за народен представител през периода 1914-1919 г. и през 1923-1928 година.
Смята се, че Димо Кьорчев е теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с идеите на Ницше, когото изучава старателно, той пропагандира, че силният човек трябва да бъде деятелен, сам да изгради своя живот, приема свръхчовека за реалност.
Символизмът в литературата открива у Кьорчев своя теоретик и изследовател.
През 1907 г. участва в издаването на алманаха "Южни цветове", в който е публикувана и най-важната теоретична работа на българския символизъм - есето му "Тъгите ни". "България може без всеки от нас, но ние не можем без нея. Съзнанието за това ражда тъгите ни", изповядва публицистът. За студията Янко Янев, издател и изследовател, пише: "Тя е пълна с поетическо чувство е сгряна от сърдечна любов към Родината. Това е най-лиричният акорд в целия живот на Кьорчев." Именно Янев отпечатва през 1933-1934-та избрани негови творби.
Заедно с Елин Пелин редактират списание "Слънчоглед" през 1909-а. В периода 1922-1927 г. Кьорчев издава списание "Пролом". Тук публикува своите "Политически прегледи" - задълбочени коментари на обстановката в следвоенна Европа. Сътрудничи на вестниците "Българин", "Ден", "Воля", "Свобода", на списанията "Листопад" и "Българска мисъл".
Пише есетата "Литературната критика", "Близкото минало", "Индивидуализмът в нашата литература" и др.
Димо Кьорчев е типичен пример на честен интелектуалец, удавил се в блатото на нелицеприятната ни политическата действителност.
Ролята му литературата ни е особена - той опитва да привнася в нея модерните за времето си идеи, но без да скъсва с тънката нишка на традициите.
Кьорчев умира на 22 декември 1928 г. в Париж едва на 44-годишна възраст.
Завещал е на търновското читалище "Надежда" личната си библиотека - 2000 книги български, немски, френски и руски език. Върху негов парцел, дарен на общината от сестра му д-р Дафина Кьорчева, е построена Народна библиотека "П. Р. Славейков" в старата столица.

 
На снимката: Портрет на Димо Кьорчев от Никола Маринов (фрагмент)
 

Откривател на таланти

Владимир Василев е роден на 4 ноември 1883 г. в Бургас в семейството на читалищния деец и мирови съдия от Жеравна Васил Матеев и Мария Хаджиниколова.
Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София през 1900 г. През 1904 г. завършва право в Софийския университет. В периода 1906-1907 г. работи в Университетската библиотека. После е съдия в Радомир, Плевен и София, подпредседател е на Апелативния съд. Директор е на Народния театър в София от 1924 до 1938 г. (с прекъсвания).
Литературната си дейност Владимир Василев започва с рецензии в сп. "Светлина" (1900) и "Българска сбирка" (1904). Сближава се с писателите и критиците от кръга "Мисъл", като сътрудничи на едноименното списание.
Основава и списва "Златорог" - уникално списание за литертура и критика, дало път на най-големите ни творци от този период. Списанието излиза от 1920 до 1944 година.
Сред по-важните му критически студии са "От пет години насам" (1928), "От 1920 до днес" (1932), "Поети на смирението" (1936). Автор е на полемичните статии "Пантеисти и маниаци", "Между сектантство и демагогия", "Хулиганството в литературата ни", "Бараж от литературни формули" и др.
След 9 септември 1944 г. Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите.
През следващите години работи известно време като коректор, но дълго не излизат негови текстове.
Умира в София на 27 декември 1963 година.

Още - на www.slovo.bg
 

По пътя към недостижимата Итака

Идеологът на Българския Великден проф. Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в с. Дивдядово (днес - квартал на Шумен). Там завършва гимназия и учи право в Софийския университет, но след дипломирането си не се насочва към адвокатска или съдийска кариера. Желанието му да работи в областта на литературата най-напред го отвежда в сп. "Родна реч", където е зам.-главен редактор през 1959 г. След това заминава за Москва, където през 1962-ра защитава дисертация на тема "Проблеми на съвременния български роман".
Връща се у нас и работи като завеждащ отдел "Критика" на сп. "Септември", по-късно е и негов главен редактор. През 1991 г. по идея на Тончо Жечев изданието продължава да излиза под името "Летописи".
През 1974 г. Тончо Жечев става директор на Института за литература.
Отличен познавач на античната философия и литература, Жечев изучава и славянските литератури, особено руската класика, историята на православието, народопсихологията.
Той е сред учените, които се интересуват от мястото на Бога в живота и нравствеността ни, от силата на българските ни корени, от дуни на неосъществени одисеевци, които искат да пътуват и да срещнат света, но и да се върнат отново у дома.
Тончо Жечев е автор на над 400 научни статии и студии, сред които "Съвременни образи и идеи", "Идеи на прозата", "Критически погледи", "Литература и общество", "Род и родно място", "Въведение в изучаването на новата българска литература", "Лебеда и смъртта", "Болки от текущото", "Какво иска свободата", на романа "Историята и теориите на един Пигмалион".
Многостранна, задълбочена и оригинална изследователска мисъл влага Жечев в неголямата по обем, но щироко дискутирана книга "Митът за Одисей", излязла най-напред на страниците на сп. "Септември", а през 1985 г. и като самостоятелно издание.
Фундаменталният труд на Тончо Жечев "Българският Великден, или Страстите български", излязъл през 1975 г. и претърпял няколко издания и многобройни преводи в чужбина, е събитие в културния живот на България. В тази книга Тончо Жечев изследва Цариградския кръг и ролята му в борбите за църковна независимост като важен етап в Българското Възраждане.
Според учения съвременният човек е наранен от високите технологии и стреса, липсва му мотивация да открие своето класическо човешко място в бъдните цивилизации.
"Троя е достижима, все така недостижима е Итака", пише големият мислител, сякаш предчувствайки емиграционните вълни, отнесли млади и интелигенти българи далеч от родината.
Тончо Жечев умира на 23 февруари 2000 г. в София.


Още за големия хуманитарист - във вестник "Сега"
 
Страница 1 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google