Наука Литературознание И той на тоя свят

balgari.bg

И той на тоя свят

altАлександър Балабанов се ражда на 18 януари 1879 година в Щип.
Учи в българската гимназия в Солун, през 1898-а завършва Класическата гимназия в София и следва класическа филология в Лайпциг.
Завършва през 1904 г. в Ерланген и защитава докторска дисертация на тема "Изследвания върху правното положение на гръцката жена".
След завръщането си у нас Балабанов е учител в I мъжка гимназия (1904-1912) в столицата, за кратко е драматург на Народния театър, а от 1908-а е частен, четири години по-късно - редовен доцент в Софийския университет. През 1917-а оглавява Катедрата по класическа филология в университета.
Още като ученик Александър Балабанов печата преводи на "Илиада" в сп. "Български преглед". По-късно сътрудничи със стихове, статии и есета в литературния печат.
Основател и редактор е на литературно-художественото сп. "Художник" (1905-1909).
През 1908 година заедно с Йосиф Хербст редактира в. "Време", редактор е на "Архив на МНП". Основател и редактор на първия у нас литературен вестник "Развигор" (1921) и на списание "Прометей".
Академичната си работа професор Балабанов фокусира върху проучванията на историята на класическите литератури. Неговата "История на класическата литература" претърпява три издания. Автор е на много преводи от немски и старогръцки. Превежда "Фауст" на Гьоте, басните на Езоп, "Характери" на Теофраст, "Федон" на Платон, както и много трагедии на Есхил, Софокъл и Еврипид, комедии на Аристофан и др., които през 1914 година са отличени със специална награда на БАН.
В продължение на близо половин век Балабанов пише статии по литературни, театрални и обществени проблеми. Пръв обръща внимание на високата художествена стойност на "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов, който дотогава изобщо не е бил признат за писател.
Балабанов е автор на изследванията "Мястото на българската литература", "Апология на българското", на романа "Балканският хитрец", на мемоарните творби "И аз на тоя свят" и "Спомени от разни времена", излезли под редакцията на Тодор Боров.
Афоризми на Александър Балабанов са събрани в книгата "Сол и пипер", съставена от Петър Величков.
Големият литературовед умира на 29 ноември 1955 г.

Любопитни факти за колоритната личност на Балабанов прочетете тук

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.