Наука Математика

balgari.bg

За геометрията с любов

Професор д-р Димитър Табаков - родоначалникът на българската геометрия, е роден на 21 ноември 1879 г. в Сливен.
Завършва прогимназиално образование с отличие в родния си град и продължава в Сливенската мъжка гимназия.
Голямо влияние оказват върху него учителите му по математика Антон Шоурек и Тодор Монин.
След като завършва Първа софийска мъжка гимназия, Димитър Табаков печели конкурса за стипендия и през следващите четири години е студент във Физико-математическия факултет на университета. През 1903 г. е изпратен на двегодишна специализация по геометрия в чужбина. Първата година Табаков посещава лекциите на при проф. Теодор Райе в Страсбург. През втората слуша лекции по диференциални уравнения и анализ в Нанси.
Започва работа като асистент по геометрия в Софийския университет, като едновременно с това преподава и в Първа софийска мъжка гимназия. По-късно, когато Софийският университет езакрит, Димитър Табаков е учител в Сливенската мъжка гимназия.
След Балканската и Първата световна война, през 1920-а, математикът се връща към работата си в Софийския университет. Печели конкурс за редовен доцент в Катедрата по геометрия. По-късно, след смъртта на своя учител проф. Антон Шоурек (1926 г.), Табаков оглавява катедрата. В СУ Табаков чете лекции по всички геометрични дисциплини.
Проф. Димитър Табаков е първият български математик, публикувал в чуждестранно научно издание - още през 1905-а, докато специализира в университета в Нанси.
Автор е множество монографии и статии, както и на учебници по аналитична, дескриптивна, проективна и диференциална геометрия.
През 1929-а става доктор на Университета в Пиза.
След пенсионирането си през 1948 г. проф. Табаков преподава още няколко години, след което се оттегля в родния си Сливен.
Почива на 24 февруари 1973 г. на 93 години.

Етикети:
 

Математик начело на БАН

Новият председател на БАН - акад. Стефан Додунеков, е роден на 5 септември 1945 г. в Килифарево. Завършва математика в Софийския университет. Доктор на математическите науки. Работи в БАН от 1981 г. Академик е от 2008 г. Директор е на Института по математика и информатика на БАН.
Научните му интереси са в областта на алгебрата, теорията на числата, комбинаторните конфигурации, алгебричната и комбинаторната теория на кодирането, защитата на данни. Участник и ръководител на 11 научни проекта, както и на проекти по договори на ИМИ-БАН с институти и вузове в Русия, в Линчопинг (Швеция), в Германия, в Унгария, в Белгия.
Над 35 години преподава в СУ, ВТУ, Бургаския свободен университет, ЮЗУ, НПМГ, Стопанската академия - Свищов. Чел е лекции в Швеция.
Притежава 15 авторски свидетелства за изобретения, автор е на 124 статии, 3 книги, 12 учебника и учебни пособия за средните училища.
Бил е председател на комисията в МОН за изработване на ДОИ и на програмите по математика за средните училища. Член е на Съюза на математиците в България и на няколко професионални организации в чужбина, на редколегиите на български и международни научни списания.Акад. Додунеков оглави БАН през 2012-а. Неговите приоритети за развитието на Академията са създаването на иновативни клъстъри, на високотехнологични инкубатори и на центрове за трансфер на технологии. Математикът смята, че в БАН трябва да се създаде "система за публична научнопопулярна информация от агенционен тип - своебразна "научна БТА". По думите му тази система ще предлага "ежедневна лента от кратки анотации" за това, което правят учените.
Акад. Додунеков ни напусна внезапно на 5 август 2012-а.

Интервю с учения помества "Дневник"
Етикети:
 

Вторият космонавт

Александър Александров е роден на 1 декември 1951 година в Омуртаг.
Той става вторият български космонавт, лети на борда на руския космически кораб "Союз ТМ-5" заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Звездното пътешествие на Александров продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" (сега доктор).
През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос" заедно с�Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската телевизия.
Александър Александров е военен летец първи клас, удостоен е със званието "Заслужил летец", нотиле е на орден "Стара планина". През 2002 г. му е присвоено военно звание бригаден генерал.

Гледайте видео тук
Етикети:
 

Благородник по дух

Георги Брадистилов

Георги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. в Панагюрище.
През 1927 година завършва математика в Софийския университет.
През периода 1931-1932 г. специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937-1938-а - в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори.
През 1938 година Брадистилов защитава докторат в университета в Мюнхен, а през 1958-а - дисертация за звание "доктор на математическите науки" в СУ "Свети Климент Охридски".

Етикети:
 

Създател на образователна система

Благовест Сендов

Благовест Сендов роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград.
През 1956 г. завършва математика в СУ. През 1960-1961-ва специализира числени методи в Москва.
От 1962 до 1968 г. е доцент по числени методи в СУ, професор по математика е от 1968 г.
През периода 1970-1973 г. Благовест Сендов е декан на Факултета по математика в СУ., а от 1973 до 1979 г. - ректор на СУ.
Член-кореспондент (от 1974 до 1981 г.), действителен член (академик, от 1981-ва), председател (1988-1991-ва) на БАН.
Депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС с листата на БСП. Председател на 37-ото народно събрание.
От 2002-ра е посланик на България в Япония.
Акад. Сендов е работил по 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и по седем монографии и над трийсет учебника.
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент "Проблемна група по образованието".
Инициативата Сендов започва, докато е ректор на Софийски университет.
ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове.
Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът "Природа" обединява биология, химия, физика и география, а "Чета, пиша, смятам" - математика, български език и литература. От първи клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език "Лого". Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове децата започват обучение на 6-годишна възраст според разработената от Благовест Сендов образователна система.

Източник: bg.wikipedia.org

Етикети:
 

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.