Наука Социални науки

balgari.bg

Сред най-влиятелните

Политологът Иван Кръстев намери място сред 100-те най-влиятелни мислители на планетата в класация на изследователския институт "Готлиб Дутвайлер" - Швейцария.
Преценени са 200 души от цял свят, работещи във всички области на науката и Кръстев заема 63-та позиция.
Подредбата е опит да се назоват съвременниците ни с най-голямо интелектуално влияние и с най-значими идеи за човечеството. Един от критериите е обвързаността на интелектуалците в различни мрежи и разпространението на идеите им, или т. нар. links and likes.

Иван Кръстев е роден на 1 януари 1965 г. в Луковит. Завършва философия в Софийския университет.
Председател е на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте". Част е от международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy и Transit Europäische Revue.
Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато.
Автор е на десетки статии, публикувани в нашата и чуждестранната преса.
 
Негови текстове са публикувани на www.cls-sofia.org
Етикети:
 

Философ води донкихотовски битки

Известният ни философ и културолог Исак Паси е роден на 13 март 1928 г. в Пловдив. Баща му е виден общественик, адвокат.
Семейството им е едно от стотиците, спасени от българския народ от депортация в концлагерите на Хитлер през Втората световна война.
Исак Паси завършва гимназия с пълно отличие, а после - и право в СУ.
От 50-те години на двайсети век насетне той се утвърждава като основател и класик на българската естетика и ваятел на философска школа, получила признание далеч извън границите на страната ни.
Професионалната му младост минава в конфликти с догматиката - от битката му с идеологията и мавзолеите през 60-те, през закрилата за българските турци по време на "възродителния процес" през 80-те, та чак до опълчването му срещу антихуманния закон "Панев" в науката през 90-те.
Проф. Паси води донкихотовски битки, за да даде на българския читател "прокълнатите западни автори" Ницше, Шопенхауер, Фройд, Киркегор, Кант, Паскал, Томас Ман, Унамуно, Хосе Ортега и Гасет...
Сам той е автор на над 50 монографии и стотици научни публикации, сред които изследванията "Трагичното" (1963), "Философски литературни етюди" (1968), "Смешното" (1972), "Естетически студии" (1970), "Томас Ман" (1975), "Естетиката на Кант" (1976), "Есета" (1981), "Метафората" (1983), "При изворите на модерната естетика" (1987), "Към философията на живота. Осем философски портрета. Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Фройд, Унамуно, Ортега и Гасет, Шестов, Бердяев" (1994), "Руски мислители" (1996), "Човек и хора" (1998), "Философски миниатюри и фрагменти" (2000), "Мотиви на човешкото поведение: 14 социално-психологически етюда" (2002) и др.
През 2003 г. проф. Паси е удостоен с орден "Стара планина"първа степен, а през 2008 г. - със "Св. св. Кирил и Методий".
Носител е на Почетен знак на Софийския университет и на наградата "Шофар".
Умира на 13 август 2010 г. в София

Етикети:
 

Основоположникът на богословската наука

Специалистът по канонично право проф. Стефан Цанков е роден в Горна Оряховица на 4 юли 1881 година. Завършва Богословския факултет в Черновиц, Украйна, през 1905 г., а през 1918 година защитава докторат по богословие и правни науки в Университета в Цюрих.
От 1923 до 1950 г. завежда Катедрата по църковно право в Богословския факултет на Софийския университет.
Бил е редовен професор, декан на Богословския факултет и ректор на Софийския университет. Дописен член на БАН е през периода 1924-1932 г., академик от 1932 г. Почетен доктор е на Атинския университет, на Университета в Оксфорд и на Евангелско-лютеранската академия в Будапеща.
Полиглот, ползващ десет езика, проф. Цанков е репресиран след 9 септември 1944 г. заради силното си академично влияние и връзките си с чужбина. Задържан и разпитван е заради статиите си против съветския болшевизъм.|Проф. Стефан Цанков е автор на значителен брой богословски и църковноисторически текстове, най-важният от които е текстът за историята на Българската православна църква за периода от Освобождението до 1939 година.
Той е първият православен богослов, изнесъл пълен цикъл лекции за същината на православието в неправославни факултети на Централна и Западна Европа.
Ценността на трудовете му се състои в техния енциклопедизъм, в богатство на примерите и ревностната защита на самостойността на Църквата, както и в умението му да изгражда своите тези, опирайки се единствено на безспорни факти в правния и историческия опит на Християнската църква.
Мнението на проф. Цанков е решаващо при вземането на отношение спрямо културните и обществените прояви до 1944-та и дори през тежките за християнството години след тази дата. Стефан Цанков определя сам себе си като "човек на златната среда".
Политическите увлечения са му чужди. Въпреки че критикува атеизма и болшевизма в Съветска Русия, крайните политически актове не му допадат. Ученият поддържа демократичните ценности, което е и причината да не го изпратят в лагер, нито да спират или унищожават текстовете му.
Умира на 20 март 1965 година.

Етикети:
 

IQ рекордьорката

Човекът с най-висок IQ в света е българката Даниела Симидчиева.
Родена е в Благоевград. Завършва английска паралелка в родния си град, после се записва в Икономическия институт (сега УНСС) да учи "Вътрешна търговия". Работи като стоковед в "Търговия на едро". Продължава образованието си в областта на електрониката, занимава се с журналистика и синдикална дейност.
Не спира да се усъвършенства - завършва социология в Югозападния университет и европейски социологически магистърски курс в Лунд, Швеция.
Симидчиева се мести в София с трите си дъщери през 2002-ра. Явява се на теста на Менса през 2003 г. и достига стойност от 192 точки.
Две години по-късно, когато по покана на "МЕНСА България" на посещение у нас е англичанинът Джон Рейвън-младши, син на автора на тестовете на МЕНСА, Даниела е поканена от тогавашната председателка на българския клон Росица Алексиева да участва в семинара му. Запознанството с Рейвън и високата му оценка за феноменалния й резултат на IQ теста отварят много врати пред Симидчиева.
През 2011-а се кандидатира за вицепрезидент, поканена от ВМРО.
Според Даниела коефициентът на интелигентност показва най-вече потенциала на даден човек, вродените му способности, а за да бъде умен трябва да има и много знания.
Най присърце умната българка взима проблемите на осигурителната и образователната система, равнопоставеността на половете, демографската катастрофа.
Днес Даниела Симидчиева оглавява МЕНСА - България (от 2011). Директор е на програма "Професионално обучение" и ЦПО при Българската стопанска камара от 2010 г., а от 2012 г. е директор "Образование".
Участва като представител на БСК в социалния диалог в областта на образованието и професионалното образование и обучение.


Интервю с най-умната на света помества www.blitz.bg
Етикети:
 

"Бащата" на демографската наука

Първият наш преподавател по политическа икономия Георги Данаилов е роден на 15 май 1872 година в Свищов в семейството на заможен търговец.
Първоначалното си образование Данаилов получава в родния си град, след което завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).
През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес Софийски университет. През 1897-1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.
През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908-1924), хонорован професор (1925-1935) и накрая редовен професор и титуляр на Катедрата по политическа икономия (1935-1939).
От 1901 година Георги Данаилов е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а през 1937-1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.
Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука у нас. Той е първият български автор, написал учебник по статистика. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.
Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908-1911 и 1913-1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов.
През 1923 година Данаилов е арестуван, както много други лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд, но след Деветоюнския преврат е освободен.
По това време е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.
През 1930-1931 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.
Умира в София на 22 октомври 1939 година.
Сред научното мунаследство се открояват трудовете "Един паметник на старото българско право" (1901), "Нашите железници с особено внимание върху линията Централната - Свищов" (1902), "Петко Каравелов" (1904), "Основни начала на политическата икономия" (1906), "Лекции по демография" (1908), "Изследвания върху демографията на България" (1930), "Теорията на статистиката" (1931), "Благотворителността и културно-просветните институти в Свищов" (1936), "Социална и стопанска структура на България" (1937).

Етикети:
 
Страница 1 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.