Наука Социални науки Еленчанин изследва обичайното право

balgari.bg

Еленчанин изследва обичайното право

Стефан Бобчев е роден на 2 февруари 1853-та в Елена. Наследник е на видни възрожденски родове.
Първоначалното си образование получава в родния си град.
15-годишен, заминава за Цариград, където постъпва в гимназиалните класове на Императорската отоманска медицинска школа, а след това и Медицинския факултет при същата школа. Не завършва, защото е принуден да емигрира в Одеса - патриотичните му писания във вестниците "Право", "Напредък", "Век" и "Македония" не се харесват на турската власт.
На 21 Стефан Бобчев вече е съредактор заедно с Драган Цанков на сп. "Читалище", скоро след това става редактор на седмичника "Ден".
По същото време превежда "Съкратена османска история", "Животът на Франклин", "Ключът на науката", "Пътуване около света" и др. Годината е 1874-та.
Оглавява Македонската дружина. Като неин председател и под закрила на своята турска военна униформа (като студент във Военномедицинската школа) Бобчев на свои разноски прави обиколка на българските училища в Македония.
През 1876 г., вече като политически емигрант в Одеса, е изпратен в лагера на генерал Черняев в Сърбия да представлява Българското одеско настоятелство, а след това се установява в Букурещ.
Тук редактира революционния вестник "Стара планина". През 1877 г. заедно с освободителните войски Стефан Бобчев идва в Търново, където е назначен от началника на Гражданското управление княз Черказки за чиновник за особени поръчки при Управлението.
Малко по-късно заминава за Москва и постъпва в Юридическия факултет. Завършва го през 1889 г. В руската столица Бобчев пише по балканските въпроси в сп. "Руский вестник" и в "Московски ведомости".
През 1880 г. младият юрист се връща в България.
Отначало се установява в Пловдив, където го поканват да заеме поста на председател на Окръжния съд. През 1881 г. се оженва за Екатерина Тодорова.
Годината е 1883-та. Стефан Бобчев вече е член на Върховното съдилище в Пловдив, по-късно - негов председател. Народен представител е в Областното събрание, а през 1884 г. е назначен за директор на правосъдието в Източна Румелия.
През 1886-а обаче пак напуска България и отива най-напред в Цариград, а оттам - в Русия. Тук Бобчев систематизира материалите по най-значимия си труд - "Сборник на българските юридически обичаи".
През 1889 г. се връща в Пловдив. Работи като адвокат, избиран е за народен представител, редактор е заедно с Михаил Маджаров на сп. "Юридически преглед" и "Българска сбирка".
През 1899 г. Стефан Бобчев се мести в София. Избран е за председател на Славянското дружество в България, на неговите усилия се дължи провеждането на Всеславянския събор в София през 1910-а.
Като министър на народното просвещение (1911) прокарва първия закон за БАН, приет на 1 февруари 1912 година. Същата година е изпратен в Санкт Петербург като пълномощен министър.
През 1913 г. се връща в България и продължава да пише и да преподава.
Оглавява Катедрата по история на правото и славянско право в Юридическия факултет на университета.
Основава и оглавява Свободния университет.
Публикува в "Славянски глас", сп. "Научен преглед", вестник "Мир".
Редовен член е на Българското книжовно дружество (от 1884 г.), дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, Чешката академия на науките и изкуствата в Прага. Почетен доктор по право на Университета "Ян Коменски" в Братислава става през 1933-та.�Действителен член е на Българския археологически институт, председател на Юридическото дружество в София (1900), основател и дългогодишен председател на дружеството на българските публицисти и писатели (1903-1940).
Стефан Бобчев е автор на мащабните изследвания "Българско обичайно съдебно право" и "Българско обичайно наказателно право".
Умира в София на 8 декември 1940 г.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google