Наука Социални науки "Бащата" на демографската наука

balgari.bg

"Бащата" на демографската наука

Първият наш преподавател по политическа икономия Георги Данаилов е роден на 15 май 1872 година в Свищов в семейството на заможен търговец.
Първоначалното си образование Данаилов получава в родния си град, след което завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).
През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес Софийски университет. През 1897-1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.
През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908-1924), хонорован професор (1925-1935) и накрая редовен професор и титуляр на Катедрата по политическа икономия (1935-1939).
От 1901 година Георги Данаилов е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а през 1937-1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.
Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука у нас. Той е първият български автор, написал учебник по статистика. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.
Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908-1911 и 1913-1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов.
През 1923 година Данаилов е арестуван, както много други лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд, но след Деветоюнския преврат е освободен.
По това време е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.
През 1930-1931 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.
Умира в София на 22 октомври 1939 година.
Сред научното мунаследство се открояват трудовете "Един паметник на старото българско право" (1901), "Нашите железници с особено внимание върху линията Централната - Свищов" (1902), "Петко Каравелов" (1904), "Основни начала на политическата икономия" (1906), "Лекции по демография" (1908), "Изследвания върху демографията на България" (1930), "Теорията на статистиката" (1931), "Благотворителността и културно-просветните институти в Свищов" (1936), "Социална и стопанска структура на България" (1937).

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google