Наука

balgari.bg

Забравен копривщенец е автор на първата ни енциклопедия

Създателят на първата българска енциклопедия - "Енциклопедически речник", Лука Касъров е роден на 24 юни 1854 г. в Копривщица.
Дипломира се като бакалавър на изкуствата от Робърт колеж в Цариград.
От 1893 г. живее в Пловдив и работи като гимназиален учител, главен библиотекар и поддиректор на Пловдивската библиотека.
Работата като библиотекар подтиква Касъров да създаде "Пълен български речник", който все още не е отпечатан. Ръкописът, състоящ се от 4232 страници, се пази в архива на НБ "Иван Вазов" в Пловдив. Тук се съхранява и "Служебен списък", издаден на Лука Касъров от дирекцията на Пловдивската девическа гимназия. В него са описани всички книги, които е създал и при чието съставяне е взел участие.
Уникалният "Енциклопедически речник" на копривщенеца излиза в три тома. Отпечатан е в Пловдив през 1899-а (първи том), 1905-а (втори) и 1907-а (трети) в печатницата на Димитър Манчов.
На титулната страница на изданието пише, че то съдържа: "1. Сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библийски и други; 2. Чужди думи, употребителни в книжовния ни език; 3. Наши си книжовни думи, които мъчно се разбират."
Днес епохалният труд е достъпен онлайн.
Забравеният учен лексикограф умира в родната Копривщица на 8 май 1916 г.

 

Първият музиколог

Проф. Стоян Брашованов, първият български професионален музиколог, е роден в Русе на 1 септември 1888 година.
През 1908-а заминава да учи философия и музикология в Берлин, после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.
Връщайки се в България, Брашованов започва работа като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е през 1931 година, а през 1938-а е избран за професор.
От 1937 до 1940 година е директор на Академията. През 1947-а е учредена Катедра по музикални науки и за пръв неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.
Той е автор на няколко монографии и около 120 статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в периодичния печат. Статиите му, публикувани у нас, отразяват възгледите му за обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. В материалите си за чуждестранни печатни издания Брашованов популяризира българската музикална култура и българския фолклор.
Сред най-важните трудове на Брашованов е монографията му "История на музиката" от 1946 година. В работата си той разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българския.
Докторската му дисертация на тема "Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes" разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след "Метричните и ритмичните основи на българската народна музика" на Добри Христов от 1913 година. През 1956 година Брашованов пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880-1938).
Проф. Брашованов умира на 16 октомври 1956 г. в София.

 
Етикети:
 

Основателят на етнографската наука изминава дълъг и труден път

Големият изследовател на фолклорните богатства Димитър Маринов е роден в село Армалуй, днес част от град Вълчедръм, с името Петко на 14 октомври 1846 година.
Скоро след раждането майка му умира и баща му го дава "храненик" на ломския търговец Марин Банов и съпругата му Вълкана в Лом. Осиновителите кръщават детето Димитър.
В Лом малкият Димитър е ученик на Кръстьо Пишурка. Заради добрия си успех получава от баща си подарък - книги. "Чудесата на Пресветая Богородица" оказва такова въздействие върху юношата, че той решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
През 1859 г. майка му Вълкана умира и пращат младия Димитър в Белградската гимназия. Тук той овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му през 1963-та то оставя без наследство и подслон. Тогава Димитър Маринов заминава за Хилендарския манастир.
Мразовитата зима е причина Маринов да остане в продължение на десет месеца в Рилския манастир като ученик и послушник на отец Неофит Рилски. Връща се в Лом, преподава в училището в града, а през 1867 г., когато се създава таен революционен комитет тук, той се включва в подготовката на въоръжено въстание, пише възвание към българите от Северозападния край.
Година по-късно обаче - след арести на активисти, Димитър Маринов напуска Лом и с помощта на Иванчо Хаджипенчович постъпва във Военнотомедицинско училище в Цариград, където е в обкръжението на родолюбиви сънародници.
Прекъсва обучението си по здравословни причини.
Решава да продължи образованието с в Белград и постъпва в последния клас на Семинарията, впечатлявайки със своите знания и култура изпитната комисия.
В сръбската столица Маринов преминава истинска политическа школа. Заедно участниците в двете български легии поддържа тесни връзки със създаващата се сръбска радикална партия. При един скандал относно подготовката на учителите за Македония, които ще проповядват сърбизъм, обаче е отстранен от Семинарията, а издръжката му е отнета.
С помощта на Ильо Марков и Панайот Хитов Димитър Маринов започва практика като частен учител по френски и математика в заможни сръбски семейства. По-късно му е отпусната ежемесечна стипендия в размер на десет австрийски жълтици от Добродетелната дружина.
Осигурен материално, бъдещият етнограф завършва през 1872 г. Белградската класическа гимназия, а година по-късно е студент във Филологическия отдел на Белградската велика школа.
С юношески жар той възприема идеята на Панайот Хитов да организират юношеска дружина и да осъществят "бунтовническа екскурзия" до Сливенския балкан. След като турската легация обръща внимание на сръбското правителство за направената демонстрация по главната улица на Белград, Панайот Хитов е задържан, идеята пропада.
През 1875 г. Димитър Маринов се връща в Лом и е назначен за главен учител в местното училище. Младият даскал не остава настрана от революционното дело. След гибелта на Ботевата чета двама от войводите - Иваница Данчев и Кирил Ботев, изостанали от четата, се добират до Лом, където Маринов им помага да минат Дунава с фалшиви тескерета. Заловени, те издават Димитър Маринов, той е задържан и измъчван, а после осъден на три години затвор.
На първите избори за управителни общински и окръжни административно-съдебни органи след Освобождението Димитър Маринов е избран за председател на Ломско-Белоградчишкия окръжен съд, като депутат участва и в Учредителното събрание през 1879 г. Един от най-ревностните защитници е на идеята за поставяне на суверенната власт в ръцете на народа и за пълната зависимост на княжеската власт от парламента.
Местят го на съдийска длъжност в Силистра, а след това - в Русе.
Пише във вестник "Целокупна България", орган на новосъздадената Либерална партия.
През 1883 г. Маринов решава да се отдаде изцяло на просветното и научно дело. Напуска съдилището в Русе и постъпва на работа в Ломската гимназия, продължавайки своите научни изследвания в областта на българския фолклор и етнография.
През 1888-а започва подготовката на поредицата си "Жива старина", която излиза през 1891-1894 г. Наред с научните си занимания се включва в политическия живот на страната, като изпраща кореспонденции, пише политически брошури, в които осъжда великосръбския шовинизъм и отрича с неоспорими факти сръбския характер на Македония.
През 1893 г. Димитър Маринов е назначен за директор на Софийската девическа гимназия, а по-късно - на Народната библиотека. След година обаче е уволнен, защото е поддръжник на Стамболов.
За известно време се оттегля от политиката и се отдава изцяло на книжовна дейност, а през 1899 г. приема поканата на Българската екзархия и поема длъжността на главен редактор на екзархийския вестник "Вести", който се издава в Цариград. След като за министър на просвещението се назначава проф. Иван Шишманов, Димитър Маринов се заема с организирането на център на българската духовна и материална култура и традиция и уреждането на Етнографския музей. През 1904-1906 г. обикаля на кон всички краища на България и откупува предмети за музея. Създава и печатен орган, наречен "Известия на Етнографския музей".
През 1921 г. приема свещенически сан в Кремиковския манастир и през 1929-а напълно се оттегля от светския живот. Умира в Рилския манастир на 10 януари 1940 г.

Димитър Маринов е автор на множество изследвания, сред които "История на българската литература", "Вярванията или суеверията на народа", "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България", "Народното обичайно право", "Народна вяра и религиозни народни обичаи", "Стефан Стамболов и новейшата ни история (Летописни спомени и очерки)" и др.
 

Още за учения - на www.pravoslavieto.com
 

Енциклопедист полага основите на библиографията

Световноизвестният учен библиограф академик Никола Михов е роден на 18 март 1877 година в Габрово.
Израства в многолюдно и будно семейство. След завършване на Априловската гимназия две години (1895-1896 и 1896-1897) учителства в горнооряховското село Драганово. Денем Михов учи децата в трикласното училище, а вечер ограмотява селяните, раздава книги от читалищната библиотека, ръководи училищния хор. Праща дописки до търновския вестник "Освобождение". Става председател на първото околийско дружество на учителите "Сам си помагай", поделение на Общия учителски съюз, което развива разнообразна културно-просветна дейност. Заедно с други учители от трикласното училище учредяват социалдемократическа група, заради което Михов е уволнен.
През есента на 1897 г. Никола Михов заминава за Женева, където изучава история, биология и социология. През май 1900  г. завършва Брюкселския университет с докторат по история на статистиката. След завръщането си в България подава молба за работа в Дирекцията по статистика, но не го приемат.
Тогава д-р Михов става учител по френски език във Велико Търново, Габрово и София. От 1908 до 1912 г. е поддиректор на Народната библиотека и сътрудник на Пенчо Славейков.
В същото време Михов продължава научните си търсения в библиотеките на Велико Търново, Габрово, София, Гренобъл, Париж, Марсилия, Лондон, Брюксел, Берлин, Мюнхен и Петербург. Публикува статии, реферати и студии, с които дава ход на научностатистическите си изследвания. Посвещава много материали на успехите на естествознанието през ХIХ век, на произхода на човека, стогодишнината на Дарвин, на Жан Батист де Ламарк и др.
Уволнил се като щабен офицер след Балканската и Първата световна война, Михов постъпва на работа във Варненската търговска камара. С нейната кратковременна помощ заминава за чужбина, където остава цели 12 години, където издирва из книгохранилищата на Мюнхен, Париж и Лондон извори за историята на България.
Преглежда 80 хиляди тома - книги, периодични издания и справочници, прави извадки и описания на около 15 хиляди от тях.
От 1936 г. до 1957 г. с кратки прекъсвания д-р Михов живее и работи в Свищов, където по покана на първия ректор проф. Д. Бъров дава своя принос за изграждане на библиотеката на Висшето търговско училище "А. Д. Ценов", в която оставя 17 тома библиографско наследство.
Особено значим е трудът му "Библиография на статиите в немската, английската, френската и италианската периодика върху Турция и България".
Почитан и тачен в чужбина, д-р Михов едва през 1947 г. получава признание у нас - избран е за член на БАН, а през 1952 г. е удостоен с орден "Кирил и Методий" първа степен.
Умира в София на 5 април 1962 година 85-годишна възраст.  

Етикети:
 

"Бащата" на демографската наука

Първият наш преподавател по политическа икономия Георги Данаилов е роден на 15 май 1872 година в Свищов в семейството на заможен търговец.
Първоначалното си образование Данаилов получава в родния си град, след което завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).
През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес Софийски университет. През 1897-1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.
През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908-1924), хонорован професор (1925-1935) и накрая редовен професор и титуляр на Катедрата по политическа икономия (1935-1939).
От 1901 година Георги Данаилов е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а през 1937-1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.
Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука у нас. Той е първият български автор, написал учебник по статистика. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.
Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908-1911 и 1913-1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов.
През 1923 година Данаилов е арестуван, както много други лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд, но след Деветоюнския преврат е освободен.
По това време е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.
През 1930-1931 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.
Умира в София на 22 октомври 1939 година.
Сред научното мунаследство се открояват трудовете "Един паметник на старото българско право" (1901), "Нашите железници с особено внимание върху линията Централната - Свищов" (1902), "Петко Каравелов" (1904), "Основни начала на политическата икономия" (1906), "Лекции по демография" (1908), "Изследвания върху демографията на България" (1930), "Теорията на статистиката" (1931), "Благотворителността и културно-просветните институти в Свищов" (1936), "Социална и стопанска структура на България" (1937).

Етикети:
 
Страница 3 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google