Наука

balgari.bg

Рецепта за наука: академично + приложно

Професор Ованес Мекенян, ръководител на Лабораторията по математична химия в университета "Асен Златаров" в Бургас, получи голямата награда за наука "Питагор 2012".
На церемония в хотел "Шератон" на 26 юни министърът на образованието Сергей Игнатов връчи на проф. Мекенян 10 хиляди лева и статуетка, дело на Вежди Рашидов.
Ръководената от проф. Мекенян университетска лаборатория произвежда продукт без аналог в световен мащаб. Водещи химически концерни в най-развитите страни на света ползват създадените тук високотехнологични софтуерни продукти и математически модели.
Млади учени пред компютри вместо лаборатории, пълни с епруветки и опитни зайчета - това е работното място на екипа на проф. Мекенян.
Тест за канцерогенност върху плъхове струва пет милиона долара и отнема две години. На екипа на професор Мекенян са необходими няколко часа, за да докаже, че химичното съединение няма токсични ефекти и може да бъде пуснато в производство.
Само в ЕС при тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 милиона опитни животни. Разходите за преодоляване само на един от токсичните ефекти - кожната алергия, се оценяват на 29 милиарда евро на година.
А математически модели, създадени от бургаските учени, спасяват хиляди опитни животни и пазят света от отровите. Софтуерните продукти на бургаския екип работят в САЩ, Канада, Австралия, Дания и Япония. Използват ги най-големите химически компании - "Проктър и Гембъл", "ЕксонМобил", "Юниливър", "Дюпонт", "Л'Ореал", "Дау кемикъл" и др. 
Прилагат се и за регулаторни цели по опазване на околната среда от държавните агенции в няколко страни.
Професорът създава своята експертиза още през 80-те години, но тя става актуална в средата на 90-те, когато Европейският парламент задължава със закон всички производители на химически продукти да ги пререгистрират, като гарантират, че нямат токсични ефекти.
Въпреки че потребителите на продукта му са извън страната, професорът предпочита да ръководи лабораторията си в Бургас. Успял е да мотивира 40 млади учени да останат да работят у нас.
Рецептата на проф. Мекенян за печеливша наука е: съчетание между академичната и приложната дейност.


Снимка: www.vesti.bg
Етикети:
 

Първият ни тектоник

Професор Стефан Бончев Иванов, първият ни тектоник, е роден в Габрово на 30 януари 1870 година. Учи в прочутата Априловска гимназия, ученик е на Васил Карагьозов, който му преподава дескриптивна геометрия и за когото по-късно си спомня с огромно уважение.
През 1891-ва Стефан Бончев завършва природни науки в Женева, връща се в България и започва работа като учител в Хасково.
Изучава Хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която показва на Пловдивския панаир и благодарение на нея получава стипендия за специализация по тектоника в Цюрих и Мюнхен.
След завръщането си отново работи като учител. През 1920 г. е избран за професор - ръководител на Катедрата по геология и палеонтология на Софийски университет, която ръководи до 1940 г. Води курсовете по обща геология, исторична геология, извори и минерални находища, рудни находища, геология на България.
Проф. Стефан Бончев изследва Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през 1930 година. Започва създаването на геоложка карта на България и е един от основателите на Българско геологическо дружество.
Стефан Бончев умира на 21 февруари 1947 година.

Етикети:
 

От любов към дървото

Борис Стефанов, основоположникът на българската дендрология, е роден на 8 юни 1894 г. в София.
Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.
Борис Стефанов следва естествена история в Софийския университет от 1911-а, но прекъсва за няколко години, тъй като е призован в армията и участва в Първата световна война. Завършва Университета през 1919 г. и от 1920-а постъпва на работа като кустос (отговорник за хербарийните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ.
Работи в Агрономо-лесовъдния факултет на Университета като асистент по земеделска ботаника (1921-1928), частен доцент (от 1926 г.), редовен доцент по дендрология (от 1928-а), извънреден професор (1931).
От 1945 г. Стефанов е редовен професор и ръководител на катедра "Частно лесовъдство" (1945-1949), а след 1949 г. оглавява новосъздадената катедра "Дендрология с анатомия на дървото". От 1948 г. е академик.
Акад. Борис Стефанов е първият декан на Лесовъдния факултет (1947-1948) на новосъздадената Селскостопанска академия. Работи в Института за гората при БАН като директор (1960-1966) и завеждащ секция "Екология и физиология на горскодървесните видове" (1960-1973).
При създаването на Висшия лесотехнически институт е избран за негов първи ректор (1953-1957).
Самостоятелно или в съавторство Борис Стефанов публикува над 220 научни и научнопопулярни статии. Крупни негови издания (някои в съавторство) са "Флора на България" (1924, 1925, 1933, 1948, 1966, 1967), "Монография на рода Colchicum L." (1926), "Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове" (1930), "Студии върху плиоценската флора на Софийската долина" (1935), "Топографска флора на България" (1932), "Принос за проучването и класификацията на дъбовите гори в България" (1943-1944), "Фитогеографски елементи на България" (1943), 
През целия си живот акад. Стефанов проучва флората на Странджа, географското разпространение на иглолистните, формообразователния процес в природата, мъховете по нашите земи.
Автор е на учебниците "Дендрология" (1934, 1953, 1958), "Въведение в анатомия на дървото" (1941), "Определител на дървесните видове" (1933), "“Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората" (1954).
Значителен е приносът му и в обогатяване на българските хербарии - над 6000 броя хербарни листа от над 2500 вида. 
Огромни заслуги Борис Стефанов има не само за възникването и развитието на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите в областта на палеоботаниката в България.
Световният учен умира на 12 декември 1979-а.

Етикети:
 

Гуруто на съвременната лингвистична наука

Проф. Владко Мурдаров е роден на 16 април 1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в столицата, а през 1971 г. - българска филология с втора специалност немска филология в Софийския университет.
От 1971 г. Мурдаров работи в Института за български език. През 1972 г. получава стипендията "Готфрид фон Хердер" на германската фондация FVS и през 1973-1974 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степента "доктор по философия" на Виенския университет.
През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води семинарни занимания в Софийския университет.
От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия "Дом Витгенщайн".
След завръщането си в България продължава работата си в Института за български език към БАН и подновява четенето на лекции по всички езиковедски дисциплини в НАТФИЗ.
От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател.
От 2000 до края на 2002 г. година е член на Управителния съвет на Националния фонд "Култура", а от 2001 г. до 2004 г. е член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община. През есента на 2003 г. е избран за главен редактор на списание "Български език", а от 2005 г. е член на редакционната колегия на списание „Език и литература“.
През 1999 г. защищава дисертация и получава научната степен "доктор на филологическите науки", а две години по-късно става професор.
Специализирал е в Мюнхен и Виена. 
Проф. Владко Мурдаров е автора на петнайсет книги, сред които "Съвременни словообразувателни процеси" (1983), "Виена и началото на българската езикословна наука" (1988), "Начини за употреба на словото" (1989), "Мюнхен и развитието на българското езикознание" (1991), "Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него" (2002) и др.
Автор на справочника "Слято, полуслято, разделно писане" (1976) и на Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век (2003).
Съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език, "История на новобългарския книжовен език", "Български език и пунктуация". Съсъставител е на сборниците "Граматика на грешките", "Главоболия с чуждите думи", "Писане по правилата" и др.
Научните му публикации - статии, студии, съобщения, научнопопулярните му материали и художествените му преводи са общо над 840.
Дълги години проф. Мурдаров е автор и водещ на телевизионно предаване за езика.
Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература.
Носител е на Почетен кръст за наука и изкуство на Република Австрия, награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовност и др.

Етикети:
 

С пиетет към родината на Апостола

Мерсия Макдермот се ражда на 7 април 1927 година в Плимът, Англия, в семейството на хирург и учителка.
През 1948 г. завършва руска филология в Оксфорд. През лятото на 1947 г. с група английски студенти е на бригада в бивша Югославия, където се запознава с българи, сред които и поетът Павел Матев.
През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер "Дивотино", на жп линията Перник-Волуяк. През 1948 г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на язовир "Георги Димитров" ("Копринка"). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра, днес атомен физик.
От 1962 до 1989 г., с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През периода 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по "Националноосвободително движение в Македония" към Историческия факултет на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България - "A History of Bulgaria 1393-1885".
Пет години по-късно излиза втората й и най-известна книга, свързана с България - за Левски. "The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria)" е посветена "на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря", преведена е от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването на Мерсия Макдермот за Гоце Делчев - "Freedom or Death (the life of Gotse Delchev)", с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът й за Яне Сандански "For Freedom and Perfection (the life of Yane Sandansky)", издаден през 1988 г. и преведен от Веселин Измирлиев.
През 1998-а Макдермот издава "Bulgarian Folk Customs", където обяснява религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и др.
Дълги години Мерсия Макдермот е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Почетен гражданин е на Карлово и Благоевград, удостоена е с Ордена на розата, орден "Кирил и Методий" и орден "Мадарски конник". Чуждестранен член на БАН е от 1987 г. и доктор хонорис кауза на СУ от 2007 г.

Още за уникалната англичанка - на www.desant.net
 
Страница 6 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google