Наука

balgari.bg

Вторият космонавт

Александър Александров е роден на 1 декември 1951 година в Омуртаг.
Той става вторият български космонавт, лети на борда на руския космически кораб "Союз ТМ-5" заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Звездното пътешествие на Александров продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" (сега доктор).
През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос" заедно с�Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската телевизия.
Александър Александров е военен летец първи клас, удостоен е със званието "Заслужил летец", нотиле е на орден "Стара планина". През 2002 г. му е присвоено военно звание бригаден генерал.

Гледайте видео тук
Етикети:
 

Познавач на полската литература и култура

Проф. Боян Биолчев е роден е на 11 декември 1942 г. в София, наследник е на прилепски род. Завършва гимназия в столицата, следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г.
Академичната му кариера започва като аспирант в Софийския университет през 1969 г.
През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема "Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма", а през 1982 г. се хабилитира с труда "Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс". От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с изследването си "Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens".
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. От ноември 1999-а до края на 2007-а е ректор на СУ.
Проф. Биолчев е председател на секция "Сравнително литературознание" на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия "Платон" със седалище в гръцкия град Патра.
Бил е главен редактор на вестник "Софийски университет" (1980-1991), член на редколегията на списание "Летописи" (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на "Литературен вестник".
Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации - монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. Написал е и 20 белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са "Очите плачат различно", "Сатурнов кръг", "Държавата Урария", "Сладко нищо", "Мираж под наем", "Градината на чичо Блум".

 

Забравеният философ

Найден Шейтанов е роден на 18 ноември 1890 година в Троян. Завършва гимназия в София, след което учи история и философия в Лайпцигския и Карловия университет. След завръщането си у нас преподава немски в Първа софийска мъжка гимназия.
Есетата му разкриват неговите търсения в областта на народопсихологията и културологията. Считат Шейтанов за един от първите пропагандатори на фройдизма в България, още през трийсетте години на двайсети век той превръща темата за пола и връзката секс-народопсихология от "ерес" в злободневна обществена тема и перспективна област на познанието.
Пратен в забвение, европейският интелектуалец е една от най-ярките и самобитни творчески личности в новата ни културна история. За науката той е "човек - школа" - културфилософ и културисторик, народовед, философ на историята, етнолог, познавач на религията, сексолог, езиковед, изследовател на националната митология.
Шейтанов е широко ерудиран изследовател, но и поет по душа. Кръстьо Кръстев го нарича "най-българогласният български стилист". Негови есета публикуват издания като "Златорог", "Философски преглед", "Просвета".
Найден Шейтанов е автор на пиесата "Цървулиада" (1923), на книгите "Култ на тялото" (1928), "Любов. Вселеноглед. Начало" (1931), "Любов. Вселеноглед. Човек" (1933), "Балкано-българският титанизъм" (1939), "Великобългарски светоглед" (1940) и др.
Умира на 20 февруари 1970 година.

Още за Шейтанов от изследователката му Ерика Лазарова на http://literaturensviat.com
 
Какво мразим, разкрива есеистът, цитиран на http://bolgari.net
Етикети:
 

Първият директор на Института за български език

Големият ни езиковед славист Стоян Романски е роден в Орхание (днес Ботевград) на 24 февруари 1882 г. Тук завършва основното си образование. Като способен и обещаващ ученик го изпращат да учи в най-престижната гимназия по онова време - Априловската гимназия в Габрово.
Стоян Романски завършва славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет, където негови преподаватели са Аугуст Лескин и Густав Вайганд, в периода 1905-1907 г. В Лайпциг защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий" (1908).
Работи като асистент на Вайганд до 1909 г., след което се връща в София и започва да преподава славянско езикознание и етнография в СУ. Редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография става през 1922-ра, главен уредник е на Славянския институт при Софийския университет от 1934 до 1937-а. 
Проф. Стоян Романски е първият директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958). Оглавява Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958). Академик е от 1929 г., член на Български археологически институт от 1922 г., на научното дружество "Тарас Шевченко" в Лвов, на Румънското историческо дружество, на Славянския институт в Прага, на Македонския научен институт.
Романски е автор на "Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите", издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издават "Румънски свидетелства за Добруджа", излязла и на немски. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския й характер.
В Софийския университет проф. Романски чете лекции по обща и историческа славянска етнография, етнография на България, български народен бит, славянска народна вяра, етнографска картография, сравнителна граматика на славянските езици, старобългарски език и др.
Научното наследство на Стоян Романски включва трудовете "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония", "Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и ромъни", "Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия", "Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г.", "България в образите на Феликс Каниц" и др.
Акад. Романски умира на 26 февруари 1959 г. в София.


За една уникална народописна карта на проф. Романски прочетете тук
 

Пионерът на горското дело у нас

Константин Байкушев е роден на 10 февруари 1867 година в Трън. Средното си образование Константин получава в Лом, след което заминава да учи в лесовъдната школа в чешкия град Писек. След завършването й Байкушев отива в Германия. Тук той учи в академия по лесовъдство в Дрезден, през 1889-а се дипломира и веднага се връща в родината.
Започва работа като горски инспектор в Силистренски окръг. Още тук Байкушев полага основите на българското горско дело.

Етикети:
 
Страница 7 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.