Наука

balgari.bg

Българин създава уникална система за учене

Иван Бързаков е роден на 13 декември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ. През 1976 г. емигрира в Триест, като плува цели 11 километра, по-късно се мести в САЩ.
В Америка Бързаков пристига 33-годишен, без средства и познанства.
Установява се в Сан Франциско.
През юли 1978 г. заедно с група психолози основават Международен институт за нови методи в образованието, а две години по-късно Бързаков създава системата OptimaLearning за максимално възприятие и развиване на мисълта, която се прилага в 29 страни.
През 1985 г. Бързаков защитава в САЩ докторат по теория на образованието и психология. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning (1988), а авторът на системата е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer (1989). Министерството на здравеопазването на България одобрява метода на Бързаков като национална програма за редукция на стреса (1996). През 2004 г. нашият учен създава уникален метод за проникване в изобразителното изкуство (AOLIA), който прилага в най-известните световни музеи. През 2009-а Иван Бързаков издава първата си поетична книга "Яростно в скръбта". През 2011 г. излиза книгата му "В съня над пропастта".
Проф. Бързаков е член на Съюза на независимите писатели в България, номиниран е за Националната награда на Димчовата поетична вечер "Да се завърнеш в бащината къща" в Копривщица през 2011 година.

Още за нестандартния българин - на http://spas.bg
 

Изследователят на древни литератури

Проф. Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София. Завършва класическа филология в Софийския университет през 1963-та и преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет.
През 1969 г. Богданов става асистент по класическа филология в Софийския университет. През 1978 г. специализира в Атинския университет, а през 1983-та става доцент по класическа филология в СУ. През 1984-та специализира в Амстердамския университет, а през 1985-а получава научната степен доктор на филологическите науки. От 1987 до 1989 е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989-а става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. оглавява Катедрата по класическа филология.
През 1990-а проф. Богдан Богданов учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991-ва създава Нов български университет. До 1995-а е ректор на НБУ, а след това - председател на Настоятелството.
Проф. Богаднов е сред учредителите на Фондация "Отворено общество", председател е на нейния Управителния съвет (до 1997). Извънреден и пълномощен посланик на България в Република Гърция е от 1991 до 1993 г.
През 1997-а е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.
Сред изследванията на Богданов, превърнали се в настолна книга на поколения филолози, са "Мит и литература", "Старогръцката литература", "История на старогръцката култура", "Романът - античен и съвременен", "Литературата на елинизма", "От Омир до Еврипид".
Проф. Богданов е носител е на Ордена на Феникса за мисията си като посланик на България в Гърция и на наградата за евроинтеграция "Европа - предай нататък". Почетен член е на българо-гръцкото дружество "Отец Паисий". Удостоен е с орден "Стара планина" първа степен през 2010 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 
 

Обвинител № 1

Борис Велчев е роден на 26 април 1962 г. в София. Завършва Английската гимназия и висше юридическо образование в Софийския университет.
През периода 1988-1990 г. работи като съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет. От 1990 г. последователно е работил като асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в СУ, ръководител на катедра "Наказателноправни науки" във ВТУ.
От 20 януари 2002 г. Борис Велчев е член на новосформирания Правен съвет към президента, а от октомври 2003 г. е и  негов председател.
Бил е член на Консултативния съвет по законодателство в 39-ото и 40-ото Народно събрание и председател на правната секция на Съюза на учените.
Той е сред първите юристи в България, които се обявяват за падането на имунитета на магистрати и депутати.
На 19 януари 2006 г. Борис Велчев е избран за главен прокурор на Република България с 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет. Избран на 43-годишна възраст, той е най-младият главен прокурор в историята ни.
От 1 ноември 2012 г. е съдия в Конституционния съд.
Борис Велчев обича историята и е запален нумизмат. Владее английски и руски. Превеждал е романи на Греъм Грийн.

Източник: personi.dir.bg
 

Създателят на първия закон за здравеопазването в България

Един от основоположниците на системата на нашето здравеопазване след Освобождението е академик Димитър Моллов.
Той е роден на 7 януари 1846 (26 декември 1845-а по стар стил) в Елена. Учи в Беброво, родното село на баща си. През 1860-1862-ра учителства в Садина, Ковачевец и Върбица, след което завършва гимназия и духовна семинария в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873). Дисертацията му е на тема "За анестезирането по способа на Клод Бернар" и с нея Димитър Моллов става първият българин, получил научната степен доктор на медицинските науки. Годината е 1876-а.
Същата година участва като доброволец в Сръбско-турската война, организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. След Освобождението е избиран за народен представител през 1879-1881, 1884-1886, 1894-1896 и 1901-1903 г.
След кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на просветата през периода 1883-1884-та. Като краен русофил след убийството на Христо Белчев през 1891-ва е интерниран в Беброво. Връща се в София след падането на Стамболов три години по-късно и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство.
Д-р Моллов е вторият - след д-р Петър Ораховац (1857-1922) - управител на новосъздадената (1900 г.) болница "Червен кръст" (предшественица на "Пирогов").
Като кмет на София от 4 април 1897 г. до 11 април 1899 г. поставя началото на обществено организираното здравно обслужване.
Идеята си за фондов принцип на финансиране на здравеопазването и безплатна медицинска помощ на осигурените развива още през 1878 г. в своите "Съображения по устройството на медицинските части в България".
Димитър Моллов е първият български лекар, извършил ендотрахеална интубация.
През 1881-ва става дописен, а през 1884-та - действителен член на Българското книжовно дружество (БАН), председател е на Природо-медицинския клон.
Умира на 21 януари 1914 година.

Още интересни факти за именития лекар и неговото семейство - на http://novinar.bg
Етикети:
 

Ученият, който призна диалектите за "източник за обогатяване на езика"

Видният ни лингвист Беньо Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Учителства в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следващите две години Цонев учи славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, а по-късно заминава за Лайпциг, където му преподава проф. Август Лескин.
След завръщането си в София Беньо Цонев чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Бил е декан на Историко-филологическия факултет и ректор на Университета. Със СУ е свързана основната научна и преподавателска дейност на проф. Беньо Цонев, който чете тук лекции по история на българския език и диалектология.
Изследователската работа на Беньо Цонев е богата и многостранна. Още първото издание на Алековите пътеписи от Америка излиза, придружено от негова бележка.
Сред ранните трудове на Беньо Цонев особеномясто заема проучването му "За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици", което е съществен принос към славянската акцентология.
Но целта, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията си "Увод към историята на българския език" той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди, за да се напише научна история на езика: "1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби."
Отговорите на тези въпроси Беньо Цонев търси през целия си живота.
Първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза през 1918 г. След смъртта му многобройните му изследвания са събрани и издадени от учениците му като втори и трети том на "История на българския език". Това изключително негово начинание и дело бе продължено и довършено достойно от Стефан Младенов.
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица славянски ръкописни сбирки, както и изданията на повечето стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на Кюстендилското четвероевангелие, а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата "Български старини" - обширното палеографско и езиково описание на Добрейшовото четвероевангелие. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и Врачанско евангелие.
Беньо Цонев описва и ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатни книги в Народната библиотека в София, славянските ръкописи и старопечатни книги в НБ - Пловдив, библиотеката на Българската академия на науките, в Загребската библиотека, Берлинската библиотека и др.
Диалектите на българския език фокусират вниманието на лингвиста. Според него диалектите са и първоизточник в изясняването на историческия развой на езика, както и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати. Голяма негова заслуга е съставянето на "Програма за изучаване на българските народни говори", с която активизира диалектоложките проучвания у нас. По време на пътуванията си из България професорът проучва диалектите и пръв установява важни диалектни граници, като "ятовата граница", и прави класификация на говорите.
По време на Първата световна война участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През годините 1916, 1917 и 1918, когато Поморавието е част от Царство България, проучва тъй наречените преходни говори. Заключенията си от тази експедиция публикува в книгата "Произход, име и език на моравците".
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Той е и един от авторите на "Български тълковен речник" - първия речник, който представи пълно речниковото богатство на българския език.
Беньо Цонев е голям изследовател на дамаскинската книжнина, пише анализи на творби на Иван Вазов, Петко Тодоров, Тодор Влайков и др., превежда от руски, френски и сърбохърватски.
Умира на 5 октомври 1926 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 
Страница 8 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google