Наука

balgari.bg

Откривателят на "чудото на сърцето"

Д-р Емил Близнаков е роден на 26 юли 1926 година в стражишкото село Камен. Неговият баща, д-р Георги Близнаков, е бил известен лекар, рентгенолог и акушерогинеколог, майка му - Параскева Близнакова, е детска учителка.
Емил е единствено дете на семейството. Основното си образование получава в родното си село, а след преместване на семейството в Горна Оряховица завършва там гимназия. С желание да продължи професията на баща си Емил Близнаков се записва да учи медицина в Софийския университет. След завършване на образованието си през 1953 г. специализира медицинска микробиология, имунология и обществено здраве.
До 1955 г. работи в ХЕИ - Пирдоп, а през следващите четири години е научен сътрудник - микробиолог, в Института по епидемиология и микробиология в София, както и гостуващ учен в Научен институт "Гамалея" към Академията на медицинските науки в Москва.
През 1961 г. д-р Близнаков заминава за САЩ. В Америка повече от четирийсет години ръководи изследвания в различни области на биомедицината, включително и клинични опити. Започвайки като старши изследовател в New England Institute, д-р Близнаков става негов президент през 1976 г. След това преминава в Lupus Reasearch Foundation, като е президент на компанията от 1981 до 1988 г. От 1988-а до смъртта си д-р Близнаков е консултант към индустриални, фармацевтични, издателски и държавни фирми в САЩ, Европа и Япония.
Отвъд океана българският изследовател натрупва опит в скрининга на противоракови и противоинфекциозни вещества, в предклиничната и клиничната токсикологична оценка. Написва няколко книги, публикувани в САЩ, Германия, Великобритания и др.
Още в началото на своята кариера Близнаков се заема с проучвания на коензима Q10 и особено на свойствата му, повишаващи имунитета. Голяма част от живота си българският учен посвещава на изследването на коензим Q10 и в научни среди е считан за най-добре осведомения експерт по Q10. Неговите изследвания, доказващи връзката между коензима и реактивността на имунната система при инфекции, неоплазия и остаряване, сега са широко приети. Книгата му "Чудодейната хранителна добавка - Коензим Q10" ("The Miracle Nutrient Coenzym Q10") е бестселър през 80-години на двайсети век. Тъй като сърдечният мускул пръв "усеща" липсата на коензима и пръв подобрява дейността си при добавянето му към храната, наричат откритието на българина "чудото на сърцето".
Д-р Близнаков е член на Кралското научно дружество за тропическа медицина - Великобритания, както и на Американската медицинска асоциация, Американската федерация за клинични изследвания, Нюйоркската академия на науките и Международната асоциация за биомедицинска геронтология.
Доктор Емил Близнаков умира във Флорида през септември 2003 г.

Информацията ни е редоставена от г-н Димитър Димитров

 

На пресечната точка между език, култура и литература

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция. Изследванията си по семиотика, психология, литература и лингвистика Кръстева създава на френски.
Работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група "Тел Кел" и се омъжва за нейния водач Филип Солерс.
Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет от 1974 г. През 1979 г. завършва обучение по психоанализа.
Юлия Кръстева е професор в университета "Дени Дидро" в Париж и има частна практика като психоаналитик.
Преподава в университета в Ню Йорк, като дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров. Изпълнителен секретар е на Международната асоциация по семиология.
През април 1997 г. Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция - Ордена на Почетния легион. Носителка е на Холбергова награда за 2004 г. за "новаторска работата, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература".
Считат Юлия Кръстева за една от теоретичките на женското писане в рамките на литературния феминизъм. В своята трилогия "Женския гений" обаче тя открито критикува феминизма.
Кръстева е автор на изследването "Черно слънце. Депресия и меланхолия" (1998) и на романите "Самураите" (1990), "Старецът и вълците", "Обладаване", "Убийство във Византия".

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Изследвач на предците

Археологът Иван Венедиков е роден на 10 януари 1916 г. в София.
Баща му, генерал-майор Йордан Венедиков, е автор на трудове по българска военна история от средновековието до най-ново време. Майка му, Екатерина Генадиева, също е потомка на македонски род с принос в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. Съпругата му за Вера Димитрова е етнограф.
Иван Венедиков завършва класическа филология в Софийския университет през 1939 г. Негови преподаватели са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев.
Половинвековната научна кариера на Венедиков започва с "Фонетика на латинските надписи от българските земи", издадена през 1942 г. От 1941 до 1944 г. като уредник в античния отдел в музея в Скопие той прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния Козяк.

 

70 години в полза на хората

Онкохирургът професор Станко Киров е роден на 24 януари 1920 година в село Вълчи дол, Варненско.
Хуманната професия практикува от 1944 г., когато като млад лекар, току-що завършил образованието си, заминава на фронта.
Близо 40 хиляди пациенти са получили грижата на лекаря през 7-те десетилетия практика.
Проф. Киров е първият български лекар, който прилага т. нар. щадяща мамектомия при рак на млечната жлеза. Създател и ръководител (1984-1996) е на Мамографския център в Окръжна болница - София.
Ветеранът на скалпела е убеден, че не ръцете, а психиката лекува. "Ръцете са инструмент, но ако го няма интелектът, който да води ръцете, все едно няма нищо", казва той.
Като млад, за да развива ръцете си, е свирил на цигулка. В заника на живота си се отдава на четене, земеделска работа, кулинария.
Проф. д-р Станко Киров е носител на най-високото съсловно звание у нас - "Лекар на годината" за 2007 г. Има над 180 научни публикации, съавтор е на първата книга за рехабилитация на болни от рак, издадена в Източна Европа.
Д-р Киров почина на 6 ноември 2012-а.

Още - на www.zahorata.com

Етикети:
 

От любов към книгата

Тодор Боров (истинско име Тодор Цветанов Тодоров) е роден на 30 януари 1901 година в Лом.
В родния си град учи до шести клас (днешен десети клас).
През 1917 г. продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се мести във Втора мъжка гимназия с София.
През 1923 г. Боров завършва славянска филология в Софийския университет, след което специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин.
Тодор Боров работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931) и уредник на библиотеката при Българска земеделска кооперативна банка (1931-1944). По негова инициатива се създава Българският библиографски институт, на който е директор от 1941 до 1964 г. Редактира Годишника на Българския библиографски институт "Елин Пелин", известно време след 1944-та е директор на Народната библиотека.
Боров преподава библиотекознание и библиография в Софийския университет първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952-ра). Ръководител е на катедра "Библиотекознание и библиография".
"Бащата" на библиографската наука у нас оставя в наследство множество библиографски справочници, под негова редакция излиза творби на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Член е на редколегиите на периодични издания като "Развигор" (1921-1937), "Нарстуд" (1924-1926), списанията "Българска книга" (1930), и "Подслон" (1934-1943).
Автор е на изследванията "Пътят към книгите. Увод в библиографията", "Книги, библиотеки, библиография", "Чехов и България. Критико-библиографска студия", "Живот с книги (1942-1972)" и "Стъпки по пътя на един дълголетник (1901-1991)", "Български книги 1878-1944 година", тритомния библиографски указател "Български периодичен печат 1844-1944".
Тодор Боров умира на 27 май 1993 годни.
Известният ни литературовед, който живее във Франция - Цветан Тодоров, е негов син.

Още - на http://literaturensviat.com

 
Страница 9 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google