Наука

balgari.bg

Колекционер на фолклорни богатства

Кузман Шапкарев е роден в Охрид на 1 февруари 1834 година.
Първоначалното си образование получава в родния си град, негов учител е вуйчо му А. Стрезов. През 1854 г. заедно с него Шапкарев открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид Прилеп, Кукуш, Битоля. Основава мъжка и девическа гимназия в Солун.
През 1884 година Кузман Шапкарев живее в Пловдив, нотариус е в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград).
Сътрудничи на вестник "Македония", "Право", на списание "Читалище" и други периодични издания.
Ценител и познавач е на миналото, обичаите, езика на своя роден край.
През 1863 година Шапкарев се жени за най-голямата дъщеря на Димитър Миладинов - Елисавета.
Най-значимото книжовно дело на възрожденеца енциклопедист е сборникът "Български народни умотворения" (1891-1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла.
За нуждите на просветното дело Шапкарев издава и няколко учебни помагала, сред които "Българский буквар", "Голяма българска читанка", "Кратко землеописание за малички детца", "Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет", "Майчин язик". Изследовател е на делото на братя Миладинови, през 1894-та публикува "Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев". Същата година печата и "Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 година."
Шапкарев умира на 18 март 1909 година в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Лудо биле цери хиляди по света

Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката "Цимер" той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го "Белабулгара". Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество "Белабулгара" Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава "най-добри, превъзходни резултати".
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест". Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.
Създателят на "Белабулгара" умира през 1962 г.

Източник: www.znam.bg

 

Магьосникът лекар

Проф. д-р Чудомир Начев се ражда на 24 февруари 1936 година в София. Завършва Висшия медицински институт в столицата, специализира във Великобритания, Виена, Дюселдорф и Париж.
Член е на Кралския колеж на лекарите във Великобритания, както и на други престижни международни организации.
Ръководил е Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести при Медицинския университет в София, след напускането на която завежда клиниката по вътрешни болести на УМБАЛ "Света Анна".
Проф. Начев ще остане сред водещите специалисти у нас в областта на вътрешните болести и кардиологията.
Има огромен научен принос в изследванията на поведението на повърхностните вени и в анализа на ритъмните нарушения на сърцето. Разработва метод и компютърни устройства за дълбоко проникване в регулацията на сърцето.
Негово дело е цял нова глава в медицината - за ролята на особен вид белтък при артериалната хипертония. Създател на четиринайсет лекарствени препарата. Ръководи създаването на нови технологии за млечни продукти без вредна съставка, един от внедрителите в производството на сиренето "Здраве".
Основател е на Българската национална академия по медицина. В качеството си на неин президент в периода 1992-2003 година създава и ръководи над 100 симпозиума в различни области на медицината, които се превръжат в движеща сила на продължаващото медицинско образование у нас.
Академик Чудомир Начев почина на 23 август 2005-а. Посмъртно бе удостоен с орден "Стара планина".

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Забравеният учен

Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано от зрителите на БНТ с 57.18 процент в рамките на кампанията "Българските събития на двайсети век".
Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина.
Ученият, който го дари на света, е проф. д-р Иван Митев, дългогодишен директор на Института по педиатрия.
Иван Митев е роден в село Крушовица, близо до Оряхово. През 1974-та беловласият медик усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани дотогава. Като всеки опитен специалист отначало се усъмнява в себе си. Проверява внимателно стотици пациенти - дали наистина се долавя нещо различно. С наличната по онова време техника успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето - в систолата. Няма го при всички хора, открива се при някои здрави, както и при различни заболявания. "Вижда се" и на фонокардиография. Неговата загадка така и не е изяснена докрай, тъй като кардиолозите вече използват нови, революционни методи за диагностика на сърцето.
Държавата обаче почита откритието по нестандартен начин - издава пощенска марка "VI тон на сърцето". Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология, тя е единствената марка в света, посветена на кардиологията.
Проф. Иван Митев умира през 2006-а.

Още за наследството на проф. Митев - на www.monitor.bg

Етикети:
 

Изкуството на битката

Генерал-полковник проф. Юлий Абаджиев е роден 5 април 1947 г. в София.
Израства в Панагюрище, завършва ВИФ и започва да преподава сценичен бой във ВИТИЗ. През 1968 г. създава бойна актьорска школа към Киноцентъра. Каскади, разработени от Абаджиев, намират място в лентите "Хан Аспарух", "Денят на владетелите" и др. На фестивал в Рим филмът на Васил Мирчев "Горещи следи" получава първа награда за специални ефекти - дело на Абаджиев.
Той е сред основоположниците на изучаването, практикуването и популяризирането на бойните изкуства у нас, в тази насока работи още от 1963-та. През 1979 г. се създава Центърът за подготовка на командоси "Гранит" в армията, негов пръв ръководител е капитан Юлий Абаджиев. Завършва генералщабен стратегически курс във Военната академия - департамент "Национална сигурност", с магистратура по специалността "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили на Република България".
Юлий Абаджиев е автор на учебници по бойни изкуства, доктор по изкуствознание и доктор хонорис кауза в НАТФИЗ.
През 2002-ра по негова инициатива се учредява Съюзът на българските командоси, чийто председател е ген. Абаджиев и до днес.
Юлий Абаджиев е академик на Световната академия на науките по комплексна безопасност и неин вицепрезидент, редовен член на Международното антитерористично единство със статут на постоянен участник в Съвета на Европа. Председател на новоучредената политическа партия "Обединение на българските патриоти".
Председател е на фондацията "Национална академия за изкуствата".

Интервю с Абаджиев помества http://infomreja.bg

 
Страница 10 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google