Наука

balgari.bg

Историк на идеите в литературата

Литературният историк и критик проф. д-р Галин Тиханов е роден 12 юни 1964 г. в Ловеч.
Завършва немската езикова гимназия в родния си град (1983). Завършва бакалавърска степен по английска филология и културология и магистърска - по славистика в Софийския университет. Защитава докторат на тема "Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм" в СУ през 1996-а и по философия в Оксфорд с тема "Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия" през 1998-а.
Преподавателската си работа започва н Софийския университет.
Работи като изследовател по руска и германска история на идеите в Мъртън Колидж, Оксфорд (1997-2000).
Преподава сравнително литературознание в Ланкастърския университет от 2003 до 2007 година, а от 2007-а до 2011-а е професор по история на идеите в Университета в Манчестър, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури.
От 2011-а проф. Галин Тиханов е професор по сравнително литературознание в колежа "Куин Мери", Лондонски университет.
Бил е гост преподавател по сравнително литературознание в Йейл (2007) и по история на идеите в Университета на Санкт Гален (2011).
Член е на издателските съвети на Manchester University Press, Arcadia, Comparative Critical Studies, Slavonica, Primerjalna knjizevnost, Brill Balkan Studies и Durham Modern Languages Series.
Печелил е изследователски стипендии на Фондация "Александър фон Хумболд", Фондация "Джордж Сорос", Wissenschaftskolleg zu Berlin и Collegium Budapest.
Неговите публикации по руска, немска и централноевропейска литература са излизали в Oxford German Studies, Oxford Slavonic Papers, Stanford Slavic Studies, Essays in Poetics, The Modern Language Review, Germano-Slavica, The Times Literary Supplement, Новое литературное обозрение и другаде.
Галин Тиханов е автор на монографиите "Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането" (1994), "Жанровото съзнание на кръга "Мисъл": към културната биография на българския модернизъм" (1998), "The master and the slave: Lukács, Bakhtin, and the ideas of their time" (2000). Съавтор и редактор на книги и статии в областта на културологията и литературознанието.

Етикети:
 

Офицер изследва историята на българските битки

Офицерът, историк и публицист Йордан Венедиков е роден на 27 януари 1871 г. в село Баня.
След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите Османската империя, семейството му се преселва в столицата на Княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.
През 1889 г. постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1892 г. с отличие - произведен е в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк.
През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет. След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.
През 1908 година завършва Военната академия в Торино. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон, а през Първата световна война е командир на кавалерийски полк.
В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. В края на войната е командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.
Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година - брошурата му "Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)". През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война. Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография.
Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното средновековие до участието на България в Първата световна война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия. Пише още История на въстанието в Батак 1876 г." (1928), "Войните за обединението на българите в XII в." (1918), "История на доброволците от Сръбско-българската война" (1935) и др.
Носител е на ордените "За храброст" IV степен, "Св. Александър" III степен, "За военна заслуга" III и IV степен ина медала "За наука и изкуство.
Генерал-майор Йордан Венедиков умира на 7 ноември 1957 г. в София.

Етикети:
 

Чех проправя пътя на естествените науки

Основоположникът на зоологията у нас - Иван Буреш, се ражда на 27 декември 1885 година в София. Син е на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след Освобождението.
Под ръководството на баща си, който освен фотограф е и голям природолюбител, Иван Буреш започва да изгражда своя сбирка от минерали, насекоми и растения още като 11-годишно момче. На 15 вече има солидни знания в областта на зоологията.
През 1903 г., по време на екскурзия до Рила, в подножието на връх Мусала Буреш се среща и запознава с княз Фердинанд. Впечатлява монарха с обширните си знания. Година по-късно, на 25-годишнината на Софийска мъжка гимназия, Иван Буреш прави изложба на ентомологичната си колекция. Там оново се среща с Фердинанд. Очарован от сбирката на младия биолог, князът Фердинанд го назначава в Естественоисторическия музей при двореца като завеждащ ентомологичните сбирки на длъжност лаборант-препаратор.
След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Буреш се записва да учи естествена история в Софийския университет, продължава в Карловия университет в Прага през 1907-1908 г. и завършва висшето си образование през 1909 г.
През 1909-1911 г. защитава докторска дисертация на тема "Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите" в Мюнхенския университет.
Първият научен труд на Иван Буреш обаче излиза още през ноември 1904 г., когато той е едва 18- годишен. Това е монографията "Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околност".
На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей. През 1918 г. цар Борис III го назначава за главен директор на всички царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Варна, Кричим, Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1929 г. получава званието академик.
След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е освободен. Отново поема поста си в Естественоисторическия музей. На 19 февруари 1947 г. царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина.
През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост остава до пенсионирането си през 1959-а.
Ученият умира на 8 август 1980-а.


Още за рода Буреш - на www.duma.bg
Етикети:
 

Бащата на българската спелеология

Спелеологът, поставил основите на организираното пещерно движение у нас, Петър Трантеев - Хера, е роден в София на 17 януари 1924 г.
Скоро след раждането му баща му, чиновник в БДЖ, е назначен на работа на гара Лакатник, където семейството се преселва. Едва осемгодишен, Петър тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера - Темната дупка край гара Лакатник. Това негово детско увлечение се превръща в призвание и професионален избор за целия живот.
Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1946 г. следва география и геология в Софийския университет. През 1947 година към пещерното дружество е създадена научноизследователска бригада "Тодор Павлов". Трантеев ръководи включената в бригадата студентска научна група "Млада гвардия". Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. Открита е Рушовата пещера край с. Градешница. В края на 1949 г. пещерното дружество обаче е закрито.
Петър Трантеев продължава да организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб "Динамо". През 1953 г., вече научен сътрудник в Зоологическия музей (днес Национален природонаучен музей при БАН), изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Такъв закон и до днес не съществува.
През 1954 г. младият учен създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят пещерите, за да изследват техните биотопи.
През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз и Петър Трантеев отново започва да търси пътища за вазраждане на пещерното дружество. Пише писмо до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено от учени и общественици, като акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедра "География на туризма" в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за създаване на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм, преименувана по-късно в Републиканска федерация по пещерно дело (днес Българска федерация по спелеология).
Почетен председател както на комисията, така и на федерацията е патриархът на българската зоология академик Иван Буреш. За секретар на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм е избран Петър Трантеев, който за период от цели 20 години е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България. Трантеев е щатен секретар на комисията от 1958 до 1966 г., от 1966 до 1969 г. е географ в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист-спелеолог е към Сомисията по защита на природата към БАН (1969-1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 1974 до 1979 г.
Като административен ръководител на пещерното движение Трантеев изисква за всяка спелеоложка експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 учени. Те получават съдействие от около 500 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. Пещерняците са обединени в 35 новосъздадени пещерни клуба в цялата страна.
Изследвани и картирани са 2500 пещери и пропасти, като Петър Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. Благоустроени и отворени за посещения са Леденика, Магура, Съева дупка, Орлова чука, Ягодинска пещера, Дяволското гърло.
Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. През 1958 г. той е първият лектор в първия курс за спелеолози, като сам написва лекционния материал. През 1964 г. заедно с Радуш Радушев създава Главната картотека на българските пещери, като за основа е използван личният му архив. През 1974 г. заедно с Петко Недков създава пещерния Аварийно-спасителен отряд.
През 1973 г. Трантеев става член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България.
Научните интереси на Трантеев са насочени предимно към генезиса и систематиката на пещерните бисери. Автор е на няколко монографии по тази тема. Автор е и на научнопопулярни книги и на над 300 публикации в печата, предимно във в. "Ехо".
Петър Трантеев умира на 24 ноември 1979 година.
Колекцията му "Морфология на пещерни образувания" е една от най-ценните исторически научни колекции, съхранявани в Националния музей "Земята и хората". Музеят я получава през 1987 г. като дарение от синовете му Боян и Мартин.
По сбирката ученият е работил повече от 45 години.

 
Още за наследството на спелеолога - на www.earthandman.org
Етикети:
 

"Бащата" на цветната телевизия

Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в Ловеч.
Завършва с отличен успех Народна мъжка гимназия "Христо Кърпачев" в родния си град, продължава образованието си във ВМЕИ - София. Като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).
От 1959 до 1998 година инж. Мишев се посвещава да преподавателска работа - във ВМЕИ - София (1959-1963), във Варна (1965-1974), в Минногеоложкия институт в столицата (1978-1998), в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" в Москва (1978-1983), в Пловдивския (1992-1998) и Софийския университет (1996-1998). От 1998 г. е доктор хонорис кауза на Софийския университет. Ръководител на аспиранти, докторанти и следдипломни квалификации.
Димитър Мишев работи като старши инженер (1959-1960), технически ръководител на телевизионен център (1962-1963), ръководител секция "ТВ системи" (1965-1974). Ръководити Катедра "Радиотехника" (1970-1974), секция "Дистанционни изследвания на Земята от Космоса" (1975-1980), директор е на Лабораторията за слънчево-земни взаимодействия (1990-1993). През 1990-а оглавява секция "Дистанционни изследвания на Земята и планетите", а от 1996 г. е директор на Централна лаборатория за слънчево-земни взаимодействия.
Академик е на четири академии: Международна академия по астронавтика в Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Евро-азиатската академия на науките (1996).
Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникационната техника. Главен създател е на цветната телевизия у нас. Основател е на дистанционните изследвания на Земята от Космоса - научно направление, в което страната ни има световен авторитет. Мишев е и един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.
Автор и съавтор на 66 патенти и изобретения - български, руски и френски, има 300 публикации в научни списания и 40 книги, учебници и ръководства, сред които "Телевизията в България", "Сателитна и кабелна телевизия", "Global change and Bulgaria", "Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.", "Телевизията в света на високите технологии" и др.
Негово изобретение - спектометър "Спектър", работи дълги години на борда на "Салют-6", "Салют-7" и станцията МИР. Спектрометричният и навигационен комплекс "Фрегата", разработен под ръководството на професор Мишев, лети на борда на станция "Фобос", предназначена за изучаване на Марс и неговия спътник Фобос.
Инж. Мишев е инициатор и организатор на няколко български космически програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект "България 1300".
За големият си принос в развитието на науката е награждаван със званието Почетен изобретател за 1969, 1977 и 1982 г. (и е единственият български учен, вписван три пъти в Златната книга на откривателите и изобретателите), с Почетен знак на Международната академия по астронавтика (1981), Почетен медал "Интеркосмос" (1987), Медал "Константин Циолковски" (1989), Голямата награда "Свети свети Кирил и Методий" на БАН за монографията "Телевизията в България - факти и документи" (1998).
Едва десетият учен на планетата е, удостоен с награда "За изключителен дълготраен принос към напредъка на астронавтиката" (2001).
Акад. Димитър Мишев почина на 13 февруари 2003 г.
Посмъртно бе удостоен с Орден "Стара планина" I степен за изключителен принос за развитието на космическите изследвания.

Етикети:
 
Страница 2 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google