balgari.bg

Ваня Гешева е родена на 6 април 1960 г. в пловдивското село Брестовица.
Тя е единствената ни спортистка, спечелила три медала от една олимпиада. Това става на Игрите в Сеул през 1988-а. Тогава Гешева печели златното отличие в едноместния каяк на 500 м, сребърен медал заедно с Диана Палийска на 500 м и бронзов в четворката заедно с Диана Палийска, Борислава Иванова и Огняна Петрова отново на половинкилометровата дистанция.
Преди този успех Ваня е вицешампионка в Москва през 1980-а, а има и световна титла от Монреал през 1976 г. 
Днес Ваня Гешева продължава да работи за спорта като президент на отбора по кану-каяк "Левски", президент е на Българската асоциация на спортистите олимпийци и член на Изпълнителното бюро на БОК.
Две години беше член на Борда на директорите на Европейската федерация по кану-каяк, мандатът й изтече в края на 2010 г.

Легендарният футболен треньор Стоян Орманджиев е роден на 10 януари 1920 г. във Варна.
През 1936 г., едва на 16, Орманджиев дебютира за тима на "Радецки" (Варна), след което играе във "Владислав" и "Локомотив" (София).
Изиграл е 168 мача и е отбелязал 11 гола в първенството на страната, от които 112 мача и 6 гола за "Локомотив" и 56 мача и 5 гола за "Владислав"). Става шампион на България през 1945-а и носител на Купата (1945 и 1948) с "Локомотив".
През 1948 г. СТоян Орманджиев печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за "А" националния отбор, като в пет от тях е бил капитан.
Едва на 29-годишна възраст е принуден да се откаже от активна състезателна кариера. Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. Треньор е на националния отбор по футбол за игрите в Хелзинки (1952), Мелбърн (1956) и Рим (1960). В Мелбърн тимът ни печели бронзовите медали. Старши треньор е на ЦСКА в периода 1965-1970 г. и под негово ръководство "червените" печелят две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия, а през 1967 г. стигат до полуфинал в КЕШ срещу "Интер".
През 1979-а Орманджиев тренира австрийския "Алпине".
Носител е на званията "Заслужил треньор" от 1959 г., "Заслужил майстор на спорта" от 1960 г., "Заслужил деятел на физкултурата".
От името на България именно Стоян Орманджиев подписва в Женева през 1953 г. протокола за учредяването на УЕФА.
Организира първата държавна треньорска школа по футбол у нас.
Неговият рекорд начело на българския национален отбор по футбол не е подобрен. Като треньор на "трикольорите" Орманджиев има 76 мача за периода от 1950 до 1977 г.
Стоян Орманджиев почина на 10 октомври 2006 г в София.

Лекоатлетката ни Светла Златева е родена на 25 февруари 1952 г. в Горна Оряховица. Още в началото на 1967 г. става шампионка на крос на държавното първенство в Нова Загора - първата й шампионска титла.
През пролетта на 1967 г. Светла поставя нов рекорд на 400 м при девойките - 58.7 секунди.
През лятото на 1970 г. Светла заминава за европейското за девойки в Париж и заема 4-тото място на 400 м.
Олимпийската 1972-ра започва обещаващо за Светла. На зимното Европейско първенство в Гренобъл печели първия си медал от голямо първенство - бронзов на 800 м. Поредица от рекорди през юни бележат възходящата форма на Златева - 2:03.1 в Потсдам, 2:02.6 в Берлин, 2:02.0 във Варшава, и то в разстояние на само пет дни. На 3 септември в Мюнхен се класира четвърта с резултат под 2-те минути - 1:59.72, на дългата дистанция.
Следващата година на 18 февруари във "Фестивална” Светла за първи път поставя световен рекорд в зала - 2:03.2 мин. Седмица по-късно заедно с Йорданка Благоева и треньора Иван Сеизов заминават за Лион. Тук Светла отново поставя рекорд на закрито - 2:02.9.
През лятото на същата 1973-та във Варшава Светла "дава тон" за бъдещите рекорди с победата си на 800 м (1:59.3) на полуфинала за Купата на Европа. Седмица по-късно, на 12 август, на стадион "Васил Левски" нашата четворка Светла Златева, Лиляна Томова, Тонка Петрова и Стефка Йорданова поставя два световни рекорда - в щафетите на 3 х 800 м (6:04.0 мин) и 4 х 800 м (8:08.6). На Универсиадата в Москва Светла постига в полуфинала на 800 м 1:58.85 мин, но на финала, след като води на първите 400 м, получава остра белодробна криза и се отказва на 600-ия метър.
Но побеждава на Балканиадата в Атина няколко седмици по-късно. На финала за Купата на Европа в Единбург на 7 септемви е трета.
През есента на 1973 г. Светла Златева се омъжва за световния шампион по борба Иван Колев, става спортистка на Балканите и успешно взема оставащите си изпити във Факултета по химия в СУ. През 1974-та се оттегля заради майчинство, но през 1975-а се връща на пистата и пак е член на състава, поставил световен рекорд в щафетата 4 х 800 м - на 30 август на стадион "Васил Левски".
На Олимпиадата през 1976-а още на полуфинала Светла бяга 800-те за 1:57.93 (второ време в кариерата й дотогава), но на финала завършва шеста, макар и с личен рекорд (1:57.21).
Поради проблеми с ахилеса Светла пропуска Олимпиадата в Москва, но през есента на олимпийската 1980-а работи вече с треньора Стефан Петков и тренира с Николина Щерева.
През февруари 1981-ва на Европейското в зала в Гренобъл Златева остава втора, а на 30 август се състезава за последен път. Надпреварата е задържавно първенство, стартът - в щафетата 4х400 м. Това е и последната и победа на пистата.
Няколко години по-късно Светла участва в състезания за ветерани. На Световното във Верона печели сребро на 400 м (57.2) и бронз на 200 м (27.3), а през 1989 г. заедно с Йорданка Благоева заминава за Юджийн (САЩ), където стартира на 400 м. 
Днес Светла Златева работи като началник-смяна на КПП на Аерогара София.