Спорт Бокс

balgari.bg

Боксьорът на века

Ивайло Маринов (Исмаил Мустафов) е роден на 12 юни 1960 г. във Варна.
10-годишен, започва да тренира футбол в детския отбор на "Спартак", но седемнайсет го открива треньорът по бокс Петър Гичев. Ивайло става състезател на "Черно море". Първият му успех не закъснява - печели републиканската титла при юношите през същата 1977 г., а още на следващата година участва при мъжете.
На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Ивайло извоюва бронзовия медал в категория до 48 кг. Става световен шампион на първенството в Мюнхен през 1982 г., европейски шампион е през 1981 и 1983 г., бронзов медалист - през 1985-а.
На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Ивайло Маринов печели титлата. Следват още две европейски шампионски титли (1989 и 1991г.). За кратко Маринов се състезава в Германия и за СК "Партизан" (Белград).
Не успява да защити титлата си от Сеул, защото за Олимпиадата в Барселона Боксовата асоциация въвежда възрастово ограничение до 32 години, които той навършва 12 дни преди откриването на Игрите.
Ивайло Маринов приключва спортната си кариера през 1997 г.
Специалистите определят брилянтната техника, бързите крака, непогрешимото чувство за дистанция и силната контраатака като запазена марка на Ивайло.
Боксьорът е награден с Орден "Стара планина" II степен през 2010 година. Избран е за боксьор номер едно на България за XX век.
След края на състезателната си кариера Ивайло Маринов създава боксов клуб в родната си Варна.

Още за шампиона - тук и тук
 

Братя по кръв и по... ръкавица

Кубрат Пулев - Кобрата, е роден на 4 май 1981 г. в София. Започва кариерата си в школата на ЦСКА. Състезава се в категорията на най-тежките - над 91 кг.
Кубрат става европейски шампион по бокс в Ливърпул през 2008-а. Извоюва и Интерконтиненталната титла в тежка категория през 2011 година.
На 5 май 2012 г. отново е пръв в Европа, като побеждава Александър Димитренко - спаринг-партньор на братя Кличко.
В професионалната си кариера Кубрат Пулев няма загуба, а половината от 16-те си победи е постигнал с нокаут.
След обновяването на листата на Международната федерация по бокс през май 2013-а Кубрат стана номер едно в класацията.
Брат му Тервел е роден на 10 януари 1983 година. Занимава се с бокс от 1994 година. Той също започва в ЦСКА, после преминава в боксов клуб НСА, състезава се и за "Академик", "Национал - София" и БК "Левски". Завършил е Национална спортна академия. Многократен републикански шампион е и при юношите, и при мъжете. За пръв път излиза да се боксира за националния тим през 1998-а на Европейското за юноши младша възраст в Юрмала (Латвия).
Става европейски вицешампион в Москва през 2010 г. Същата година се класира втори на състезанието за европейска купа в Харков. През 2011 г. печели златен медал на 62-то издание на тирнир "Странджа", а на Европейското в Анкара същата година завоюва сребърен медал.
Тервел Пулев е носител на златни медали от международни турнири в Мостар 2004, Испания 2006, Кралево 2008, Белград 2010 и 2011 г. и др.
На турнира в труския град Трабзон Тервел успя да вземе квота за Летните олимпийски игри в Лондон 2012 г.
Именно Тервел Пулев завоюва втория медал за България от Игрите - на олимпийския ринг той взе бронзовото отличие.
В края на септември 2012-а пък Кубрат победи Александър Устинов (Русия) в двубой, игран на гала-вечерта в Хамбург и защити двете си титли. Тази победа праща Кубрат срещу Владимир Кличко в битка за титлата в тежка категория, версия IBF, която ще се състои през първата половина на 2013 година.

Още за силните братя - на www.temanews.com
 

Първият олимпиец - медалист

Борис Георгиев - Моката, e първият ни олимпийски медалист. Роден е на 6 март 1929 година в Добрич. Започва да тренира бокс, когато е на 16 години.
В периода 1950-1957 г. Георгиев е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа "Странджа". Участва в три европейски първенства - във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Участва и на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Изиграл е 289 мача, 54 от тях - международни.
По пътя си към олимпийски бронз (Хелзинки 1952) Борис Георгиев отстранява представителя на Люксембург Щурмер. Победата обаче му струва наранявания в китките и до края на турнира трябва да излиза на ринга, след като лекарите замразяват болките му с хлоретил. Във втория си мач Моката сразява британеца Гуднирк, а на четвъртфиналите срещу него се изправя германецът Верхьонер. Срещу високия ръст на съперника българинът и неговият треньор тогава - Аспарух Ангелов - Парето, противопоставят близък бой със стабилна защита. Тази тактика носи успех на Борис Георгиев, макар нашият боксор да е можел да вземе и среброто. На полуфинала Моката среща румънеца Тица и губи с 2:3 съдийски гласа. По-късно един от тримата рефери признава, че се е объркал и вместо да даде гласа си за Моката, е пратил незаслужено румънеца на финала.
Бронзовото отличие на Борис Георгиев е сред номинираните за спортно събитие на двайсети век в кампанията на БНТ.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за пътя на Моката към спортната слава разказва вестник "Монитор"

 

Първо боксово злато

altПървият ни олимпийски шампион по бокс Георги Костадинов е роден на 17 януари 1951 година. Завършил е спортната академия и е работил като треньор в родния си клуб "Черноморец" - Бургас, както и в далечен в Ирак (през 1989-1990 г.).
17-годишен, бъдещият шампион няма загуба сред връстниците си, имал в колекцията си всички републикански титли.
В националния отбор обаче Георги Костадинов му поставят условие - да свали 12 кг, за да отиде в категория 48 кг. Точно тогава най-добрите български боксьори биват поканени на международен турнир в Москва, повечето отказат поканата, но в групата, водена от треньора на ЦСКА Васил Костов, в категория до 51 кг е включен Георги Костадинов. В Москва той с лекота надделява над всичките си противници и така си проправя път към Олимпийските игри в Мюнхен.
Там първият му противник е от Пакистан и се отказва далеч преди последния гонг, после идва ред на колумбийския състезател, а на полуфинала един срещу друг застават Костадинов и човекът, в когото повечето специалисти виждат бъдещия шампион - полският боксьор Блажински. И победата, и загубата в случая осигуряват бронзов медал, но това не задоволява Костадинов. Бургазлията побеждава със значителна преднина в точките, за да стигне до финала, където среща угандиеца Рвабваго. С 5:0 съдийски гласа Георги Костадинов печели златото на мюнхенската олимпиада. Годината е 1972-ра

Източник: http://sporta.bg

 

Боксова легенда

altПетър Лесов е роден на 12 септември 1960 г. в Раковски.
Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в родния си град, първият му треньор е Любен Гаджев. Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета Петър извоюва шампионска титла и е обявен за "най-бойкия състезател" на турнира. През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Когато излиза за пръв път при мъжете - през 1978 г. на престижния турнир "Странджа", печели златото в категорията си.
Следват световна титла при младежите в Йокохама (1979), олимпийска титла в Москва при 51-килограмовите следващата година, европейска в Тампере при мъжете (1981), още една титла на турнира "Странджа" през 1982-ра, европейски първенец във Варна през 1983-та.
След като боледува от хепатит и е принуден да прекрати състезателната си кариера, през 1985 година Лесов започва работа като треньор в ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор, а днес е негов старши треньор. Под негово ръководство израстват професионални боксьори като Тончо Тончев, Александър Владимиров, Мартин Кръстев и др.

Как младият Лесов е можело да се "размине" с ринга, научаваме от www.sportline.bg.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.