Спорт Борба

balgari.bg

Рекордьор още от ученическата скамейка

Братан Ценов е роден на 7 януари 1964 г. в Луковит. Учи в спортното училище "Асен Драганов" в Ловеч. Завършва средното си образование с отличен успех и със званието "Заслужил майстор на спорта". Негови са най-високите спортни успехи на училището: 6 златни, 2 сребърни и три бронзови медала от републикански, европейски и световни първенства за юноши и младежи по борба.
От 1982 г. Братан Ценов е състезател по борба, класически стил, на ЦСКА в категория 48 и 52 килограма. Първата си световна титла печели на първенството в Киев през 1983-та. Същата година е и европейски шампион в Будапеща.
На международния турнир "Дружба 84", отново в унгарската столица, в двубоя за златния медал с представителя на домакините Валдас Братан Ценов изнася истинска лекция по борба. Помощта на публиката и симпатиите на съдиите помагат на Валдес да се задържи на тепиха по-малко от 3 минути. 22 секунди преди края на първата част Братан е набрал 12 технически точки, които му носят победа с технически туш и първото място. През 1985 г. печели 22-рия турнир "Никола Петров" и "Златния пояс", като побеждава всичките си съперници с разгромяващо технически превъзходство и класически хвърляния през гърди.
Техничният състезател се окичва със сребърните медали на световните първенства в Колботън (1985) и Будапеща (1986), в Рим през 1990-а остава с бронз. Европейски шампион е от първенствата в Лайпциг (1985), Ащафенбург (1991), сребърен медалист - от Атина (1986), Тампере (1987) и Копенхаген (1992), бронзов - от Колботън (1988).
През същата 1988-а на Олимпиадата в Сеул Ценов също завоюва бронзов медал.
Завършва Националната спортна академия и през 199-а слага край на състезателната си дейност.
От 1997 г. е старши треньор на националния отбор по класическа борба. На Европейското в София през 1999-а отборът му печели 2 златни, 1 сребърен, 1 бронзов медал и отборната титла. За този успех Българската федерация по свободна и класическа борба го обявява за най-добър треньор на годината.
Националите ни печелят и олимпийски медали - златен от Сидни (2000), бронзов от Атина (2004) и Пекин (2008), както и от световни първенства, под ръководството на Братан Ценов.
През 2005 г. Ценов е избран за "Най-добър треньор на годината" сред всички спортове.

 

Всички титли за една година

Георги Мърков е роден на 5 април 1946 г. в пазарджишкото село Горно Вършило. С борба започва да се занимава още като ученик в селскостопанския техникум в Пазарджик под ръководството на треньора Тодор Диков. Завършва железопътния институт "Тодор Каблешков", а след това и ВИФ "Георги Димитров" (сега НСА).
Като състезател на "Локомотив" - София, Мърков се подготвя при треньора Георги Дамянов. Играе в категория 57 кг. След като сменя тима с "Левски Спартак", преминава в категория 62 кг, където се налага като титуляр през 1970 г.
Още същата година на Световното в Едмънтън, Канада, печели бронзов медал.
Запазена марка на Георги Мърков са техниките гмуркане - събаряне, хвърляне през гърди и сваляне с превъртане от стойка, носене от мост, серия от носене.
Спортистът е уникален с факта, че за една година - от септември 1971 г. до септември 1972 г., печели всички възможни титли - става олимпийски шампион в Мюнхен, световен шампион в София, европейски шампион в Катовице, а взима и сребърен медал в Мадрид.
След дипломирането си в НСА Георги Мърков става треньор в "Левски Спартак" и помощник на Бобе Доросиев в националния отбор по борба. Има големи заслуги за подготовката на изтъкнатите ни борци Живко Вангелов и Стоян Балов.
След Олимпиадата в Барселона през 1992 г. работи в белградския клуб "Раднички", треньор е и в Швейцария и Австрия.
Бил е председател на УС на Българския спортен тотализатор в продължение на три години, в момента развива частен бизнес и е лидер на БСП - Пазарджик.
Георги Мърков е носител на орден "Стара планина" и на наградата на ЮНЕСКО за феърплей.
Името му завинаги ще остане свързано и с обезвреждането на терорист по време на европейското първенство в Йонкьопинг (Швеция) през 1984 г., когато той е треньор в националния ни отбор. По време на схватка мъж излиза с букет цветя на тепиха, а зад тях държи карабина. Мърков напада в гръб терориста и избива оръжието от ръцете му. Мъжът е руски емигрант, на когото съветската държава не позволявала да прибере семейството си в Швеция и той планира да да вземе за заложник руски съдия.
Тогава Световната федерация по борба награждава Мърков с 2500 долара.
Георги Мърков е първият наш спортист, дарил олимпийския си медал на Музея на спорта. Освен титлата от игрите в Мюнхен навръх 60-ия си рожден ден именитият борец в класическия стил остави във витрините и златото от Световното в София през 1971-ва, както и от Европейското в Катовице.

Спортистът разказва спомени тук
 

Златна Станка

Станка Златева е родена на 1 март 1983 година в с. Крушаре.
Състезавала се е за клубовете "Борба и самбо" (Ямбол), "Васил Илиев" (Кюстендил) и "Левски" (София). Първият й треньор е Демир Демирев, по-късно неин личен треньор става Симеон Щерев.
За пръв път на най-високо стъпало Станка се изкачва в Тирана през 2002-ра, като грабва европейската титла при девойките. Следват успех след успех.
През 2006 г. става европейска шампионка в Москва и световна в Гуанджоу. През 2007-а дублира титлите на форумите в София (европейско) и в Баку (световно първенство). Година по-късно е първа в Европа (в Тампере) и втора в олимпийската надпревара (Пекин).
На Европейското във Вилнюс през април 2009-а Станка печели четвърта титла на Стария континент, като на финала побеждава Елена Стародубцева (Русия) с 2:0 части.
За пети път Станка Златева стана златна през април 2010-а, като в Баку отстрани на финала рускинята Екатерина Букина с 2:0 части.
Станка е избирана за Спортист №1 на България през 2007-а, на следващата година е втора в същата класация.
Състезава се в свободния стил при 72-килограмовите.
На 16 септември 2011-а в Истанбул Станка взе петата си световна титла, а на Олимпийските игри в Лондон`2012 се окичи със сребърния медал. След Игрите Златева обяви, че се оттегля от състезателна дейност.
През април 2014-а обаче златоното момиче се завърна, грабвайки за шести път европейската титла. Във финала при 75-килограмовите на първенството на континента във Вантаа (Финландия) шампионката победи Василиса Марзилюк (Беларус) с 4:2.

От http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Четири пъти с европейската титла

altДвукратният световен шампион по борба Серафим Бързаков е роден на 22 юли 1975 г. в село Коларово, но израства и живее в съседното село Самуилово, Петричко.
Състезавал се е в свободния стил в категории до 63 кг и до 66 кг в редиците на "Славия-Литекс" и "Левски".
Първият треньор на Серафим, който го въвежда в големия спорт, е Димитър Алексов. По-късно личен треньор на Бързаков става Георги Стоичков.
Европейска титла Серафим печели за първи път в Будапеща през 1996-а, дублира титлата две години по-късно в Братислава, пак в Будапеща през 2001-ва става европейски шампион за трети път, а на родна земя - във Варна през 2005-а, вдига европейската купа за четвърти път.
На световния връх Бързаков се изкачва за първи път през 1998-а, когато става шампион на планетата на първенството в Техеран, със злато триумфира и на Световното в София през 2001 година.
Трикратен носител е на титлата от турнира "Дан Колов", има много втори и трети места от световни и европейски състезания, на Олимпийските игри в Атина през 2004-а остава осми. На последната си олимпиада - в Пекин през 2008-а, борецът отпадна на четвъртфиналите. Още преди игрите в Пекин Серафим бе обявил решението си това да е последният голям форум в кариерата му.

Още за големия състезател разказва вестник "Стандарт"

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Епоха в борбата

altВалентин Йорданов е роден на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско. 10-годишен е, когато се запалва по борбата. Тренира при Георги Ачев от 1970 г. до завършване на спортното училище в Русе (през 1978 г.).
После Валентин отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА, където се подготвя под ръководството на Янчо Патриков от 1978 г. до 1980 г. Дипломира се по специалността "Борба" в НСА. На свръхсрочна служба е в клуб ЦСКА до 1990 г., когато заминава за САЩ. Продължава да се състезава за България от клуба по борба "Славия - Литекс" до 1996 г.
Седем пъти е световен шампион, има и седем европейски титли. Сребърните и бронзовите му медали от световни и европейски надпревари също са доста.
В продължение на 18 години Валентин Йорданов се бори в категория до 52 кг. От 685 състезателни борби е спечелил 673.
Завършва спортната си кариера на 36 години с олимпийско злато от Атланта 1996-а. През това време Йорданов печели Турнира на супершампионите в Токио през 1987 г., победител е в мача на супершампионите в Питсбърт през 1989 г. и 1990 г., става единственият борец в света, спечелил 10 медала от световни първенства (7 златни, 2 сребърни и 1 бронзов). Носител е на пояса "Дан Колов" през 1983 г. и е шампион на турнира "Добра воля" в Сиатъл през 1990 г.
Йорданов е обявен за Най-добър борец на ФИЛА по свободна борба за 1994 и 1995 г. и е включен в класацията на ФИЛА "Борец на 20-и век". Сред най-добрите български спортисти се нарежда десет пъти между 1983 и 1996 година.
Отличен е със сребърен орден "Народна република България" през 1987 г., с Медал за спортна слава на БСФС I степен, с орден "1300 години България".
От 1997 г. е член на комисията на атлетите на ФИЛА, а през 1998 г. е избран за президент на Българската федерация по борба. Под негово ръководство федерацията е организирала европейски първенства по свободна и класическа борба за юноши и девойки, световно първенство за ветерани, световно първенство по борба за жени, европейско първенство за кадетки.

Източник: www.jordanovwrestling.com

 
Страница 1 от 3

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.