Спорт Лека атлетика

balgari.bg

61 подобрени рекорда

Иванка Христова - първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика, е родена на 19 ноември 1941 година в с. Осиковица, Софийско.
Завършва Селскостопанския техникум в Кюстендил и ВИФ "Георги Димитров" (1964).
На международни състезания блесва за пръв път през 1967-а, когато на Европейското в Прага се класира втора. Пак със сребро си тръгва и от надпреварата на континента в Белград две години по-късно.
През 1972-ра Иванка Христова стъпва на олимпийската почетна стълбица в Мюнхен и се окичва с бронзов медал.
Трета е на Европейското в полския град Катовице през 1975-а, но година по-късно в Мюнхен златното отличие е нейно.
Така - в непрекъснат възход, Христова стига до Олимпийските игри в Монреал през 1976-а, когато покорява върха, тласкайки уреда на 21.16 м.
Христова е балканска шампионка последователно от 1966 до 1973 г. и 1975), републикански първенец става всяка година в периода 1961-1966-а и 1968-1974-та).
По време на тренировъчен лагер на Белмекен Христова поставя феноменалния си личен рекорд от 21.89 м - на 5 юли 1976-а. Същата година лекоатлетката ни е обявена засопртист номер 1 на страната.
Иванка Христова има общо 61 поправки на националния рекорд в тласкането на гюле. Това постижение е предложено за "Рекордите на Гинес".

Интервю с шампионката прочетете на www.blitz.bg
 

Царицата на спринта

Най-чаровната ни бегачка - Ивет Лалова, е родена на 18 май 1984 г. в София. Любовта към пистата й е по-наследството - дъщеря е на спринтьора Мирослав Лалов.
Като малка Ивет се занимава с плуване и гимнастика. През 1996 г. се насочва към леката атлетика и започва да тренира при Константин Миланов.
Успехите не закъсняват.
Ивет е четвърта на 200 м от Световното младежко първенство през 2001 г. в Дебрецен. През 2003 г. на Европейското първенство за юноши и девойки до 19 г. в Тампере печели титлите на 100 и 200 м. Междувременно завършва средното си образование със специалност "Издателски дейности и масови комуникации".
На 19 юни 2004-та на състезание за Купа Европа в Пловдив Лалова пробягва 100-те метра за 10.77 - нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона. С това постижение тогава Ивет става шеста във вечната световна и втора във вечната европейската ранглиста.
На Олимпийските игри в Атина през 2004-та Лалова остава 4-та на 100 м и 5-а на 200 м.
Следващата 2005-а година започва успешно за Ивет. През зимата в Мадрид става европейска шампионка на 200 м в зала с 22.91 - нов национален рекорд. В началото на летния сезон печели турнира "Златният шпайк" в Острава с време от 11.03, с който резултат излиза на второ място в годишната ранглиста.
Седмица по-късно обаче, преди старт от веригата "Супер Гран при" в Атина, Лалова чупи бедрена кост на десния крак след сблъсък с друг лекоатлет по време на загрявката. Травмата оставя Ивет извън спорта за почти две години.
На 29 май 2007-а лекоатлетката ни се завръща на пистата на състезание в Белград. Печели спринта на 100 метра с време 11.26 секунди, с което покрива норматив А за Световното първенство в Осака'2007 и за Олимпийските игри в Пекин'2008. 
В Осака обаче отпада след четвъртфиналите на бягането на 100 метра, а на Олимпийски игри в Пекин завършва на седмо място в първата полуфинална серия.
Ивет Лалова е републиканска шампионка на 100 м през 2004, 2005 и 2009 година.
Европейска шампионка е на 100 м гладко бягане в Хелзинки през 2012-а.
В момента треньор на Ивет е Роберто Бономи.

 
 

По-бърза от вятъра

Анелия Нунева е родена на 30 юни 1962 г. в Бяла.
Като дете се занимава с много спортове, но не професионално. Свързва живота си с леката атлетика чак на 18 години. Почти веднага започва да печели медали на национално ниво.
От 1982 до 1994 г. е в световния елит в бяганията на 100 и 200 м.
Сред отличията на Нунева са четвърто място на 100 метра на Европейското в Атина през 1982-ра, сребро на Европейското на закрито в Швеция през 1984-та на 60 метра, две години по-късно - отново второ място, но на 100 метра, на Европейско в Щутгарт.
Следват два сребърни медала на 60 метра - през 1987-а, на Световно в Индианаполис и на Европейско във Франция - и двете състезания в зала. Втора е Нунева и в Генуа на 60 м през 1992-ра в европейска надпревара.
Най-добрите й лични постижения са 10.85 на 100 метра, което е предишен национален рекорд, поставя го през 1988-а, и неподобрените и до днес 22.01 на 200 метра, които Анелия прави през 1987-а.
Тежка контузия метри преди финала на Олимпийските игри в Сеул през 1988-а оставят Нунева осма.
Днес легендарната бегачка живее в САЩ със съпруга и сина си.

 

Неуморната бегачка

Лекоатлетката ни Светла Златева е родена на 25 февруари 1952 г. в Горна Оряховица. Още в началото на 1967 г. става шампионка на крос на държавното първенство в Нова Загора - първата й шампионска титла.
През пролетта на 1967 г. Светла поставя нов рекорд на 400 м при девойките - 58.7 секунди.
През лятото на 1970 г. Светла заминава за европейското за девойки в Париж и заема 4-тото място на 400 м.
Олимпийската 1972-ра започва обещаващо за Светла. На зимното Европейско първенство в Гренобъл печели първия си медал от голямо първенство - бронзов на 800 м. Поредица от рекорди през юни бележат възходящата форма на Златева - 2:03.1 в Потсдам, 2:02.6 в Берлин, 2:02.0 във Варшава, и то в разстояние на само пет дни. На 3 септември в Мюнхен се класира четвърта с резултат под 2-те минути - 1:59.72, на дългата дистанция.
Следващата година на 18 февруари във "Фестивална” Светла за първи път поставя световен рекорд в зала - 2:03.2 мин. Седмица по-късно заедно с Йорданка Благоева и треньора Иван Сеизов заминават за Лион. Тук Светла отново поставя рекорд на закрито - 2:02.9.
През лятото на същата 1973-та във Варшава Светла "дава тон" за бъдещите рекорди с победата си на 800 м (1:59.3) на полуфинала за Купата на Европа. Седмица по-късно, на 12 август, на стадион "Васил Левски" нашата четворка Светла Златева, Лиляна Томова, Тонка Петрова и Стефка Йорданова поставя два световни рекорда - в щафетите на 3 х 800 м (6:04.0 мин) и 4 х 800 м (8:08.6). На Универсиадата в Москва Светла постига в полуфинала на 800 м 1:58.85 мин, но на финала, след като води на първите 400 м, получава остра белодробна криза и се отказва на 600-ия метър.
Но побеждава на Балканиадата в Атина няколко седмици по-късно. На финала за Купата на Европа в Единбург на 7 септемви е трета.
През есента на 1973 г. Светла Златева се омъжва за световния шампион по борба Иван Колев, става спортистка на Балканите и успешно взема оставащите си изпити във Факултета по химия в СУ. През 1974-та се оттегля заради майчинство, но през 1975-а се връща на пистата и пак е член на състава, поставил световен рекорд в щафетата 4 х 800 м - на 30 август на стадион "Васил Левски".
На Олимпиадата през 1976-а още на полуфинала Светла бяга 800-те за 1:57.93 (второ време в кариерата й дотогава), но на финала завършва шеста, макар и с личен рекорд (1:57.21).
Поради проблеми с ахилеса Светла пропуска Олимпиадата в Москва, но през есента на олимпийската 1980-а работи вече с треньора Стефан Петков и тренира с Николина Щерева.
През февруари 1981-ва на Европейското в зала в Гренобъл Златева остава втора, а на 30 август се състезава за последен път. Надпреварата е задържавно първенство, стартът - в щафетата 4х400 м. Това е и последната и победа на пистата.
Няколко години по-късно Светла участва в състезания за ветерани. На Световното във Верона печели сребро на 400 м (57.2) и бронз на 200 м (27.3), а през 1989 г. заедно с Йорданка Благоева заминава за Юджийн (САЩ), където стартира на 400 м. 
Днес Светла Златева работи като началник-смяна на КПП на Аерогара София.


Снимка - www.24chasa.bg
 

Рекордьорка още от тийнейджърка

Състезателката ни на висок скок Венелина Венева е родена на 13 юни 1974 година в Русе. Учи в спортното училище в родния си град, където нейна треньорка е Маринела Христова. Още като ученичка Венева постига един от първите си рекорди - 180 см при девойките младша възраст. През 1990 г. на 15-годишна възраст в Толбухин скача 193 см в зала, най-добър резултат, постигнат от петнайсетгодишна лекоатлетка за всички времена. Чак през 1995-а Венелина подобрява това свое лично постижение с 1 сантиметър.
През 1991-ва обещаващата лекоатлетка дебютира на голямо първенство - Световното в Токио, където обаче отпада в квалификациите. През 1996-а записва и първо участие на олимпиада - в Атланта. Тук Венелина остава на 30-о място.
След като пропуска сезон 1997 поради майчинство, Венева се завръща с 203 см на състезание в Каламата през 1998-а - с този резултат влиза в тогавашната световна десетка на висок скок за всички времена. На провелото се по-късно Европейско първенство в Будапеща Венева за първи път се класира за финал на голямо състезание, където остава пета.
На Световното в зала през 2001-ва Венелина печели и първия си медал - бронзов. Същата година на турнир в Каламата скача 204 сантиметра - ново лично постижение, с което се нарежда на трето място в българската ранглиста и на 13-о - в световната ранглиста за скок на височина на открито за жени за всички времена. Следват две четвърти места на световните първенства в Едмънтън 2001 и Париж 2003 и два медала от европейските първенства в зала - през 2005 и 2006 г. На Европейското в Гьотеборг през 2006-а Венелина Венева постига най-големия си успех - печели сребърен медал с резултат 203 см.
От 2007 до 2009-а Венева не се състезава, защото й е наложено наказание за употреба на допинг.
Но на 27 май 2009 г. на турнир в Атина се нарежда втора, а по-късно същата година за трети път (след 1995 и 2004 г.) става републиканска шампионка на открито.
През 2010-а окупира върха със 193 см на турнир в Патра, а през юни 2011-а,отново в Гърция, в Каламата, възпитаничката на треньора Георги Димитров е първа със 195 см в турнир от категория "Класик".
Блестящите си представяния скачачката ни продължава и в Мадрид, където остава втора със 192 см (юли 2011-а).

Източник: http://bg.wikipedia.org
 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.