Спорт Вдигане на тежести

balgari.bg

Шампион в резерв

Щангистът Борислав Гидиков е роден е на 3 ноември 1965 г. в Мало Конаре, Пловдивско. Учи в Средно спортно училище "Георги Бенковски" в Пазарджик. Става състезател на "Славия" и национал при юношите.
Привлечен е в мъжкия национален отбор от Иван Абаджиев.
Първото му голямо състезание е турнирът "Дружба" през 1983-та, на което става 4-ти в категория до 67.5 кг, а година по-късно в Италия печели първата си световна титла за юноши.
При мъжете освен олимпийското злато от Сеул има и световна титла (от Острава, Чехия, през 1987 г.), както и още 2 сребърни и 1 бронзов медал от първенства на планетата и на континента.
Първия си световен рекорд Гидиков поставя в София благодарение на грешка на съдията, сложил на щангата половин килограм повече.
За олимпиадата в Сеул през 1988-а Гидиков тръгва като резерва, но това не му пречи да грабне мечтаната олимпийска титла, и то докато тече грандиозен допинг-скандал. По-късно се отказва от спорта поради скъсано сухожилие.
За българския спорт Борислав Гидиков работи във федерацията ни по вдигане на тежести. Занимава се с бизнес.

Още - на http://novinar.bg
 

Щангистът с "голям шлем"

Йордан Биков - първият ни щангист с "голям шлем" от олимпийска, световна и европейска титла, е роден на 17 ноември 1950 г. в Пазарджик. Учи в Спортно училище "Олимпийски надежда" в столицата. Първите си успехи постига на европейските първенства в Констанца и Варшава. През 1971 г. в Перу става световен шампион в изтласкването.
С олимпийскаат титла се окичва през 1972-ра в Мюнхен. Поставя и нов световен рекорд в трибоя с 485 кг, който не е подобрен и до днес. През същата година е европейски и световен шампион. Обявен е за спортист на годината заради тези свои постижения.
Нелек е пътят на състезателя към световния връх в тежестите.
Преди олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. националният отбор е на лагер в Приморско. Броени дни преди отлитането за Германия Йордан Биков напуска лагера обиден от ниското заплащане- получава 40 лева стипендия, въпреки че вече е европейски шампион от Констанца. Заради почитателите си се връща в състава.
Няколко месеца след отличното си представяне на олимпиадата в Мюнхен Биков получава тежко усукване на коляното по време на тренировка. Отказват да го изпратят на операция в чужбина и той се лекува по минерални бани у нас. Преди шампионата в Мадрид започва да пие хапчета, препоръчани му от треньора Абаджиев, но организмът му не ги понася и краката му се парализират.
Въпреки това Йордан Биков се възстановява и до 1974-та прави опити да се явява на състезания.
След като се отказва от активния спорт, става треньор в Спортното училище в Пазарджик.

Още за шампиона разказва вестник "Новинар"
 

Ненадминатият щангист

Известният ни тежкоатлет Антонио Кръстев е роден през 1961 г.
В спортното училище в Хасково треньорът Иван Денев гради основите на бъдещата бляскава кариера на Антонио.
В ЦСКА треньор на Кръстев е Здравко Боев, а в националния тим му помага Петко Николов, макар че шампионът тренира сам - в неговата категория, при най-тежките, просто няма от кого да учи.
Антонио Кръстев става световен и европейски шампион още при юношите през 1981-ва.
Златната му колекция включва две световни (1985 и 1986 г.) и три европейски титли (1985, 1986 и 1987 г.). Има два сребърни медала от световни първенства (1982 и 1984 г.) и бронзово отличие - от Световното през 1983-та.
Обявен е за "Най-силният човек на планетата" през 1986 г. от американското списание "Пауър лифт", а над две десетилетия резултатът му от 216 килограма в изхвърлянето от Острава`87 не е подобрен.
Цели 7 години Антонио Кръстев е на върха, но след 1988-а не го викат да се състезава под трибагреника.
Продължава да тренира в ЦСКА, а през 1989-а го канят във Финландия на Strongmen competition.
Той е и първият българин, участвал в световно по сумо - в Ню Джърси. В Хага се включва в надпревара по силов трибой. Пътува за тези спортни събития сам и на свои разноски.
През 1991-ва се мести в Канада. Треньор е по щанги три години в Университета в Торонто. През 1993 г. в Ню Йорк на мемориално състезание постига 200/245 кг - резултати, по-високи от европейския и световния рекорд същата година.
После заминава за Съединените щати, където живее и работи в Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Минеаполис, Ню Йорк, като накрая се установява в Ленсинг, Мичиган.

Интервю с непобедения помества вестник www.bulgaria-weekly.com
 

Големият малък щангист

Легендата в щангите Нораир Нурикян е роден на 26 юли 1948 г. в Сливен.
Въпреки ниския си ръст юношата започва да тренира баскетбол, докато не среща Иван Абаджиев. Тогава Нурикян е на18 и учи в техникум по текстил в родния си град. Първите му стъпки са много трудни. Атлетите на Абаджиев тренират в мрачно мазе, Нурикян обаче е амбициозен - дори написва на колана, с който вдига тежести, три цифри - килограмите, които иска да покори, за да стане номер в своя спорт.
 

Три пъти европейски, два пъти световен - Гълъбин

Гълъбин Боевски е роден е на 19 декември 1974 г. в Кнежа. Възпитаник е на спортно училище "Георги Бенковски" - Плевен. Пътят му към световните постижения в щангите започва от срещата му с треньора Стефчо Малкодански.
Боевски е трикратен европейски шампион - на първенствата през 1999, 2002 и 2003 година. Два пъти е бил световен шампион - през 1999 и 2001 година. На Олимпийските игри в Сидни през 2000 година грабва и олимпийската титла в категорията си - до 69 кг.
През 2003 година преди Световното първенство във Ванкувър Боевски заедно със Златан Ванев и Георги Марков бяха обвинени в манипулиране на допинг-пробите и Боевски бе наказан с осемгодишна дисквалификация.
През 2007 година Боевски бе избран за общински съветник в София и оглавяваше Комисията по младежта и спорта в столичния ОС, но се оттегли от политиката.
Щангистът се занимава с бизнес - негов е един от най-добрите фитнесклубове в София, внася хранителни добавки, продукти за възстановяване и отслабване.
Гълъбин прекара две години в бразилски затвор по обвинение в наркотрафик, но през октомври 2013-а се завърна в България.

Източник: http://personi.dir.bg

 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.