Спорт Волейбол

balgari.bg

Високо над мрежата

Радостин Стойчев е роден на 25 септември 1969-а в София. Син е на треньора Светослав Стойчев, постигнал световна титла с младежите ни през 1991 г. в Кайро (Египет).
Първият клуб, за който Радостин се състезава, е ЦСКА. Става шампион с отбора на "Миньор" (Бухово), след което отново се завръща в ЦСКА. Играе в отбори от Португалия, Испа­ния, Австрия, Сърбия и Франция.
Става треньор през 2003-та, когато поема столичния "Славия". От 2005 до 2007 г. е помощник-треньор на "Динамо" (Москва), откъдето преминава като старши треньор в италианския "Итас Диатек" (Трентино).
Като треньор Радостин е взимал купат ана стараната през 2005-а със "Славия", година по-късно печели титлата на Русия с московския "Динамо", която титла дублира през 2007-а.
През 2008 г. воденият от него "Итас Диатек" става шампион на Италия, със същия тим Радостин печели Шампионската лига на Европа три поредни години - 2009-а, 2010-а и 2011-а.
Още веднъж възпитаниците му стават шампиони на Ботуша - през 2010-а, а световни клубни шампиони стават през 2009-а, 2010-а и 2011-а.
От 2010 г. Радостин Стойчев е старши треньор и на националния ни отбор.

Етикети:
 

Универсалната волейболистка

Една от големите ни волейболистки - Йорданка Бончева, е родена на 19 август 1932 година в Поморие. Още като ученичка прави първите си стъпки във волейболната игра. Тренира с юношите. Скоро се утвърждава като най-добрата състезателка в Бургаска област.
Силни са изявите й в областните състезания и на финалите в София през 1947 и 1949 година, когато отборът на "Николай Лъсков" - Поморие, се класира на 6-о и 5-о място в страната.
През 1949 година Бончева е привлечена в дружество "Червено знаме" - София. Още през 1950 година отборът се класира на второ място в Републиканското, принос за това има и Йорданка Бончева.
Още същата година тя преминава към дружеството "Ударник" ("Славия"). Благодарение на физическите си качества, съчетани с голямата и любов към волейбола, тя бързо става водеща фигура в отбора. Треньорът Цветан Каролев я прави капитан на тима. Тази функция тя изпълнява близо 15 години.
Неоценим е нейният принос за спечелването на републиканските титли през 1955, 1957, 1958, 1961 година, както и състезанията за Купата на НРБ през 1954, 1956, 1957 година. Тя оставя ярка следа в европейския клубен турнир през 1961/1962 година, когато когато нашите славистки се класират на второ място.
Йорданка Бончева играе и в националния отбор, а близо 10 години е и негов капитан. Участвала е в около 180 срещи, в това число: а европейските първенства през 1950 и 1955 година, когато България заема съответно 4 и 5 място, на Световното в Москва през 1952-ра, когато сме четвърти, на Световното първенство в Париж през 1956-а, на Универсиадата в София през 1961-ва, когато нашите момичета са втори в света.
Специалисти я описват като универсална волейболистка - отличен нападател, самоотвержена в отбрана, хитра разпределителка.
За 18 години състезателна дейност Бончева извоюва 7 златни медала, 10 сребърни и един бронзов.
Въпреки че има две малки деца, Йорданка Бончева играе до края на 1965 година. След това постъпва на работа в завод "Трамвай" като физкултурен организатор.
Волейболната легенда почина на 26 октомври 2011 година.
 
На снимката Бончева е първа в колоната

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Блокировач № 1

Волейболният ни национал Димо Тонев е роден на 2 юли 1965 г. във Велинград. Учи в спортното училище в Пазарджик. Като войник се състезава за ЦСКА, два пъти е шампион на България с този тим, от 1983 до 1989 г. пък играе в "Левски".
Състезава се и в отбори в чужбина, като италианските "Петрарка" - Падуа (1989-1990), "Сислей" - Тревизо (1990-1992), "Прато" (1992-1993), "Катания" (1993-1994), и гръцките "Олимпиакос" (1994-1995) и "Панатинайкос" (1995-1996) и турския "Галатасарай" (1996-1997). Завършва кариерата си в "Панатинайкос" през 1998-а.
Шестнайсет години Димо Тонев е в мъжкия национален отбор - от 1984 до 1996-а. Изиграва 480 срещи, капитан е на тима през последните четири години. Участва в две олимпиади - в Сеул през 1988-а, когато националите ни се класират шести, и в Атланта през 1996-а, когато оставаме седми. Играл е на пет световни и на осем европейски първенства. Има бронзови медали от Световното във Франция през 1986 г. и от Европейското в Германия през 1983-та.
На Световното в Бразилия 1990 г. е признат за Блокировач №1.
Днес Димо Тонев помага в тренировъчната работа на женския ни национален отбор.

За бизнеса си в сферата на туризма волейболният ас разказва пред списание "Тема"
Етикети:
 

210

Любомир Ганев е роден на 6 октомври 1965 г. в Русе. Пътя си в спорта започва в "Дунав" в родния си град.
Състезава се седем години за ЦСКА, като пет пъти е шампион на България. В мъжкия национален волейболен отбор е от 1985 до 1998 г. Носител на бронзов медал от Световното първенство във Франция през 1986 г.
От 1992 до 1995 г. играе за "Алпитур" (Кунео, Италия).
Член е на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол.
През 1998 година Любо спира да се съзтезава и се заема с бизнес. Има верига магазини за облекло, представител е на фирмата за спортни принадлежности "Асикс" и управител на компания за метанстанции.
210-сантиметровият има двама синове - Евтим и Любо.

Източник: http://personi.dir.bg

За личния си живот волейболистът разказва пред www.blitz.bg

 

Нападател номер 1

altЛегендата на родния волейбол Димитър Златанов се ражда през 1948 година в Ихтиман.
От 1969 г. играе за ЦСКА, с този тим Златанов девет години е шампион на България (1968 до 1978 г.), вдига Купата на европейските шампиони през 1968 и 1976 година, два пъти е сред финалистите в турнира и един път е трети.
Печели сребърен медал от Световното първенство, провело се в София през 1970 година, и отново сребърно отличие на олимпиадата в Москва през 1980-а.
В актива си има победи над московските ЦСКА и "Динамо", над "Динамо" (Берлин), пражкия тим "Дукла" (Чехословакия е световен шампион през 1966 г.), испанския "Реал", френския "Расинг", японския шампион "Ямира" (Токио).
През 1970-а Димитър Златанов е определян за нападател номер 1 в света.
Той е и единственият българин, намери място във волейболаната Зала на славата в Холиоки, САЩ.
През 1999 г. за кратко е президент на БФВЛ.
Синът му Христо Златанов е волейболен национал на Италия.

Още за Златанов-старши - на www.duma.bg

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Етикети:
 
Още статии...
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.