Спорт

balgari.bg

Най-силният мъж

Никола Петров

Никола Петров е роден в Горна Оряховица на 19 декември 1873 г. в семейство на абаджии.
Останал сирак още като дете, Никола е принуден да изкарва прехраната си сам.
Твърде млад, той заминава за Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Изправя се срещу много известни състезатели по цирковите арени и ги побеждава.
През 1895 г. съдбата среща Никола Петров с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров побеждава Расо. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от Балканите невероятен талант и става негов учител.
На 20 юли 1898 г. 25-годишният силен българин печели званието шампион на Америка в Ню Йорк. През следващата година става европейски шампион по класическа борба във Виена.
През 1900 година се провежда най-големият шампионат на света по онова време. До финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см и тежи 145 кг, а Никола Петров е с ръст 175 см и тежи 105 кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектна техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион - най-силният мъж на XIX век. Спечелва копринена лента с такъв надпис и награда от 30 хиляди франка.
През 1909 г. Никола Петров е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество "Юнак", на което подарява собствените си гимнастически уреди.
Петров е на 44 години, когато решава да се задоми. През 1917 г. той се жени за 16-годишната Стефанка от Дичин. Младото семейство се установява в Горна Оряховица, където се раждат двете им - Иван и Николина, и където минават най-хубавите им години.
През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци.
По време на Първата световна война със собствени средства открива подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач.
Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в столицата. Погребан е в родния си град.
От 1963-та се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба "Никола Петров".
По случай 100-годишнината от рождението му през 1973 г. в Горна Оряховица е издигнат паметник на легендарния борец, спортната зала в града също носи неговото име.
През 1998 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Източник: http://bg.wikipedia.org 

Етикети:
 

Златният ляв

Христо Стоичков

Христо Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив.
Започва кариерата си в "Марица", но изиграва за отбора под тепетата само един мач. След добри игри за "Хеброс" (Харманли) е привлечен в ЦСКА.
За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за европейско първенство, играна в София.
През сезон 1989/90 печели приза "Златна обувка" за голмайстор на Европа - отбелязал е 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където обаче отборът отпада от "Барселона".
Именно в "Барса", която плаща за него 4.5 милиона долара, Христо прави големия си европейски пробив.
През 1995-а е трансфериран в Парма, където остава един сезон. После се връща в "Барселона".
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ отново печели голмайсторския приз, отбелязвайки шест гола. През същата година грабва и престижната футболна награда "Златна топка".
Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994-та в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на Европейското в Англия през 1996-а.
През пролетта на 1998 г. Камата се връща в ЦСКА, но изиграва само четири мача.
Играе в "Ал Насър", с който печели Азиатската КНК, и в "Кашива Рейсол" - Япония.
През 2000 г. е в "Чикаго Файър", печели Купата на САЩ с тях, а през 2003 г. преминава в "ДС Юнайтед", където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националния отбор на България.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националите, но през 2007 г. се отказва от поста и става треньор на "Селта" - Виго.
През септември 2007-а печели награда "Златен крак" и е обявен за най-великия български футболист.
През март 2011-а Ицо стана посланик на добра воля в инициативата на ЕС "Професионалният футбол срещу глада" и посети Буркина Фасо, където бе първата мисия в начинанието.
През ноември 2011 г. получи почетното звание доктор хонорис кауза на Пловдивския университет за заслугите си в отпускането на средства за изграждане на спортна зала в университета.
От началото на 2012-а Камата е треньор на "Литекс".
Със свои средства най-известният българин издържа спортни школи за малки футболисти в Етрополе и Барселона.

Гледайте го при Росен Петров�тук

Етикети:
 

"Трябва да знаеш да губиш с достойнство"

Веселин Топалов

Веселин Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе.
8-годишен е, когато баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 вече е майстор на спорта, а на 14 за световната си титла при кадетите е удостоен със званието международен майстор.
Година по-късно е втори в света до 16 г., а след две години - гросмайстор.
През 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста.
През 1994 г. на олимпиадата в Москва Веско Топалов побеждава Гари Каспаров и извежда българите до 4-то място. Много успешна за Топалов е 1996 г., когато печели 3 турнира и е приет за част от световния елит.
На световните първенства на ФИДЕ по нокаут-системата късметът му изневерява, особено през 2004 г., когато достига до полуфинал, но е елиминиран от Рустам Казимджанов. През 2002 достига до финал на претендентските мачове за световната титла в другата версия (тек титбата е у Крамник), но губи от Петер Леко.
Топалов започва своя втори голям възход през 2005 г. Тогава той разделя с Гари Каспаров първото място на големия турнир в Линарес и го побеждава в последната за великия шампион официална партия. Топалов печели и първия супертурнир, проведен в България - "Мтел Мастърс 2005". На базата на тези успехи и високото си ЕЛО Веско е поканен да участва в световното първенство в Сан Луис, което вече се провежда по кръгова система. Всички очакват заплетена борба между Топалов, Ананд и другите супериграчи в турнира... но борба не се получава, защото Топалов в първата половина от турнира постига невероятните 6,5/7 точки и отказва конкурентите. До края турнирът се доиграва и така Топалов става световен шампион.
През 2006 г. Топалов отново печели "Мтел Мастърс", като изпреварва основния си конкурент Гата Камски. На турнира във Вайн ан зее разделя първото място с Вишванатан Ананд.
През април 2006-а ФИДЕ обявява мач Владимир Крамник - Веселин Топалов за Световния шампионат.
Двама изиграват скандален мач, последван от обвинения един към друг. Топалов губи титлата си и абсолютен световен шампион по шах става Владимир Крамник.
2007 година е успешна за Веско - разделя първото място във Вайк ан Зее, този път с Левон Аронян и Теймур Раджабов, и печели "Мтел Мастърс" в София. В края на годината печели и Шампионската лига.
Веселин Топалов печели и най-силния турнир в историята на шаха - 22 категория. Виртуозният ни шахматист завършва с 4 точки преднина пред съперниците си в Билбао през лятото на 2008 г.
Топалов е носител на ежегодния шахматен "Оскар" за 2005 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Ненадскочена

Стефка Костадинова

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.
Завършва спортното училище в родния си град, а след това - спортен педагогически профил в Пловдивския университет.
През 1988 г. печели сребърен медал от олимпийските игри в Сеул, а през 1996 г. става олимпийска шампионка в Атланта, САЩ. За по-малко от година (май 1986 - март 1987) покорява всички върхове в дисциплината. През 1986 г. поставя два световни рекорда и печели титлата на Европейското първенство в Щутгарт.
На 30 август 1987 г. на олимпийския стадион в Рим поставя световен рекорд в скока на - 209 см, който и до днес не е подобрен.
Стефка е носителка на златния спортен "Оскар" за 1988-а. Приета в Залата на славата на световната атлетика през 2012 г. Титлата "Спортист №1 на България" й е връчвана през 1985, 1987, 1995 и 1996 г.
Прекратява състезателната си дейност през 1997 г.
През август 2000 г. става заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От 2002 г. до 2005 г. е заместник-министър за младежта и спорта.
На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет.

Източник:
http://bg.wikipedia.org

 

Балканския лъв

Дан Колов

Дан Колов е роден е на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево.
Заминава за САЩ заедно с група българи, когато е на 17.
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победите му на турнирите в цирк "Виктория". В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганьевич, Джак Ширей, наричан още Човека светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

Етикети:
 
Страница 15 от 15

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google