Спорт

balgari.bg

По-бърза от вятъра

Анелия Нунева е родена на 30 юни 1962 г. в Бяла.
Като дете се занимава с много спортове, но не професионално. Свързва живота си с леката атлетика чак на 18 години. Почти веднага започва да печели медали на национално ниво.
От 1982 до 1994 г. е в световния елит в бяганията на 100 и 200 м.
Сред отличията на Нунева са четвърто място на 100 метра на Европейското в Атина през 1982-ра, сребро на Европейското на закрито в Швеция през 1984-та на 60 метра, две години по-късно - отново второ място, но на 100 метра, на Европейско в Щутгарт.
Следват два сребърни медала на 60 метра - през 1987-а, на Световно в Индианаполис и на Европейско във Франция - и двете състезания в зала. Втора е Нунева и в Генуа на 60 м през 1992-ра в европейска надпревара.
Най-добрите й лични постижения са 10.85 на 100 метра, което е предишен национален рекорд, поставя го през 1988-а, и неподобрените и до днес 22.01 на 200 метра, които Анелия прави през 1987-а.
Тежка контузия метри преди финала на Олимпийските игри в Сеул през 1988-а оставят Нунева осма.
Днес легендарната бегачка живее в САЩ със съпруга и сина си.

 

Железният треньор

Наричат го Чугуна. Още като млад нападател проявява твърдост при единоборствата със съперниците, бърз е, техничен и издръжлив.
Георги Пачеджиев е роден на 1 март 1916 г. Започва футболната си кариера в столичния "Спортклуб", с който става шампион през 1935 г. На финала срещу варненския "Тича" постига хеттрик.
После Чугуна преминава в "АС-23" и с него печели Царската купа през 1941 г. През 1939 г. е голмайстор на първенството с 14 гола. От 1947 до 1949 г. Пачеджиев се състезава с фланелката на "Левски", с този тим става шампион и през 1947-а, и две години по-късно, през 1949 г.
Изиграва девет мача и отбелязва два гола в националния отбор. В световната квалификация през 1937 г. срещу Чехословакия отбелязва дузпа и изравнява резулатата между нашия тим и вторите в света по онова време.
Като играч на "Строител" при сблъсък с вратаря на плевенския "Спартак" Пачеджиев чупи крак и това слага край на състезателната му кариера. Тогава е на 37 години.
Две години по-късно е старши треньор на "Левски". В края на 1960 г. вече е начело на националния отбор. 
Под негово ръководство "трикольорите" изиграват исторически мачове - на 12 ноември 1961 г. в световна квалификация срещу Франция отборът стига до трети допълнителен двубой с "петлите", а на 16 декември 1961 г. в Милано гол на Димитър Якимов праща за пръв път България на световни футболни финали.
През 60-те години в продължениена два сезона Георги Пачеджиев е треньор на "Черноморец", а след това - на кипърската "Омония", които стават шампиони през 1966 г. под негово ръководство. 
Георги Пачеджиев - Чугуна, почина на 12 април 2005 г. на 89-годишна възраст.

От www.blitz.bg

 

Олимпийската ни плувкиня

Таня Богомилова - единствената българка - олимпийска шампионка по плуване, е родена на 30 юни 1964 г. в София.
Започва да тренира плуване на 6-годишна възраст. Първият й треньор е Петър Костов. На 14 години става майстор на спорта.
На Олимпиадата в Москва през 1980 г. Таня се класира девета в бруста - коронната й дисциплина. На Европейското първенство през 1981 г. е четвърта.
Върховото представяне на Таня Богомилова на европейски първенства е през 1985 г. в София - печеби златен (200 м бруст), сребърен (100 м бруст) и бронзов медал (щафета 4 по 100 м смесена).
На световното първенство по плуване в Мадрид през 1986 г. Богомилова взима сребро на 200 м бруст и бронз на 100 м. На Олимпиадата в Сеул Таня Богомилова печели шампионската титла на 100 м бруст с олимпийски рекорд, който остава неподобрен 12 години. Обявена за спортист на 1988 г.
Активно се състезава до 1991 г., след което прекратява кариерата си и става треньор в Гърция.
През 2000 г. Таня Богомилова се връща в България и започва работа в Държавната агенция за младежта и спорта. През 2002 г. е избрана за изпълнителен директор на Българската федерация по плувни спортове, а в момента е генерален секретар на БФПС.
Омъжена е за треньора си Георги Дангалаков, имат две деца.

Гледайте Таня Богомилова в "Нека говорят"
 

Върна отбора си в А група

Цанко Цветанов е роден на 6 януари 1970 г. в село Българско Сливово, Великотърновско.
Започва футболната си кариера през сезон 1987-1988-а в "Академик" (Свищов), за да продължи в родния "Етър", където остава до 1993-та и изиграва 146 мача, в столичния "Левски" (1993-1995) и в чужбина.
Извън граница защитникът ни облича фланелката на "Валдхоф" (Манхайм), на шотландския "Абърдийн" (където играе два сезона) и отново на немски отбор - "Енерги" (Котбус), от 1998 до 2001 година.
Цвтанов е шампион на България през 1994, 1995 и 2002 г. с "Левски" (Сф) и през 1991 г. с "Етър". Носител на купата на страната през 1994 и 2002 г. с "Левски" и на Купата на БФС през 1991 г. с "Етър".
В "А" група има 203 мача и 6 гола. За "Левски" е изиграл 12 мача за купата и 6 мача в евротурнирите (4 за КЕШ и 2 за купата на УЕФА), за "Етър" има 2 мача в КЕШ.
За националния отбор на България Цветанов дебютира на 21 септември 1991 г. срещу Турция, изиграва 40 мача и отбелязва 1 гол с националния екип. Участва на Световното в САЩ през 1994-та, където става бронзов медалист (играе в 6 мача) и на Европейското в Англия две години по-късно(в 3 мача).
Работи като помощник-треньор в столичния "Левски" и ловешкия "Литекс". Помощник е на Станимир Стоилов и в националния отбор до 2010 г.
Днес Цанко Цветанов е старши треньор на "Етър 1924".

Интервю с Цветанов след връщането на болярския тим в А група прочетете тук
 

Чаровната рекордьорка

"Златното момиче" Бианка Панова е родена на 27 май 1970-а в София.
Състезавала се е за отборите на "Славия" и "Левски", треньорки са й били Вера Томова, Людмила Димитрова и Нешка Робева.
Включена е в националния отбор на България по художествена гимнастика през 1982 година. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес заради спечелените си четири златни медала с максимални оценки 10, както и с петия си златен медал (многобой) от Световното първенство във Варна през 1987 година.
Освен този феноменален успех Бианка Панова има бронзов медал в многобоя и златен на лента на Световното във Валядолид през 1985-а, злато в многобоя и на въже, сребърен медал на лента на Европейското вав Флоренция година по-късно, сребро в многобоя и на топка и злато на обръч и въже на Световното в Сараево през 1989-а, златно отличие на лента и обръч на Световното в Хелзинки през 1988-а.
На Олимпиадата в Сеул през 1988-а, Бианка е четвърта.
Оттегля се от активна състезателна дейност през 1999 година и става треньорка в Италия и Белгия, където основава школа за танци.
На Ботуша тренира италианската национална шампионка Катя Пиетросанти.
Бианка е омъжена за д-р Чавдар Нинов, двамата имат син.
Освен виртуозна с уредите, Бианка е с чаровно присъствие на екрана - през 1988 г. се снима във филма "Акатамус", а десет години по-късно партнира на Орлин Павлов в реалитито "Dansing Stars", което печелят.
Авторка е на книгата "В името на голямата цел: зад кадър".

Интервю с гимнастичката прочетете в сп. "Ева"

 

 
Страница 4 от 15

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.