Спорт

balgari.bg

Неуморната бегачка

Лекоатлетката ни Светла Златева е родена на 25 февруари 1952 г. в Горна Оряховица. Още в началото на 1967 г. става шампионка на крос на държавното първенство в Нова Загора - първата й шампионска титла.
През пролетта на 1967 г. Светла поставя нов рекорд на 400 м при девойките - 58.7 секунди.
През лятото на 1970 г. Светла заминава за европейското за девойки в Париж и заема 4-тото място на 400 м.
Олимпийската 1972-ра започва обещаващо за Светла. На зимното Европейско първенство в Гренобъл печели първия си медал от голямо първенство - бронзов на 800 м. Поредица от рекорди през юни бележат възходящата форма на Златева - 2:03.1 в Потсдам, 2:02.6 в Берлин, 2:02.0 във Варшава, и то в разстояние на само пет дни. На 3 септември в Мюнхен се класира четвърта с резултат под 2-те минути - 1:59.72, на дългата дистанция.
Следващата година на 18 февруари във "Фестивална” Светла за първи път поставя световен рекорд в зала - 2:03.2 мин. Седмица по-късно заедно с Йорданка Благоева и треньора Иван Сеизов заминават за Лион. Тук Светла отново поставя рекорд на закрито - 2:02.9.
През лятото на същата 1973-та във Варшава Светла "дава тон" за бъдещите рекорди с победата си на 800 м (1:59.3) на полуфинала за Купата на Европа. Седмица по-късно, на 12 август, на стадион "Васил Левски" нашата четворка Светла Златева, Лиляна Томова, Тонка Петрова и Стефка Йорданова поставя два световни рекорда - в щафетите на 3 х 800 м (6:04.0 мин) и 4 х 800 м (8:08.6). На Универсиадата в Москва Светла постига в полуфинала на 800 м 1:58.85 мин, но на финала, след като води на първите 400 м, получава остра белодробна криза и се отказва на 600-ия метър.
Но побеждава на Балканиадата в Атина няколко седмици по-късно. На финала за Купата на Европа в Единбург на 7 септемви е трета.
През есента на 1973 г. Светла Златева се омъжва за световния шампион по борба Иван Колев, става спортистка на Балканите и успешно взема оставащите си изпити във Факултета по химия в СУ. През 1974-та се оттегля заради майчинство, но през 1975-а се връща на пистата и пак е член на състава, поставил световен рекорд в щафетата 4 х 800 м - на 30 август на стадион "Васил Левски".
На Олимпиадата през 1976-а още на полуфинала Светла бяга 800-те за 1:57.93 (второ време в кариерата й дотогава), но на финала завършва шеста, макар и с личен рекорд (1:57.21).
Поради проблеми с ахилеса Светла пропуска Олимпиадата в Москва, но през есента на олимпийската 1980-а работи вече с треньора Стефан Петков и тренира с Николина Щерева.
През февруари 1981-ва на Европейското в зала в Гренобъл Златева остава втора, а на 30 август се състезава за последен път. Надпреварата е задържавно първенство, стартът - в щафетата 4х400 м. Това е и последната и победа на пистата.
Няколко години по-късно Светла участва в състезания за ветерани. На Световното във Верона печели сребро на 400 м (57.2) и бронз на 200 м (27.3), а през 1989 г. заедно с Йорданка Благоева заминава за Юджийн (САЩ), където стартира на 400 м. 
Днес Светла Златева работи като началник-смяна на КПП на Аерогара София.


Снимка - www.24chasa.bg
 

Универсалната волейболистка

Една от големите ни волейболистки - Йорданка Бончева, е родена на 19 август 1932 година в Поморие. Още като ученичка прави първите си стъпки във волейболната игра. Тренира с юношите. Скоро се утвърждава като най-добрата състезателка в Бургаска област.
Силни са изявите й в областните състезания и на финалите в София през 1947 и 1949 година, когато отборът на "Николай Лъсков" - Поморие, се класира на 6-о и 5-о място в страната.
През 1949 година Бончева е привлечена в дружество "Червено знаме" - София. Още през 1950 година отборът се класира на второ място в Републиканското, принос за това има и Йорданка Бончева.
Още същата година тя преминава към дружеството "Ударник" ("Славия"). Благодарение на физическите си качества, съчетани с голямата и любов към волейбола, тя бързо става водеща фигура в отбора. Треньорът Цветан Каролев я прави капитан на тима. Тази функция тя изпълнява близо 15 години.
Неоценим е нейният принос за спечелването на републиканските титли през 1955, 1957, 1958, 1961 година, както и състезанията за Купата на НРБ през 1954, 1956, 1957 година. Тя оставя ярка следа в европейския клубен турнир през 1961/1962 година, когато когато нашите славистки се класират на второ място.
Йорданка Бончева играе и в националния отбор, а близо 10 години е и негов капитан. Участвала е в около 180 срещи, в това число: а европейските първенства през 1950 и 1955 година, когато България заема съответно 4 и 5 място, на Световното в Москва през 1952-ра, когато сме четвърти, на Световното първенство в Париж през 1956-а, на Универсиадата в София през 1961-ва, когато нашите момичета са втори в света.
Специалисти я описват като универсална волейболистка - отличен нападател, самоотвержена в отбрана, хитра разпределителка.
За 18 години състезателна дейност Бончева извоюва 7 златни медала, 10 сребърни и един бронзов.
Въпреки че има две малки деца, Йорданка Бончева играе до края на 1965 година. След това постъпва на работа в завод "Трамвай" като физкултурен организатор.
Волейболната легенда почина на 26 октомври 2011 година.
 
На снимката Бончева е първа в колоната

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Божествени тела

Константин Паскалев - Тути, спечели абсолютната световна титла на шампионата в Талин.
30-годишният българин, който извоюва абсолютната европейска титла на първенството, провело се в София тази пролет, надделя в изключително тежката категория до 171 сантиметра. 
Константин Паскалев тренира от 16 години. През последните пет се занимава професионално с културизъм.
Завършил е столичната Математическа гимназия, като след осми клас учи и в Първа частна английска гимназия. Тренира плуване, играе футбол и се дипломира с отличие, така че при кандидатстването в университета има възможност да си избере специалност. Спира се на информатика в СУ. Още е с бакалавърска степен, когато започва работа в Атина във фирмата, в която работи и днес. 
През 2006 г. печели златен медал в класическия културизъм на Републиканско първенство, избран е за състезателя с най-хармонична фигура от всички 90 участници. 
Междувременно сграбчва и шанса за магистратура по информационни системи в "Стивънс юнивърсити" в Ню Йорк.
През 2010-а взима сребърни медали от Европейското и Балканиадата, а през 2011-а освен европейска завоюва и световна титла. Освен това културистът - компютърен програмист, е и първият българин с победа в един от най-авторитетните бодибилдинг-турнири - "Арнолд Класик".

Още за шампиона - на www.24chasa.bg
 

Големият малък щангист

Легендата в щангите Нораир Нурикян е роден на 26 юли 1948 г. в Сливен.
Въпреки ниския си ръст юношата започва да тренира баскетбол, докато не среща Иван Абаджиев. Тогава Нурикян е на18 и учи в техникум по текстил в родния си град. Първите му стъпки са много трудни. Атлетите на Абаджиев тренират в мрачно мазе, Нурикян обаче е амбициозен - дори написва на колана, с който вдига тежести, три цифри - килограмите, които иска да покори, за да стане номер в своя спорт.
 

Блокировач № 1

Волейболният ни национал Димо Тонев е роден на 2 юли 1965 г. във Велинград. Учи в спортното училище в Пазарджик. Като войник се състезава за ЦСКА, два пъти е шампион на България с този тим, от 1983 до 1989 г. пък играе в "Левски".
Състезава се и в отбори в чужбина, като италианските "Петрарка" - Падуа (1989-1990), "Сислей" - Тревизо (1990-1992), "Прато" (1992-1993), "Катания" (1993-1994), и гръцките "Олимпиакос" (1994-1995) и "Панатинайкос" (1995-1996) и турския "Галатасарай" (1996-1997). Завършва кариерата си в "Панатинайкос" през 1998-а.
Шестнайсет години Димо Тонев е в мъжкия национален отбор - от 1984 до 1996-а. Изиграва 480 срещи, капитан е на тима през последните четири години. Участва в две олимпиади - в Сеул през 1988-а, когато националите ни се класират шести, и в Атланта през 1996-а, когато оставаме седми. Играл е на пет световни и на осем европейски първенства. Има бронзови медали от Световното във Франция през 1986 г. и от Европейското в Германия през 1983-та.
На Световното в Бразилия 1990 г. е признат за Блокировач №1.
Днес Димо Тонев помага в тренировъчната работа на женския ни национален отбор.

За бизнеса си в сферата на туризма волейболният ас разказва пред списание "Тема"
Етикети:
 
Страница 5 от 15

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.