Спорт

balgari.bg

Мъжът и водната стихия

Плувецът маратонец Петър Стойчев е роден на 24 октомври 1976 г. в Момчилград. Първи негови треньори в Смолян са Евелина Георгиева и Огнян Георгиев.
Още на 16-годишна възраст Стойчев участва в европейски първенства.
Състезава се за клуб "Левски" в дисциплините 400 м и 1500 м свободен стил. Негов треньор от 1998 г. е Красимир Туманов.
През 1992 г. е Петър 4-ти на 400 м свободен стил и 5-и на 1500 м. Следващата година записва второ и трето място с републикански рекорди. Отново през 1993 г. е първото му участие на маратона в Охрид - финишира втори на 19 секунди от победителя. След това го печели осем пъти, като сам определя това състезание за едно от най-трудните.
Надпреварите, в които Петър Стойчев мери сили, се провеждат на най-различни места - в реки, езера, морета и океани. Освен многобройните си участия в дистанции на маратонско плуване Стойчев има зад гърба си и три олимпиади - през 2000 г. в Сидни, през 2004 г. в Атина в Пекин през 2008-а.
През 2009-а Стойчев взе девета поредна световна купа, като печели плувния маратон на езерото в канадския град Магог, преодолявайки 34-те километра за невероятните 7 часа 16 минути и 22 секунди - така подобри с близо 6 минути собственото си постижение.
Петър Стойчев е определян за най-успешния състезател по плувен маратон за последното десетилетие, като освен победител в осем последователни световни шампионата на FINA по плуване в открити води има и повече от 50 победи в индивидуални състезания.
На Стойчев принадлежи световният рекорд за преплуване на Ламанш, поставен на 24 август 2007 г. - 6:57.50 часа. Рекордните пет победи на плувния маратон в Санта Фе също са на Стойчев.
На 22 юли 2011-а Стойчев спечели световната титла по плувен маратон в дисциплината 25 километра в открити води на Световното първенство по плувни спортове в Китай с време 5 часа 10 минути и 39 секунди.
25-те километра рекордно преодоля и на 16 септември 2012-а в Пиомбино, Италия, и стана европейски първенец с 5 часа 4 минути и 2 секунди.
В служебното правителство, назначено от президента Плевнелиев на 13 март 3013-а, Стойчев оглави спортното министерство. 

Всичко за самотния плувец - на неговия сайт www.petarstoychev.com

 

Първият олимпиец - медалист

Борис Георгиев - Моката, e първият ни олимпийски медалист. Роден е на 6 март 1929 година в Добрич. Започва да тренира бокс, когато е на 16 години.
В периода 1950-1957 г. Георгиев е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа "Странджа". Участва в три европейски първенства - във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Участва и на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Изиграл е 289 мача, 54 от тях - международни.
По пътя си към олимпийски бронз (Хелзинки 1952) Борис Георгиев отстранява представителя на Люксембург Щурмер. Победата обаче му струва наранявания в китките и до края на турнира трябва да излиза на ринга, след като лекарите замразяват болките му с хлоретил. Във втория си мач Моката сразява британеца Гуднирк, а на четвъртфиналите срещу него се изправя германецът Верхьонер. Срещу високия ръст на съперника българинът и неговият треньор тогава - Аспарух Ангелов - Парето, противопоставят близък бой със стабилна защита. Тази тактика носи успех на Борис Георгиев, макар нашият боксор да е можел да вземе и среброто. На полуфинала Моката среща румънеца Тица и губи с 2:3 съдийски гласа. По-късно един от тримата рефери признава, че се е объркал и вместо да даде гласа си за Моката, е пратил незаслужено румънеца на финала.
Бронзовото отличие на Борис Георгиев е сред номинираните за спортно събитие на двайсети век в кампанията на БНТ.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за пътя на Моката към спортната слава разказва вестник "Монитор"

 

Генерал на кон

Ген.-полк. Владимир Стойчев e роден на 24 февруари 1892 г. в София. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена и Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918).
Стойчев представя страната на олимпиадата в Париж през 1924-та (на снимката), когато е първото участие на български състезател по конен спорт на олимпийски игри. В крайното класиране Стойчев остава 11-и от 99 състезатели. Той скача и на следващата олимпиада - в Амстердам през 1928-а.
През периода 1930-1934 г. Владимир Стойчев е военен аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.
През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945) Стойчев е командващ Първа българска армия и под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи.
На 8 май 1945 година ген. Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия ген. Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата в Москва.
След 9 септември 1944 г. Стойчев става председател на футболният отбор АС 23, а през ноември - на обединения "Чавдар" (София).
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. В продължение на три десетилетия - от 1952 до 1982 г., е председател на Българския олимпийски комитет, а след това - до 1990 г., негов почетен председател. Още през 1952-ра го избират за член на МОК и остава такъв до 1987 г.
Удостоен е с орден "За храброст", орден "За народна свобода" - първа степен, с руските отличия "Михаил Кутузов" и "Александър Суворов" - 1-ва степен, с френските Офицерски кръст на Почетния легион и "За заслуга", както и с испанското отличие "За военна заслуга" - 1-ва степен.
Ген. Владимир Стойчев почива на 27 април 1990 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Баскетболният будител

Тази година "Спортен Икар" за феърплей се присъжда посмъртно на Божидар Такев, оповестиха от Фондация "Български спорт".
Божидар Такев е роден на 4 януари 1920 г. в София. Играе като централен нападател в "Спортклуб", в "Левски" и "Академик". Капитан е на националния отбор, треньор на столичните студенти и на мъжкия национален състав. С "Академик" е двукратен финалист и веднъж полуфиналист за КЕШ, световен студентски шампион (1957 г.) и вицешампион (1961 и 1967). Като треньор на националите има 5-о място на ЕП през 1955-а в Будапеща.
Работи като преподавател в Обединения политехнически университет в София и СУ, а по-късно е председател на баскетболната ни федерация. Дългогодишен член на изпълнителното бюро на ФИБА, от 1984 г. - пожизнен "почетен член на ФИБА".
За баскетбола се запалва едва 11-годишен. Завършва висше политехническо образование, английска филология и ВИФ. Владее няколко езика.
Превежда и разпространява книги за баскетбола, които носи от САЩ. Сред малцината българи е, присъствали на седем олимпиади - в Рим през 1960 г. ръководи като съдия срещата САЩ - СССР, бил е в Мексико (1968), в Мюнхен (1972), в Монреал (1976) и в Москва (1980).
Божидар Такев почина на 17 юни 2009-а.

Източник: http://topsport.ibox.bg

 

Зума

altПловдивската легенда Христо Бонев - Зума, е роден на 3 февруари 1947 г. в Града под тепетата. Играл е като нападател за местния "Локомотив" (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), за ЦСКА (1967-1968) и за гръцкия АЕК (1980-1982). Завършил е ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974).
В "А" група има 410 мача (404 за "Локото" и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за "Локомотив" и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за "Локомотив" (Пд).
Рекордьор е по участия и голове в националния отбор - 96 мача с 47 гола, а 42 пъти е излизал с капитанската лента, което също е рекорд.
Христо Бонев е единственият българин, три пъти печелил отличието "Футболист на годината" - през 1969, 1972 и 1973 година.
Бонев е носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с "Локомотив" (Пд), вицешампион е през 1968-а с ЦСКА и през 1973-та с "Локомотив" (Пд), бронзов медалист през 1969 и 1974 г. със същия тим.
В националния отбор на България Христо Бонев дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ в Хановер, а последния си мач изиграва на 25 април 1979 г. срещу Аржентина в Буенос Айрес. Участва на Световно първенство през 1970 година в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол в срещата с Перу) и на Световно първенство 1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол на уругвайския тим).
През 1971 Бонев участва в бенефисния мач на Лев Яшин в Москва, през 1976-а вдига Купата за индивидуално спортсменство.
Играта на Христо Бонев се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар, виртуоз е на свободните удари.
Бенефисния мач на Зума на 16 септември 1984 г. в Пловдив бе уважен от Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене.
Бонев работи като треньор на "Локомотив" (Пд), помощник-треньор на националния тим през 1987-1988 г., води "Панатинайкос" от 1988 до 1990 г., "Лариса" от 1990 до 1993 г., "Йоникос" през 1993-1994 г., и кипърския "Апоел" от 1994 до 1996 г.
От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор и го класира за Световното първенство през 1998 г. във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на "Локомотив" (София). През 2000 г. е начело на германския "Заксен".

Източник: http://personi.dir.bg

 
Страница 8 от 15

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google