balgari.bg

Най-дългата екопътека в България се намира в Родопите, част е от трансграничния маршрут Хвойна-Ставруполи и свързва природните забележителности на България и Гърция. Екомаршрутът минава през резервати, интересни местности, защитени зони с редки животински и растителни видове.
От село Хвойна пътеката тръгва в посока село Орехово (7 км), прекосява се местността Средните ливади, защитена с цел запазването на белоборовите гори. След село Орехово (1261 м) следват трите живописни водопада Дуплево, Скакалото и Костен камък. Скакалото е вторият по височина у нас водопад, и трите за изключително красиви.
Следва уникалният скален комплекс Чудните мостове (на снимката) - най-величественият природен феномен в Родопите. Екопътеката продължава по известния древен римски път, дълъг над 4 км и широк 1.5 м. Пътят е добре запазен, минава под самия връх Персенк и е най-високо разположеният запазен археологически паметник в България (на места над 2050 м надморска височина). По римския път се стига до местностите Глухите камъни, Бялата вода и Айдърски камък. В южна посока маршрутът се движи през местностите Мечо гробе и Портата, преминава през върховете Мечи чал и Снежанка и достига местността Орфееви скали, недалеч от Смолян.
В подножието на Орфееви скали се намират терасовидните свлачищни Смолянски езера. Езерата са били над двайсет, но днес в естествения си вид са запазени само седем.
Следва резерватът "Сосковчето" с екопътеката "Каньонът на водопадите". В резервата може да се насладите на вековна смърчова гора, водопади, увивна растителност. "Сосковчето" е обитавано от почти всички животински видове, познати в Родопите. Надморската височина е от 1400 до 1700 метра.
По маршрута може да посетите комплекса от пещери Голубовица край село Кошница. Голубовица една от най-дългите водни пещери в България, Ухловица пък ще ви изненада с красивите си дендритни образувания, напомнящи корали.
После екомаршрутът ни отвежда до защитената местност Падала, местностите Гераница и Изворите на Арда. Продължавайки на изток, стигаме до село Мочура и връх Циганско градище.
От върха в източна посока се отправяме към местността Съдилището по оформена екопътека с места за отдих. В района са намерени останки от тракийско скално светилище, целият маршрут са движи по самата линия на границата с Гърция.
По цялата екопътека можете да преминете за 5-6 дни.

в Габрово то вече се прави!

Не са много храмовете, посветени на свети Харалампий, у нас.
Шабленската църква "Свети Харалампий" е сторена след Освобождението, през последните години на XIX в. Разрушителното земетресение от 1900 г. обаче срутва до основи започнатото, работата временно спира.
Храмът се гради със спомоществователството на хилди обикновени българи. Списъците с имената на дарителите съдържат и най-дребната лепта, постъпила за боголюбивото дело.
Завършват строежа през 1908-1909 г., но Букурещкия договор от 1913 година оставя Южна Добруджа и цялата община Шабла извън България.
Една емблематична за енорията личност пазят летописите на "Свети Харалампий" - на свещеноиконом Никола Цицов, дарил иконостасната икона на св. Николай Чудотворец, изписана през 1910 г. До 1940 г., когато Крайовският договор връща Южна Добруджа на България, отец Никола обслужва енориите редом с румънските свещеници. Между 1914 и 1917 г. е екстрадиран в лагер някъде в Северна Румъния.
Храмът "Свети свещеномъченик Харалампий" е трикорабна базилика. Построена е от майстор Христо Божков - Загореца. Най- тарите икони в църквата са от 1857 година и са рисувани от известния в Добруджа тревненски зограф Захари Цаньов. През 1999 г. храмът е препокрит, а интериорът - основно овновен, отново с дарения от граждани.
Днес "Свети Харалампий" в Шабла е красив, светъл храм, в който блестят бял мрамор и златен бронз - както подхожда на името на светеца покровител.

Батошевският манастир "Успение Богородично" се намира над село Батошево, на 10 км на юг от Севлиево.
Според надпис върху мраморна плоча, изложена в музея на селото, обителта е основана през 1250 г., по времето на Михаил Асен. Манастирът е разрушен с падането на България под турско робство. През 1809 г. монах Исай от Троян заживява като отшелник на това място. Един ден монахът чува историята на пастирка, която разказва как веднъж, докато търси изгубения си добитък, вижда майка с дете да седи върху камък и да плаче, че е забравена и оставена без дом.
Монахът изтълкува видението на пастирката като послание на Богородица, че иска тук отново да се издигне Божи дом. Тогава Исай си построява колиба до камъка и заживява в нея. Отшелникът често слиза до Батошево и Севлиево, разказва на хората историята на пастирката и събира средства за построяването на нов манастир. 
Но не успява да завърши делото си, защото е прогонен от святото място. През 1831 г. обаче, по времето на голяма чумна епидемия, много севлиевци напускат домовете си и се спасяват в планината. Хората тогава дават обет, че ако се завърнат живи и здрави, ще постоят отново обител на мястото на стария Батошевски манастир.
Събирането на нужните средства отнема четири години. Строежът започва през 1836 г. с дарения на габровски търговци, севлиевски еснафи и други богати българи.
Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от Троян. Манастирът скоро се превръща в прочута религиозна школа и дори Бачо Киро прекарал две години тук в учение. 
Батошевската обител подслонява и поборници за свобода, като Матей Миткалото, Ангел Кънчев и др. По време на Априлското въстание манастирът е запален, но внезапно плиснал дъжд спасява църквата му. Скоро манастирът е съграден отново такъв, какъвто го познаваме днес.