Забележителности

balgari.bg

Древни писмена

Култура Градешница от ранната каменно-медна епоха обхваща територията на Западна и Северна България и е известна като класически представител на "културите на врязаната керамика" - заради инкрустираните с бяла материя орнаменти върху керамични фигурки и съдове.
Праисторическото селище при с. Градешница, Врачанско, е открито през 1961 г. и проучвано от Богдан Николов. Три културни пласта един върху друг свидетелстват, че селището е застроявано, разрушавано и опожарявано три пъти, но е имало приблизително еднакъв план, едно и също население. Орнаментиката на керамичните съдове, на идолната пластика и различните предмети от бита свидетелства за ярко изразен духовен живот.
Глинената плочка с протописмени знаци е открита при разкопките през 1969 г. върху пода на опожарена сграда от втория културен пласт на селището - от първата половина на V хил. пр. Хр. Сградата е с две почти еднакви помещения, в северното е разкрита пещ, каменна мелница и няколко глинени съда с различна форма, украса и предназначение. В южното помещение освен глинената плочка са открити две плитки паници с врязани пиктограмни знаци върху дъната и добре запазена глинена човешка фигурка.
Плочката има форма на плитко четвъртито съдче с две малки пъпковидни дръжки. Знаците са врязани и от двете му страни. Смята се, че знакът върху дъното символизира човешка фигура в определена поза. Върху лицевата страна са врязани многобройни знаци, подредени в строго организиран ред, в които според Богдан Николов е вложен определен символичен смисъл с апотропеично (предпазно) свойство.
Семиотичната система на неолита и халколита е изградена от изображения, символи, знаци и смислово значими форми, съчетани по най-разнообразен начин в "текстове" от художествен тип. Ключът към тази система е постоянно присъстващият спираломеандър, който определя нивото на мислене в нея, очертава мирогледните й мащаби и има изобразителна устойчивост до присъствието му традиционните български носии. Някои изследователи откриват космическа характеристика и връзките му със знаци на Слънцето и Луната.

Етикети:
 

Възраждаща се обител

Манастирът "Свети Йоан Продром" се намира на десния бряг на Арда в кърджалийския квартал Веселчане.
Обителта е била част от средновековен манастирски комплекс, основан през VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. Манастирът става център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са в типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30-те години на двайсети век. През 1962 г., когато са открити и други части от останките, започва системно проучване. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена е от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.
Историческите сведения и запазените градежи дават основание да се твърди, че "Свети Йоан Продром" още през X-XI век е бил епископско, а по-късно - и митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки в храма и около него - петте зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. тук са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век.
В гроба са намерени напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и мощи, зашити в платнен кръст. Само на четири места в света има такива находки. Златовезаната материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторска изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол.
През 2000 година е въстановена една от църквите на манастира.

 

Делва жълтици издига манастир

Дивотинският манастир "Света Троица" се намира северните склонове на Люлин планина, на около 10-ина километра от село Дивотино, недалеч от Банкя.
Манастирът е основан през XI век и е един от най-старите и запазени манастири около София.
Според легендата обителта е построена от мъж и жена, които намерили делва с жълтици, докато орели нивата си. Съпрузите решили да издигнат манастир с имането, натоварили делвата на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на мястото, където магарето падне и умре.
Градежът на обителта започнал през 1046 г., сто години след кончината на св. Иван Рилски.
Местността, където е била открита делвата, и до днес е известна като Имането.
От стария манастир не е останало много - част от иконостаса и три стенописни икони.
По време на кърджалийските набези в края на 1806 г. светата обител не е пощадена - стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Преданието обаче разказва, че предводителят на кърджалиите - Хасан Ходжа, бил ударен от гръмотевица и умрял на място. Уплашените кърджалии го погребали и побегнали, като оставили добитъка на манастира.
Дивотинският манастир е поддържал килийно училище и е приютявал Апостола.
По време на робството обителта е опожарявана три пъти.
Църквата и манастирските сгради в сегашния си вид са построени през 1902 г. Църквата е в атонски стил и представлява малка, еднокорабна и кръстообразна постройка.
"Света Троица" е известен сред местните хора като Царски манастир - Фердинанд го е посещавал често. Монархът дори подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия.

 

Манастирът сред полето

Араповският манастир "Света Неделя" е един от големите български манастири. Играл е важна роля за духовното и политическото ни възраждане през ХІХ век.
Той е единственият български манастир, строен по време на османското робство сред полето. Намира се в землището на с. Златовръх, на осем километра източно от Асеновград. Основан е през 1856 г. първоначално като обикновено монашеско общежитие край старото аязмо. Но само три години след това се превръща в манастирски комплекс.
За негови основатели се смятат архимандритите Софроний и Герасим. В средата на манастирския двор се издига внушителна трикорабна, триабсидна каменна църква с един купол и преддверие. Построена е през 1859 г. и е интересен паметник на българската възрожденска архитектура. Изобщо в архитектурно отношение Араповският манастир се отличава с разнообразие, оригинални хрумвания и смесица от стилове и предпочитания в изграждането на дву- и триетажни сгради.
Своеобразен акцент в манастирския комплекс е оригиналната жилищна кула, строена според преданието от самия Ангел войвода от близкото село Новаково. Днес тя е реставрирана и обновена.
Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния живописец Георги Данчов - Зографина, съратник на Левски. Ръководен от силно родолюбиво чувство, той за пръв път в историята на българската живопис рисува сцени от живота на свети Кирил и свети Методий. Двамата братя са представени като създатели на славянската азбука, покръстители на цар Борис І и просветители на българския народ. Пресъздадени са и образите на редица български светци като Иларион Мъгленски, патриарх Теофилакт, патриарх Евтимий, Манасий Габровски и др. Над южната врата на църквата с прецизност и изискан вкус са изписани образите на св. Атанасий Александрийски и на Богородица с Младенеца.
Над северната и южната входна врата на храма са запазени ктиторски надписи, в които са вписани имената на всички дарители на обителта. През 1920 г. при земетресение куполът на църквата сериозно пострадва, стенописите в него също са унищожени. По-късно е възстановен, а стенописите - отново изрисувани.
Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта, се намира и аязмото с параклис, по стените на който също има стсенописи. Чешмата в него е една от най-интересните каменни манастирски чешми. Лицевата й страна се състои от пет големи каменни блока: един е корниз, два странични като полуколони и два, образуващи тялото с релефни фигурални изображения. Непосредствено над чучура са изсечени пет стилизирани кипарисови дръвчета, а над тях - два лъва, застанали един срещу друг и разделени от кръст. И тук е представена сцената с покръстването на Борис Михаил, макар и в по-различен композиционен строеж.
През Възраждането в Араповския манастир е основан таен революционен комитет, ръководен от самия игумен - отец Гервасий.

 
 

Храмът на виното и светлината

Кордопуловата къща в Мелник - най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, запазена до днес, е издигната през 1754-та. Принадлежи на богатата гръцка фамилия Кордопулос и е построена специално за производство, съхранение и търговия с вино.
Последният прочут представител на фамилията е Манолис Кордопулос, завършил винопроизводство във Франция, който модернизира отрасъла в Мелник. Той дава убежище на Яне Сандански в дома си в годините преди Първата световна война. Убит е от напускащите града турци през 1912 г., в момента, в който четата на Яне Сандански влиза в града. Собственик на къщата става Агнеса - прислужница или сестра на Кордопулос, която се омъжва за Георги Цинцара. Двамата нямат деца и осиновяват племенника си Гавраил - бащата на Никола Паспалев, сегашния стопанин на Кордопуловата къща. През 1974-1980 г. къщата е реставрирана от арх. Георги Лабов. Днес тя е частен музей и се посещава от 30 хиляди туристи годишно.
На приземния етаж на Кордопуловата къща има вкопани изби с капацитет за отлежване на 250-300 т вино.
Следват полуетаж със стопанско предназначение и издаден еркерен етаж за живеене.
Дневната има 12 прозореца, разположени на два реда и гледащи във всички посоки. Долният ред прозорци са типични за възрожденското ни строителство, а прозорците на горния ред са с цветни стъкла, смесица от венециански и ориенталски елементи. Северната стена на стаята, в която са вградени стенните гардероби, е майсторски изписана с барокови орнаменти. Таванът е от дърво. Той изобразява слънцето с дванайсет заострени правоъгълника - броя на месеците в годината. Килими и съдове за вино довърщват уникалния интериор.
Два от четирите етажа на Кордопуловата къща са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. 

 
Страница 1 от 32

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google