Забележителности Средновековна скална обител пази западната ни граница

balgari.bg

Средновековна скална обител пази западната ни граница

Алботинският скален манастир е най-западният скален манастир на територията на България. Издълбан е в отвестни сиво-бели скали на 30 метра над леглото на Бойнишко-Рабровската река, приток на Тополовец, между видинските села Градец и Раброво.
Света обител тук е имало още през четиринайсети век. За това свидетелстват запазените фрагменти от стенописи и надписи и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те християнски гроба.
Големият брой погребения на миряни наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и желано място за покой на неговите дарители. Названието Алботин идва от турското наименование на гъстите гори в долината на река Тополовец (Ала Бутун - страшна гора). Изчезнало селище със същото име - Алтовин, е споменато в съкратен регистър на Видинската кааза от 1560 г.
Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на реката на височина около 25 метра, като са използвани естествени пещери и скални навеси. Допълнително са издълбани ниши с религиозни и битови функции. Помещенията са били разположени верижно и всяко от тях е имало изход към терасата, заслонена от чардак, висящ над реката.
Комплексът се състои от осем помещения, манастирската църква е по средата, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, ориентирана в посока запад-изток, южната и югозападната й част обаче не са се съхранили. По своята архитектура църквата на Алботинския манастир е уникална - тя е единствената трикорабна скална църква у нас.
Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се предполага, че е служело за трапезария. В западната част се намират другите помещения от обителта - монашески килии, магерница, изба, складове. Личат и две издълбани щерни за вода.
Алботинският манастир е принадлежал на царското семейство на Иван Срацимир. Обителта е и един от центровете на разпространението на исихазма.
До манастира се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена Хайдук чешма. Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци и неведнъж е бил ограбван.
Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово. И днес е запазена традицията на втория ден на Великден в подножието на манастира да се правят събори. Играят се хора в памет на починалите, бере се росен, така наричат и уникалния празник.
 

Още за традициите на това магично място - във facebook

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google