Забележителности Средновековна църква пази колоните на държавността

balgari.bg

Средновековна църква пази колоните на държавността

Историческата църква "Свети Четирийсет мъченици" се намира се в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново.
"Св. 40 мъченици" е построена и стенописана по време на управлението на Иван Асен II в чест на голямата му победа в битката при Клокотница на 9 март 1230 година (деня на светите 40 севастийски мъченици).
Съхранените части от църквата дават възможност да се установи първоначалната й архитектурна концепция. Тя е била триапсидна правоъгълна сграда от вида сложни кръстокуполни църкви.
Храмът е сринат от земетресението през 1327 г. При възстановяването му в следващите десетилетия е преустройван и дострояван. Днешният вид на църквата е резултат на преустройство и строителство на нови части към нея - притвор, екзонартекс и галерии.
Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември. Запазените стенописи най-вероятно са от втората половина на XIV век.
В годините на османското господство, докъм първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени.
След Освобождението, на 18 май 1888 г., в тази църква е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов.
На 22 септември 1908 г. пак тук княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.
В църквата са погребани царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Анна Мария и Ирина, свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство и българската аристокрация.
Първите опити за проучване на "Теке джамиси" са от средата на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.). Системните археологически изследвания започват през 1969 г. Огромен интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1.9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61.1 г, на който има хералдическо изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен".
В "Свети Четирийсет мъченици" се намират едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, надписът на нея гласи: "Кан ювиги Омуртаг направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано Бог да му даде да преживее сто години."
Църквата е обявена за народна старина (1927), архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (1964) и художествен паметник на културата с национално значение (1979).

Източник: http://bg.wikipedia.org
Още - на�www.st40martyrs.org
На снимката: Колоната на Иван Асен II. Надписът гласи: "В лето 6738 аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите 40 мъченици, с по-мощта на които в дванайсетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, както Бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин."
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google