Забележителности Крепост, преживяла хуни и османци

balgari.bg

Крепост, преживяла хуни и османци

Средновековна крепост на 30 километра на юг от река Дунав, край русенското село Червен, пази легенди от най-древни времена.
За името Червен се предполага, че е пренесено от руснаци или украинци, които се поселили тук. Има и теория, че мястото е наречено така заради цвета на почвата или заради желязната руда, която се добива в района. Според народно предание при топенето на желязото небето нощем се озарявало в огненочервено и се виждало отдалеч.
Естествената защитеност на местността с високи и стръмни скали привлякла хората тук още през бронзовата епоха. Около 1500-1200 г. пр. н. е. край Червен се заселват траки. Хунският вож Атила руши и обезлюдява тия места през втората половина на ІV в. и през V в. През VІ в. започват набезите на славянските племена срещу Римската империя и император Юстиниан (527-565) гради крепости, за да ги спре.
През целия VІІ в. земите са нападани и опустошавани от дакийските славяни, туранските българи начело със Заберган и аварите. В края на VІІ в. част от славяните и българите се заселват и българите дават името си на новата народност. Още през ранновизантийския период крепостта в Червен е разрушена и обезлюдена.
Едва през ІХ-Х в. селището се възстановява. Новите заселници - българите, разширяват землището, като ограждат новопридобитите си територии с крепостни стени. Следват години на битки с Византия, най-вероятно при сблъсък с войските на император Йоан Цимисхи (971 г.) или Василий ІІ (1001 г.) това селище е разрушено.
След 1186 г. (въстанието на Асен и Петър) Червен започва да се оформя като град и с времето става един от главните центрове на Средновековна България. През втората половина на ХIII в. крепостта е вече интензивно разбиващ се средновековен град, който се откроява сред останалите в Поломието. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия.
Градът е бил феодално владение на на българският цар Георги Първи Тертер. Гробът му се намира в скалната църква Кръщялнята - част от средновековния скален манастир при с. Иваново. През втората половина на ХIII в. градът се оказва на предната граница срещу прииждащите от Азия татарски орди и градът отново е превзет, разграбен и разрушен.
При възстановяването му в началото на ХIV в. е променена цялата градоустройствена схема. През втората половина на ХIV в. Червен става един от центровете на сеченето на монети в България.
Градът е превзет и изгорен от османските орди, но по-късно са възстановявени укрепителните съоръжения и е настанен гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии и е изграден нов мюсюлмански храм в най-високата част на билото. През ХVI в. животът в крепостта затихва, а седалището на митрополита е преместено в Русе. Постепенно Червен губи значението си на религиозно средище. През 1598 г. Павел Джорджич вече титулува червенския митрополит "епископ русенски". Населението напуска платото и се установява на мястото на днешното село, където условията за живот били по-приемливи.
Първоначалното устройство на Червен представлява укрепен вътрешен град и неукрепен външен град. Главната част се намира на североизток и е най-високо разположена, югозападната част е по-ниско. Във вътрешния град живее елитът на тогавашното общество и той е защитен от крепостни стени. Развитието на града както в търговско, така и в културно отношение води до увеличаване на населението и до многобройни изменения в укрепването. В края на ХІІ - началото на ХІІІ в. само най-високата част е защитена с крепостни стени и четвъртити кули, като планът повтаря устройството на по-ранната византийска крепост.
През ХІV в. започва изграждането на нови жилищни постройки в западната част на рида, като постепенно на два етапа са защитени с крепостни стени, подсилени с нетипичните за този период полукръгли кули. Изграждат се и жилищни помещения в източната част от вътрешния град, но османското нашествие през 1388 г. спира бъдещото им укрепване.
Най-добре съхранена днес е кулата на западната стена на цитаделата. Тя е използвана за прототип при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец във Велико Търново.
Основен център в града е цитаделата с феодалния замък. Той има неправилна форма, при изграждането му максимално е използвана естествената защитеност от скалите. Постройките в този градски център са разположени около открит вътрешен двор, тук се намира и църква, разположена точно срещу входа на замъка. Храмът се характеризира с полукръгли ниши и полукръгли колони, редуването на бял камък и тухла, арките, обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички, внасят особена раздвиженост и колорит. В замъка има жилищни помещения на етажа и помещения със стопанско или отбранително значение в приземието. В двора се намира водохранилище, издълбано в земята.
В източната част на цитаделата се е намирал градският площад, с две църкви около него. Някои от църквите са вградени в самата крепостна стена. Кръстове и изображения на светците - покровители на града, има и около крепостните порти.

Източник: www.visitbulgaria.net

На снимката: Варовикови корнизи с рисувана украса от средновековния град Червен, експонати на Националния исторически музей
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google