Забележителности Легендарен кораб акостира във вечния си пристан

balgari.bg

Легендарен кораб акостира във вечния си пристан

Австрийския параход "Радецки", построен през 1851 г. в заводите "Обуда" в Будапеща, на чийто борд се пише една от най-светлите и романтични страници от българската история, днес е единственият кораб музей у нас.
Малко предистория. През 1906 г. по инициатива на Стоян Заимов и с подкрепата на тогавашното правителство на Димитър Петков се решава по случай 30-годишнината от Освобождението на България от турско робство да се изгради Военноисторически паметник музей край Свищов. Идеята била реката Текир дере да се превърне във воден ръкав, където на вечен пристан да застане "Радецки". Но параходът трябвало да се откупи от Първо императорско дунавско параходство - Виена. Точно когато предстои Народното събрание да гласува предложената от премиера Димитър Петков сума, той е убит и с него загива и хубавата идея.
През 1926 г. в Свищов се сформира комитет "Цар Освободител" с почетен председател Стоян Заимов. Комитетът възнамерява да осъществи проекта за паметника музей в Текир дере, дори призовава българите да помогнат "Радецки" да се завърне в наши води.
Междувременно параходът е бракуван през 1918 г., а шест години по-късно - демонтиран.
"Радецки" бива възстановен едва през 1966-а в чест на 90-годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Тогава кампания за възобновяването му подхваща журналистката Лиляна Лозанова. В края на 1964-та тя отваря банкова сметка, по която в продължение на над година и половина всички български училища внасят малки суми.
Създаден е националният щаб по възстановяването на парахода, тричленна комисия - главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Лиляна Лозанова и полк. доц. М. Михов, посещава Будапеща и Виена, за да събере нови сведения. За щастие в "Обуда" пазят инвентарната книга, в която са записани всички технически данни за парахода - дължина 57.40 м, ширина - 17.50 м, височина на борда в средната част 2.40 м, газене 1.15 м.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията - тогава вече 84-годишен - Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 г. до бракуването му през 1918-а. Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва кухненските съдове, килимите и др.
Другият човек, комуто Национален музей "Параход Радецки" дължи много, е капитанът Дагоберт Енглендер. През 1888 г. той предава записките си за бунтовния месец май 1876 г. на Захарий Стоянов. През 1925-а пък изпраща в България флага на парахода, позволителното му за плаване, печата, копие от доклада, който е представил на консулите на Австро-Унгария в Русе и Видин и на генералния инспекторат на параходното дружество, копие от писмото на Ботев до капитана и пътниците. Спомените и вещите на капитана се оказват безценни за съхраняването на паметта за Ботевото дело.
На 30 май 1966-а "Радецки" пристава край Коздолуй и започва да разказва героичната история на бунта.
Експозицията в кораба музей е изцяло ориентирана към живота и делото на Христо Ботев, към съдбата на Ботевата чета. Тя е подредена в първокласния салон на "Радецки", където може да се види масата, на която Ботев е написал безсмъртното си писмо, както и мастилницата и перодръжката на капитана.

Още - на http://bulgariatravel.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google