Забележителности Света обител в Софийското поле

balgari.bg

Света обител в Софийското поле

Чепинският манастир, посветен на Трите светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), е един от малкото манастири в България, които се помещават в равнинна местност, а не в планина. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като Голема могила, на около 1500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.
Кога е основан манастирът, не се знае. Разкопки са разкрили сводеста гробница (костница), използвана от монасите за постница - усамотено място за молитва по време на пости.
По време на османско владичество манастирът дава подслон на хайдути, турците го опожаряват неведнъж. През 1972 г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залаването на Димитър Общи и по-късно - на Левски, обителта е подложена на разгром. И много други манастири от т. нар. Мала Света гора край София са опожарени заради приютяването на революционни комитети. Чепинският също е опожарен, остават само каменните му основи и керемидите. Дървен кръст, забит от местни хора на мястото на манастира, дълго напомня за неговото съществуване. При разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси, някои от които са били изпратени на заточение в Диарбекир, а други успяват да достигнат до манастира "Седемте престола" в Стара планина.
След Освобождението през 1878 г. един от монасите, Найден Кентров, се връща от изгнание и заедно с трима съмишленици изгражда чешма с три чучура на мястото на манастира. Надписът на чешмата гласи: "Който тука пие - Бог да го поживи, като умре - Бог да го прости".
Обителта възкръсва през 1906 г. Неговото повторно изгражданезапочва по настояване на баба Геша от Чепинци. Манастирът е посветен на Три светители, защото три ангела се явявали в сънищата на баба Геша и й казвали, че там трябва да бъде построен манастир, гласи преданието.
Освен основната църква, обителта има два нови параклиса, посветени на света Петка и свети Пророк Илия, чиито стени са изографисани изцяло с помощта на дарители. Малка постройка от 1906 г., известна като Шатовското църкве, също е част от комплекса. 
На някои от най-големите православни празници - Илинден, Свети Дух и Рождество Богородично, манастирът се изпълва с най-много хора. Храмовият му празник е на 30 януари.

Източник: www.bulgarianmonastery.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google