Забележителности Манастир закрилян от Индже войвода

balgari.bg

Манастир закрилян от Индже войвода

Устремският манастир "Света Троица", известен още като Вакъфския или Хайдушкия манастир, се намира в Сакар планина на около 3 км от с. Устрем (което до 1934 г. е носело името Вакъф).
Устремската обител е близо до древни тракийски светилища. Останки от зидове на отсрещния бряг на Манастирска река, където е било някогашното манастирско лозе, свидетелстват за това, че мястото е било обитавано от хилядолетия.
Предполага се, че манастирът е основан по време на Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.
Недалеч от него се намира пещера, дълбока 5 м и висока и широка около 4 м, където е била първата църква на обителта. Поверието гласи, че човек на име Петър дошъл при пещерата (после наречена Вехтата църква и Каракольовата дупка) с две икони на света Троица и на светите апостоли Петър и Павел, оставил иконите вътре, а сам то се установил наблизо, за да пасе козите си. След време му се явил сън, мъжът продал стадото и с помощта на жителите от близките села построил през 1725 г. параклиса "Св. апостоли Петър и Павел", на чието място е издигната сегашната манастирска църква.
В началото на кърджалийските размирици параклисът и манастирът пострадали сериозно. Към края на XVIII и началото на XIX в. тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, който се погрижил и за Вакъфския манастир. Според някои сведения Христо Войвода се замонашил под името Хрисант и първоначално живял в познатата ни вече пещера, а после започнал да възстановява обителта с помощта на селяните от Вакъф, Ново село и Срем. Оттук произлиза и едно от имената на манастира - Хайдушки.
На мястото на старата църква била построена нова, посветена пак на Петър и Павел. Направили и две чешми, едната - с каменна плоча с образите на светите апостоли. Тази плоча днес се пази в Националния исторически музей в София. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и Хрисант станал негов игумен.
Вакъфският манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността.
През 1836 г. монасите започнали да строят по-голям храм. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена "Св. Троица", параклиса "Св. апостоли Петър и Павел". Новият иконостас бил изработен по образец на стария. Иконите са зографисани от неизвестни художници през първата половина на миналия век.
До 1909 г. манастирът е мъжки. В средата на август 1909 г. в него се настаняват около 50 монахини от с. Студена, Елховско.
Вакъфският манастир заедно с Караколювата дупка са обявени за паметници на културата.
На 16 юни всяка година тук се провежда манастирски събор.
Източник: www.bulgarianmonastery.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google