Забележителности Манастирът с чудотворната Троеручица

balgari.bg

Манастирът с чудотворната Троеручица

Троянският манастир е третият по големина манастир в България. Разположен е на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян.
За възникването и ранната история на обителта се знае малко. Повечето изследователи приемат, че манастирът е основан в началото на XVII век.
В средата на XVIII в. игумен на светата обител е Христофор от Сопот. Той преустройва сградите и обзавежда църквата. Докато игумен е Пахомий (също от Сопот) - през втората половина на XVIII в., - на мястото на първоначалната църквица е построена нова, разширена през 1812 година.
Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания. Обителта обаче устоява благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански села.
Монасите многократно правят опити да издействат самостоятелност на манастира. През 1830 г. в резултат на настоятелните им молби получават специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.
Троянският манастир винаги е бил средище на духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII век тук функционира килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, са получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизава монахът художник Лекитий, създател на няколко щампи.
През 1835-а в манастира се вдига нова църква, разширяват се жилищните постройки. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстор Константин от с. Пещера.
Създаването на сегашния облик на манастира продължава до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издига четириетажната постройка на кулата камбанария. Горната част впоследствие е съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий.
По време на националноосвободителните борби в манастира намира убежище Васил Левски. В обителта се формира революционен комитет, той наброява 80 монаси и е оглавяван от архимандрит Макарий. По време на Руско-турската осободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници.
Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена е в южния двор, сред двуетажни и триетажни еркерни жилищни сгради. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.
Да изографиса новопостроената църква, троянските монаси канят през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с удивителна цветова хармония и редки сюжети. Наред с Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците войни художникът рисува на централно място - срещу олтара, образите на светите братя Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). В нишите на прозорците пък Захарий Зограф изобразява ктиторите, а също така ни оставя и свой автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей.
В притвора - на западната стена, са изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир и др., а на на южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Басарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре".
Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби.
Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци стълпници от XIX век.
Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола", а най-едромащабна творба - позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с наследството на Тревненската резбарска школа.
За чудотворната икона "Богородица Троеручица" на Троянския манастир се носят легенди.
Според преданието атонски монаси носели иконата към Влашко и останали да нощуват в обителта, а сетне, колкото пъти правели опити да тръгнат, иконата все се връщала обратно в манастира.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google