Забележителности Виж кой тиктака

balgari.bg

Виж кой тиктака

Всеки уважаващ себе си наш град - малък и голям, вдига в сърцето на сакралната си обитаема територия... часовникова кула.
Традицията започва през ХVІ в., а към средата на осемнайсетото столетие вече повечето ни значими възрожденски селища са "влезли в час". Да се разходим надлъж и нашир из Българско, да поспрем и да вдигнем очи към острите върхове на часовниковите кули.

Ето част от тях:
Часовниковата кула в Дряново (на снимката) е построена през 1778 г.
Долната част била изградена от груб, необработен камък споен във варопясъчен разтвор, а по форма бил четиристранна призма с квадратна основа със страни 5 метра. За осветление били оставени 11 отвора - 5 на западната и по 3 на източната и южната страна. На източната фасада имало врата, от която нагоре водела дървена стълба. На южната фасада имало вградена каменна арка. Долната част завършвала с каменен корниз, покрит с плочи. Над него четиристранната призма преминавала в осмоъгълна, като също завършвала с корниз, покрит с турски керемиди. В тази част се намирал часовниковият механизъм.
Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г. той бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев.
167 години се извисявала над околните сгради градската часовникова кула. С времето по нея се появили пукнатини - белези от земетресения. През 1945 г. тя била съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Ето защо през 1984 г. тя е изградена отново, в близост до строената от Колю Фичето Икономова къща.
Запазеният часовников механизъм е ремонтиран и настроен от Илия Ковачев - член на задругата на майсторите, носител на "Златен пояс".
Часовниковата кула в Етрополе е изградена през 1710 г. и е сред най-старите у нас. Знае се името на строителя й - майстор Тодор. Първоначално кулата е изпълнявала ролята на наблюдателно и отбранително съоръжение, а което се съди по оставените отвори (мазгали) на трите й страни. През 1821 г. е преустроена в часовникова - майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира "Св. Атанас". Кулата е реставрирана, часовникът и днес мери времето точно.
Кулата е висока 20 метра и се състои от три части. Иззидана е от речен камък и бигор. "Тялото" й се състои от три части. Долното каменно тяло е разделено на четиринайсет хоризонтални пояса с дъбови греди, т. нар. сантрачи, характерни за тогавашните строежи. Вътре има изградена дървена стълба с две площадки. На западната страна на долното тяло се намира каменен циферблат с надпис, в който е отбелязана годината на построяването й.
Сред най-старите часовникови кули е и севлиевската. Построена е през 1777 г. - това ни казва надпис с арабски цифри, издълбани на сводовия камък на входната врата.
Основата на камбанарията е иззидана от камък с дебелина на зидовете около 70 см. Средната й част е осмоъгълна и там се намира часовникът. Третата и последна част е дървена конструкция, завършваща с меден купол. По някои от външните камъни има изсечени изображения на строителни инструменти, розети и оръжия. Отворите по стените приличат на амбразури и през тях влиза светлина, която осветява виещото се стълбище. Паметната плоча върху стената на кулата е поставена в чест на събитията от 1877 г., когато в града влизат разузнавателни руски части.
През 1924 г. градската управа поставя околовръстен железен балкон малко под циферблата за нуждите на пожарната. Тогава кулата е снабдена с електричество и сирена. През 1965 г. е направен основен ремонт на часовниковия механизъм, а през 1967 г. - основен ремонт на самата кула.
Кулата на мешчиите е един от символите на Враца. Смята се, че е издигната през шестнайсети век. Първоначално приземието й е било склад, а трите й етажа са били ползвани за жилищни нужди.
Формата й е правилна призма с височина 13.4 метра. Изградена е от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1.8 м. Етажите са отделени посредством гредоред. Връзката между тях се осъществява чрез 1-раменна дървена стълба. На всеки от етажите е изградена камина. Третият етаж е използван за отбрана, има специални помещения в ъглите и в средата на стените, като три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори, наречени машикули, за стрелба срещу противника или за изливане на течности върху него. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него са изградени две призматични тела - осмоъгълно и квадратно, с обща височина 3.25 м.
Кулата на мешчиите е градена за нуждите на аяните, местни първенци, определящи данъците. В часовникова е превърната през деветнайсети век. През 2006 г. е реконструирана. Монтирани са циферблат и художествено осветление.
Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник във Варна се реализира през 1888 г., когато кмет е Кръстю Мирски. Общината поръчва на архитект Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Две години по-късно кулата е тържествено открита. Служела най-напред на пожарникарите, тъй като от нея се виждал целият град. Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Противопожарната функция на кулата е преустановена след прекарването на телефон на пожарната команда през 1898 г. Часовниковият механизъм е купен в Англия и монтиран на кулата от известния революционер Отон Иванов.
Кулата на градския часовник в Свищов е изградена в началото на търговската улица от майстор Богдан през 1763 г. Надпис на арабски върху две мраморни плочи дава данни за нейния строеж. Кулата се състои от главен корпус и двукатна дървена надстройка. През 1890 г. е поставен нов часовников механизъм, изработен в Австрия.
"1814: направи се тревненския сахат..." - е записал в своя летопис тревненецът Поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид.
Кулата била построена от местни майстори, чиито имена не знаем. Общата й височина е 21.15 м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част няколко пъти е променяна - зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През 1891 г. Иван Халачев я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила в естествен цвят до 1908 г., когато била боядисана с кафява боя, а пък през 1926-а - в зелено. Едва през 1966-а, при основния ремонт, бил възстановен видът на кулата от 1814 г.
В средната й част е монтиран часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана, без циферблат и стрелки. Изработен е през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови.
Горната част на кулата е осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив. Тук се намира камбаната.
През 1971 г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента "Неразделни" по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
Часовниковата кула на Ботевград е строена е между 1862 и 1866 г. от майстор Вуно Марков. Часовниковия механизъм изработил местният железар Генчо Наков, камбаната отлял майстор Лазар Димитров от Банско. Ботевградската кула е най-високата на Балканите - издига се на 30 метра.
Кулата в Ботевград се различава от всички останали часовникови кули у нас с бароковите си елементи и със стенописите, украсяващи вълнообразните й корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка, през която се влиза вътре за обслужване на часовниковия механизъм. Следват вълнообразна и най-отгоре шестоъгълна надстройка с намаляващи диаметри.
Преди години отмерването на точно време е било истинска атракция за ботевградчани - при биенето на камбаната в горното прозорче на кулата се появявала човешка фигура.
Днес часовникът работи с механизъм, направен от майсторите в Етъра, оригиналният механизъм се пази в музея.
Часовниковата кула в Карнобат е изградена в средата на деветнайсети век от майстори от Тревненската архитектурна школа.
Разположена е в старинната част на града, доминира над възрожденския архитектурен ансамбъл на чаршията. Кулата е построена по нареждане на местния богаташ Ахпааза бей.
Карнобатската кула се характеризира с издължени призматични каменни обеми, върху които е изградена паянтова надстройка с многоъгълни сечения, увенчани с полуплоско покритие. Предполага се, че през пролетта на 1841 година часовниковата кула е била напълно завършена. Висока е 23.45 метра, долното й каменно тяло е с квадратна форма с размери 5.45 метра, с височина 5.80 м, преминаващо в осемстенна призма. Каменната част на часовниковата кула в Карнобат е 14 м, надстройката - 6.80 м, а покривът с шипа - 2.75 м. Времето се отчитало с биенето на камбана, купена в Румъния. Часовниковият механизъм бил дело на габровски майстор. През 40-те години на двайсети век обаче е разбит, възстановява го Димитър Тодоров чак през 1983-та.
В Пазарджик вдигат часовникова кула през 1741 г. Предполага се, че е била с форма на правилна призма с основа шестоъгълник, осмоъгълник или дванайсетоъгълник, издигната върху постамент с форма на паралелепипед. Часовникът се е намирал в ниша, разположена върху пирамидата над постамента. Надпис върху плоча е гласял: "Честния Ибрахим ага Хайрулов ни удостои с направата на този часовник, който бие час по час и весели града". През 1924 г. часовниковата кула е разрушена и от нея остават само каменните основи и постаментът, изпълнен със зидове от ломен камък с височина около 6 м над терена.
Единствената известна досега фотография на кулата е направена през 1923 година от проф. Иван Батаклиев. Запазена е и картина, изобразяваща кулата - на художника Стоян Василев. До около 1980 г. камбаната на часовниковата кула се съхранява в училище "Георги Брегов", но после следите й се губят.
На 24 май 2009 г. в Пазарджик започва възстановяването на часовниковата кула. Проектът е на арх. Христо Герасимов. В метална капсула, зазидана в стените на кулата, инициаторите поставят послание към бъдещите поколения, както и кратка история на кулата. Година по-късно часовниковата кула е завършена и е официално открита на 21 май 2010 г. - Деня на Пазарджик.
Днес старите каменни основи са надградени с клетъчна зидария с редуване на тухли стар формат с плътна фугировка. Над тях се издига пирамида с височина 3 м, която осъществява преход към осмостенна призма. В нишата, където е бил оригиналният часовник, се намират скулптури на покровителите на Пазарджик, св. св. Константин и Елена, изработени от професор Стефан Лютаков. Следва осмостенната призма с височина около 10 м, във вътрешността на която е разположена метална стълба и малки прозорчета за осветяване. На върха на кулата се поставят четири швейцарски часовника. Върхът на кулата завършва с четирискатен островърх покрив. Цялата часовникова кула е с височина 27 м заедно с гръмоотвода.
Една от най-ярките архитектурни забележителности от периода на Възраждането в Габрово е именно часовниковата кула.
Построена е през 1835 г. - тогава тук се открива Първото българско светско училище. Градската часовникова кула е издигната с труда на габровци и средствата на градския еснаф само за шест месеца. Състои се от три части, като долната е с формата на квадрат, средната е осмоъгълна призма, а горната представлява осемстенно тяло, което завършва с купол. Кулата е висока 27.70 м.
Майсторите, съградили това уникално творение, не са известни, но легендата за това - как е получено разрешение за строежа на такава висока сграда по време на османското робство, се помни и днес. Според преданието главният майстор отишъл при турския владетел и му казал, че часовниковата кула ще бъде изградена за възхвала на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеч. Така българите получили разрешение и наистина на върха на кулата сложили полумесец, но прободен с пика, която станала символ на свободата. За съжаление пиката е ударена от гръм през 1920 г. и изгаря.
Циферблатът на часовника е поставен през 1882 г., а през 1902 г. е заменен с по-голям. Часовниковият механизъм е изработен от габровския майстор Иван Сахатчията. До началото на XX век часовете се отчитали само с ударите на камбаната, като механизмът се задвижвал от две тежести от по 30 кг, свързани посредством телено въже.
Камбаната на часовниковата кула е доставена от Виена и е монтирана на 1 юни 1835 г. В основата на кулата, точно под герба на града, струи чешма, от която можете да отпиете бистра планинска вода.
През 1965-1967 г. кулата в Габрово е реставрирана, а от 1959 г. е обявена за паметник на културата.
В Пловдив пък имат направо хълм с часовников механизъм - Сахат тепе. Точната година на строителството на тукашната кула не е известна, но се счита, че това е една от най-старите часовникови кули не само в България, но и в цяла Европа. Издигната е през седемнайсети век, Часовниковият механизъм е изработен от италианския майстор от Генуа Антонио Барбаджелата през 1610 година, така Филибе става първият град в Изтока, който имал механичен часовник. Кулата представлява октогонична каменна призма, висока 17.5 м. С течение на времето архитектурата й търпи известни изменения, най-сериозното от които според надписа на турски над входа е през 1812 г. За модел на пловдивската кула са послужили стройните каменни тела на крайморските фарове.
Сегашният часовников механизъм е възстановка на стария по оригиналните чертежи и е изработен от карнобатския майстор на кулни часовници Димитър Тодоров.
В миналото разградчани имали друга часовникова кула. На 22 юни 1767 г. тук пристига датският инженер Карстен Нибур. В своите бележки пътешественикът пише, че по време на дългите си странствания в Африка, Индия и на Балканите единствено в Разград е видял градски часовник върху кула.
По-подробни сведения за старата часовникова кула дава английският пътешественик Уалш, който придружавал 1821 г. от Цариград до Англия английския посланик лорд Странгфорд. В книгата си той пише, че върху камбаната на градския часовник има излят надпис на унгарски език с посочена 1731 г. и град Оровица, Банат (Румъния). Вероятно камбаната е донесена от църква като трофей от времето на австро-турските войни. Твърди се, че старата часовникова кула е съборена, защото се наклонила, и на нейно място е изградена нова, запазена до днес. Тя е построена през 1864 г. от тревненския майстор уста Тодор Тончев.
Кулата се отличава от другите часовникови кули у нас по своята архитектура. Представлява голямо каменно тяло, изградено от варовикови блокове от кариерите Корудере до Разград, висока е 12.20 м и има лека дървена надстройка с куполна покривка с височина 7.55 м. Тялото на кулата е паралелепипед с квадратна основа с дължина 4.40 м долу и 4.10 м горе. Четирите ъгъла продължават над цокъла с полуколони, върху които има извит в дъга корниз. Над него излиза второ паралелепипедно тяло. Общата височина на кулата е 26.15 м. Покривът й е издигнат на осем колони в романски стил, циферблатът гледа на юг.
Смята се, че часовниковият механизъм и камбаната са от старата кула.
През 1850 г. банскалии се заемат със строежа на часовникова кула - камбанария, разположена самостоятелно в двора на църквата "Света Троица". Изградена е изцяло от големи камъни, които по ъглите са цели блокове, а по средата са по-малки. Висока е 30 метра. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а целия строеж е наблюдавал главният майстор Глигор Доюв, известен сред местните като Уста Глигата.
В приземния етаж има малко огнеупорно помещение с окована с желязо врата, служило за дарохранилище на храма. Високо горе кулата е отворена от четирите страни с 4-метрови каменни арки. На покрива се издига купол с шест свода, завършващ с красив муров кръст с позлатен гръмоотвод отгоре.
Четирите камбани, подредени по големина и тоналност, са отлети в Пловдив от братя Велеганови, родом от Банско. По препоръка на банскалии камбанолеярите изписват върху камбаните името на султана, за да не се предизвиква недоволството на османската власт.
В кулата има монтиран стар часовников механизъм, работещ безупречно и до днес. Тежката половин тон точна машина мърда стрелките на двата противоположни циферблата и на всеки час чук удря върху голямата камбана. Създател на часовника е известният местен майстор Тодор Хаджи Радонов.
Информация за часовниковите кули с акцент върху часовниковите механизми има в две книги на Младен Цонев - "Сбогом, барон Хирш!" ("Народна младеж", София, 1968) и "Мъдростта на старите чаркове" ("Техника", София, 1976), както и в труда на проф. Л. Тонев "Кули и камбанарии в България до Освобождението" (1952).

Публикацията е базирана на материали от forum.boinaslava.net, bg.wikipedia.org, bulgariainside.com и др.

Вижте галерия в нашия профил във�facebook

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google