Забележителности Епохите подпечатват неговата автентичност

balgari.bg

Епохите подпечатват неговата автентичност

Старият Пловдив е уникално градско пространство, където в неповторимо единство "живеят" археологически обекти, музеи и галерии, възрожденски сгради, православни храмове, уютни кафенета и ресторанти, романтични училища, къщи сред китни дворове, калдъръмени улици.
През 1956 г. Стария град е обявен за архитектурно-исторически резерват.

Древното Трихълмие
пази значителни паметници от античността. Тук се издигат крепостни съоръжения от всички епохи. В южното подножие на седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе също има монументални останки от крепостните стени на акропола заедно с южната порта. От вътрешната страна на стените след единайсетгодишни археологически проучвания е разкрит забележителен по своите размери античен театър, реставриран и превърнат в притегателен център на града. При западното подножие на Таксим тепе на площад "Джумаята" може да се види реставриран сектор от античния стадион на Филипопол.
 
Хисар капия
е един от символите на Пловдив (на снимката). Източната порта на Филипопол съществува от дълбока древност. Под нивото на калдъръма се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от II век. Сегашния вид е следствие на средновековна поправка от XII-XIV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан - типично за нашите майстори от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла и други преустройства, за да бъде предпазена от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода XII-XIV век. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си, раздвижен от еркери корпус се надвесва над Хисар капия.
На юг крепостната стена се губи в недрата на дворното пространство на църквата "Св. Св. Константин и Елена". Под олтарната част на храма е открита четириъгълна кула, която дълги години е служила за крипта костница. Южно от Хисар капия се издигат внушителните подпорни стени на двора на църквата, а над тях с изящен еркер се надвесва църковната клисарница.
Още по на юг е източният вход на храма, над който се издига сградата на Божигробския метох. След ъгъла при метоха се открива изглед към голям участък от крепостната стена, съоръжен с кръгла отбранителна кула. Този участък е изграден по времето на император Юстиниан Велики (средата на VI век).
 
Развитието на възрожденската жилищна
архитектура след деветнайсети век може да се проследи в Стария град на Пловдив. Тук има сгради, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и скромна украса. Несиметричната схема не може да задоволи напълно нарасналите изисквания на собствениците - хора, които пътуват много, познават Цариград, Венеция, Виена. На тези условия отговаря успешно пловдивската симетрична къща и към средата на деветнайсети век тя се разпространява из цялата страна.
Най-старите несиметрични къщи тук са от края на XVIII век и са с изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Открояващи се образци на несиметрична пловдивска къща са Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща.
Симетричната пловдивска къща се появява през трийсетте години на XIX век и се характеризира с просторен салон - хайет, около който се разполагат еднакви по брой и размери стаи. Освен симетричния план за тези домове е типична богатата барокова декорация на стените, както и традиционната резбарска украса на тавани, врати и долапи в стаите. Известни симетрични пловдивски къщи са и домовете на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди (Ламартиновата къща ), Хаджикалчевата къща и други.
 
Скобелевата къща
е построена през 1860 г. от видния старозагорчанин Костадин Кафтанджията.
След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев - Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилов - Слона (1935-2001). В негова памет стената откъм ул. "Съборна" е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров.
 
В къщата на търговеца
Аргир Куюмджиоглу се помещава Етнографският музей на град Пловдив. Тази забележителна възрожденска къща е изградена през 1847 г. от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски и освен неговите строителни умения демонстрира и прогресивния, повлиян от европейските стандарти вкус на богатия пловдивчанин.
Домът има 570 кв. м застроена площ и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка. Озелененият двор с мраморен шадраван и кладенец е заобиколен от висок зид, чийто ъгъл на югозапад има малък наблюдателен еркер. Главната и богато украсена фасада е ориентирана към двора и градината, а входът е с издаден напред портик, "успореден" на подчертаното излизане в пространството на най-представителната част на дома - салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава умело с изящната крива на трите кобилично оформени фронтона, с богатото остъкляване и декоративно изписване на фасадата. От портика се влиза в салона на първия етаж, където отляво е трираменното стълбище, отвеждащо до горния етаж с централно разположения представителен салон на къщата. Той е с внушителните размери 18.5 на 11 м, а високият му таван е украсен с резба. 
Началото на етнографската сбирка тук е поставено през 1917 г. от Стойо Шишков, но се обособява като регионален музей чак през 1952 г. Днес музеят съхранява над 40 хиляди предмета, разделени в няколко основни групи - селско стопанство, занаяти, тъкани и облекло, мебели и интериор, музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство.
 
Къща "Ламартин"
се намира на Джамбаз тепе. Построена е през 1829-1830 година за богатия търговец Георги Мавриди. През 1833 година за три дни в нея отсяда френският поет и политик Алфонс дьо Ламартин на връщане от пътуването си из Ориента. Оттогава домът е наречен на неговото име.
Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Поради стръмния терен, на който е построена къщата, фасадата към улицата е триетажна, а към двора - двуетажна. Приземието е с неправилна форма, която е коригирана на двата горни етажа посредством стъпаловидно изнесени еркери.
Сградата е паметник на културата, а в една от стаите е подредена постоянна експозиция, посветена на френския поет.
 
Къщата на д-р Чомаков
е построена през 1860 г. като модерна за времето си масивна сграда с напълно симетричен план и фасади, оформени в духа на широко разпространения по онова време в Европа стил класицизъм. Д-р Стоян Чомаков е един от първите дипломирани лекари в Пловдив преди Освобождението и е известен с големия си принос в борбата за самостоятелна българска църква.
След Освобождението къщата е предоставена от наследниците за резиденция на цар Фердинанд. През петдесетте години на двайсети век тук е филиалът на Народната библиотека "Иван Вазов" - до 1980 г., когато в Чомаковата къще се урежда постоянна експозиция "Златю Бояджиев".
 
Къщата на богатия търговец и чифликчия
Степан Хиндлиян е построена през 1835-1840 г. и е най-богато украсената от запазените пловдивски възрожденски къщи.
Изписването на външните и вътрешните стени с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции е отнело месеци на чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди. Таваните са оцветени по ориенталски образец и са пищно орнаментирани без повтарящи се мотиви. Заедно с оригиналните ниши - алафранги, и красивите пейзажи от Александрия, Стокхолм, Венеция, Цариград и др., те придават индивидуалност на всяко помещение. В приземието е запазена уникална баня с куполи, сводове, ниши, мраморен под и курна с чешма. До високия ограден зид към улицата е маазата - хранилище за ценности, здраво укрепено с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците.
 
Жълтото училище
е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище "Св. св. Кирил и Методий" и настанена в новата, специално построена за целта сграда. Вдига я известният брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук е фолклорният факултет на Музикалната академия.
 
Още от началото на XVIII век просперитетът на пловдивското християнско население става причина за оживление на църковното строителство. До Освобождението, за малко повече от половин век, в Пловдив са изградени дванайсет православни храма. 
Те са дело на най-изявените творци на българската архитектурни, резбарски и живописни школи от онова време. Строителството им е възлагано предимно на майстори от Брациговската школа.
Иконостасната резба е работа на резбари от прочутата Дебърска резбарска школа и от Мецово в Епир. Иконописта е на най-известните зографи от Самоковската и Одринската художествена школа - Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Одринчанин и други. 
В по-голямата си част възрожденските църкви в Пловдив принадлежат към широко разпространения през епохата архитектурен тип на трикорабната псевдобазилика. След Кримската война (1853- 1856 г.) и отпадането на налаганите от векове от османските власти ограничения са построени първите камбанарии и псевдобазилики с купол.
От всички тези храмове до днес на Трихълието са се запазили сравнително непроменени осем - митрополитската църква "Света Марина", катедралата "Света Богородица", храмовете "Св. Св. Константин и Елена", "Света Неделя" с параклис "Свето Въведение Богородично", "Свети Никола", 
"Света Петка", "Свети Димитър". Тук е и арменоапостолическата църква "Свети Кеворк", построена в 1828 г.
 
През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google