Забележителности Освободителя в центъра на столицата

balgari.bg

Освободителя в центъра на столицата

Паметникът на Царя Освободител е една от емблемите на София. Проектът е на италианския скулптор Арналдо Дзоки, инженерно-техническото изпълнение е поверено на инж. Христо Станишев.
Официално монументът е открит през 1907 г.
Монументът представлява 4.5-метрова фигура на Александър II на кон, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра.
Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа, поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, сред които генерал Скобелев, генерал Гурко, граф Игнатиев. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.
Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа "Царю Освободителю/Признателна България".
За първи път идеята за издигане на паметник на освободителите е предложена през декември 1892 година на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е решение за учредяване на инициативен комитет, който да набере нужните средства за издигане на паметник на Александър ІІ и построяване на дом за ветераните от Априлското въстание и Руско-турската война. За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател - княз Фердинанд, който прави и първата дарителска вноска от 50 хиляди лева.
Дарение от 300 хиляди лева правят депутатите от Десетото обикновено Народно събрание, останалите средства са събрани от различни обществени организации и от масовото закупуване на специално емитираната за целта пощенска марка с образа на Александър II.
На заседания на комитета през 1900 година е изготвена програмата на конкурса за изработка на паметника, която фиксира задължителните му елементи и материалите за изработката му и определя сумите за окончателна реализация (300 хиляди франка) и награден фонд (5000 франка за първото отличие и по 4000 франка за наградите от второ до пето място). Условията на конкурса са изпратени до художествените академии по цял свят и предизвикват голям интерес. За участие се записват 90 скулптори, като свои проекти изпращат 32-ма от 13 държави.
От 1 до 15 септември 1900 г. макетите са изложени в царския манеж за разглеждане от обществеността, а на 20 септември княз Фердинанд тържествено открива заседанието на журито в състав проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов, дипломати.
Конкурсът е спечелен от флорентинския скулптор Арналдо Дзоки.
Основният камък е положен на 23 април 1901 г., Гергьовден, в присъствието на Фердинанд I. Работата по изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 г. На освещаването му присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, ген. Столетов, ген. Паренсов, авторът Арнолдо Дзоки.
През 2012-а реставрация върна блясъка на паметника.

Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855-1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които е убит.
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google