Забележителности Воин светец край столицата

balgari.bg

Воин светец край столицата

Кремиковският манастир "Свети Георги Победоносец" се намира на около 3 км от столичният кв. "Кремиковци", в местността Градището.
Обителта е основана още по време на Иван Александър (1331-1371), но сигурни сведения за съществуването й има от края на петнайсети век. През 1382 г., когато османските нашественици завладяват София, манастирът е разрушен.
През 1493 година, когато софийски митрополит е Калевит, местният велможа Радивой възобновява порутената църква "Св. Георги" и я зографисва в памет на децата си Тодор и Драгана, починали по време на голямата чумна епидемия от 1492 г. През 1503 г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов, а с друг ктиторски надпис от 1611 г. се съобщава за обновяване на църквата.
По време на османското робство Кремиковския манастир е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. Тук се преписват богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени в обителта.
Бунтовници намират убежище в манастира - сред тях и вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитьр Стефанов - Казака.
След Освобождението в Кремиковския манастир се заселват двайсетина монахини - бежанки от Малешевско. През 1897 г. Иван Вазов посещава обителта и пише пътепис.
През 1901 г. започва изграждането на нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица", която е завършена през 1907 г. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. Другите жилищни сгради са строени през 30-те години.
През 50-те години на XX в. в сградите на манастира са настанени военни, а монахините са изпратени по други манастири. Осемнайсетгодишното им присъствие нанася сериозни щети на обителта - много стенописи са унищожени, библиотеката изчезва.
По-късно обаче Кремиковският манастир се връща към духовното лоно.
Реставрацията на стенописите в малката църква започват през 1980 г. и с прекъсвания продължават до 2003-та. На мястото на изгорялата магерница е построена нова. През 1994 г. пред манастира е изградена чешма, а в двора му са монтирани дървени маси и пейки.
Днес Кремиковският девически манастир е постоянно действащ, има две жилищни сгради и две църкви.
По-старата - "Св. Георги", е от широко разпространените по българските земи през средните векове еднокорабни, едноапсидни храмове, покрити с полуцилиндричен свод. На мястото на сегашния притвор е имало друг, вероятно със същата дължина. Няколко години след обновлението, навярно при земетръс, старият притвор бил повреден и преизграден в настоящия му вид.
Стенописите в старата църква са направени скоро след построяването й и са напълно в духа на средновековната иконопис. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Повечето са на тъмен фон, върху който изпъкват фигурите на архангел Михаил, св. св. Константин и Елена, светците воини Прокопий, Теодор Стратилат, на Богородица и свети Георги. Могат да се видят и изображения на ктитора Радивой и семейството му.
През осемнайсети век към църквата е пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд".
Втората църква в Кремиковския манастир - "Покров Богородичен", е строена в периода 1901-1907 г. Тя е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на Богородица.
Една от реликвите в Кремиковския манастир е евангелие от 1497 г., преписано по поръчка на софийския митрополит Калевит. То е с едър шрифт и красиви винетки и съдържа 307 листа. Интерес представляват и един триптих от шестнейсети век, както и дървен иконостас от седемнайсето столетие.
Сред най-ценните икони в Кремиковския манастир са "Христос Вседържител" от петнайсети век и и "Свети Георги убива змея" от 1667 г. 


Стенописи от манастирската църква вижте на www.pravoslavieto.com

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google