Забележителности Каменни хармани "улавят" Слънцето

balgari.bg

Каменни хармани "улавят" Слънцето

Огромният тракийски комплекс Харман кая е най-внушителното скално светилище в Източните Родопи. Животът тук започва през каменно-медната епоха, 5 хил. г. пр. Хр.
Харман кая се намира между Татул и Перперикон, очевидно е, че е имало връзка между тези три обекта.
Според траколози Харман кая е култово място и се е обслужвало от жреци, а поклонници са били допускани само на празници, свързани с важни астрономически явления.
Древният паметник е разположен в едноименна местност, отстояща на 2 км североизточно от момчилградското село Биволяне. Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.
Открива го преди 60 години проф. Васил Миков.
Светилището на Харман кая е система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Всъщност именно заради тях обектът носи името Харман кая, т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между контурните линии от 0.30 м до 1.40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. На първата площадка има шест, ориентирани на север, на втората - 11 в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата линии. По площадките са издълбани системи от улеи, подредени като концентрични кръгове.
На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан, са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
На Харман кая ясно се виждат улици и площади. Личат зидове и основи на постройки. Зидарията е без хоросан, керамиката датира от VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница.
Според проучванията, направени от д-р Алексей Стоев, проф. Валерия Фол и колегите им, става дума за древна астрономическа обсерватория за позиционни наблюдения на Слънцето, измерване на годишния цикъл и установяване на зимното и лятното слънцестоене.


Подробно за древния паметник разказва http://rock-cut.thracians.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google