Забележителности Здраво стъпили сред водата и времето

balgari.bg

Здраво стъпили сред водата и времето

Десетки са старите мостове из България, които ни служат и до днес. Някои са от римско време, други са градени от възрожденски майстори. Всеки от тия мостове разказва своята приказка за времето.

Над река Харманлийска (наричана преди Олудере) извива снага Гърбавият мост.
ой е един от най-старите мостове в областта - строен е през 1585 г., има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания той и Кервансараят в Харманли са строени по едно и също време, най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до везирска длъжност).
Мостът е връх на османското строително изкуство - каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Мраморният надпис гласи: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка."
Сега под Гърбавия мост не тече реката - отбита е заради проект отпреди много години, според който тук е трябвало да има езеро с лодки.

* * *
Мостът зад Часовниковата кула на Трявна е строен през 1844-1845 г. Наричат го... Гърбавия, или Кивгирения мост.
Бил от дърво, но след поройни дъждове реката прииждала и често го събаряла. Затова тревненци решили да го построят от камък. Строежа поверили на майстор Димитър Сергюв, който дълго избирал камъка - да издържа на студ, жега и водна стихия. Направил моста в римски стил - висок, сводест (кивгирен), силно изгърбен, за да може свободно да пропуска придошлите буйни води на река Тревненска.
Дълъг 25 метра, широк около 4 метра. Големите плочи от дялан камък били захванати помежду си с железни шифтове и оловни припои.
Малката стомничка - ибрик, издълбана на една от големите плочи на моста, е обект на шеги. Едни казват, че е предупреждение към габровци, кога влизат в Трявна - първо да се умият, други пък твърдят, че тревненци на път за Габрово трябвало първо да се умият.

* * *
В Габрово пък - града на мостовете, един от най-известните е Баевият мост, в центъра на града.
Гради го майстор Минчо Стоянов, ученик на Кольо Фичето, през 1855 г. Мостът е от дялан камък, на най-високата му част има надпис, според който е направен с подкрепата на султан Абдул Меджид.
С течение на времето мостът станал тесен за града. Решено било да го съборят, ала известните със своята пестеливост габровци не позволили. Баев мост е реставриран през 1968 г. и става пешеходен. Паметник на културата е. А за да се осигури автомобилният трафик, бил изграден нов мост, почти долепен до стария.
Иначе в Габрово имало двайсет моста, твърди се в различни публикации.

* * *
Преданието разказва, че докато се градял Кадин мост, камъните сами се търкулвали от планината и сами се подреждали, а когато мостът станал готов, спрели да се търкалят, останали по пътя и досега си стоят там.
Спори се откъде идва името на този мост. Според едни бил построен от кадия (съдия на турски). Според други е наречен Кадин заради една невеста (кадъна).
Мостът се намира в центъра на село Невестино. Дълъг е около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата. Застлан е с големи гранитни плочи. От същия камък са и зиданите перила.
На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна плоча с надпис на турски, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на везир Исак паша през 874 г. от Егира, тоест през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата преминал през тези места по пътя си към Босна.
Има легенда, че мостът е построен от трима братя. Те дълго го градили, но все не успявали да завършат основния свод, защото той всеки път се разрушавал. Станало ясно,че мостът "иска курбан" - да се вгради човешка сянка в камъните. Тримата майстори неохотно се наговорили да вградят невестата на един от тях - тази, която първа дойде на следващия ден на строежа. Двамата по-големи братя предупредили тайно жените си, а най-малкият спазил дадената дума. Неговата невеста била вградена, за да скрепи моста.
Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този период и през 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.

* * *
Най-големият и величествен родопски мост е Дяволският над Арда.
Намира се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината - 3.5 м, трисводест е и на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане. Височината на централния свод е 12 метра, а по ръба има запазен каменен парапет с височина 12 см.
Мостът е построен в началото на шестнайсети век по желание на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.
Шейтан кюприя (или Дяволски мост) е съграден от Уста Димитър от съседното село Неделино. Уста Димитър вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността.
 
* * *
Драматична любовна история станала повод да се построи Томин мост във Врачанския край.
Млад свирач на име Томо веднъж отишъл да погледа момите на хорото в село Криводол. Но не се стърпял и сам засвирил. Всички били омаяни от неговите чудни мелодии и се скупчили около него. Една от момите така го харесала, че му подарила китката си. И той се захласнал по нея.�
Девойката била дъщеря на богаташ, баща й нямало да я даде на бедния свирач, затова двамата избягали.
Стигнали до малка рекичка с буйни води, които не можели нито да прескочат, нито да прегазят. Тогава Томо започнал да огъва крайбрежните върби и успял да направи мост до другия бряг. Минал пръв, за да опита здравината на моста. Но в това време пратените от строжия баща преследвачи настигнали влюбените и отвели момата обратно.
През 1915-а на легендарното място е издигнат каменният мост.
Днес местността Томин мост е известна повече с Паметника на септемврийците. Наблизо, на около 12 км, е природният феномен Божият мост, чиито каменен свод се издига повече от 20 метра.
 
* * *
Мостът на Мустафа паша (наричан и Старият мост) пресича Марица при Свиленград. Има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 метра. Широк е 6 метра, дълъг - 300.
Съоръжението е построено през 1529 година и е дело на известния османски архитект Мимар Синан. Част е от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.
В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис, който гласи:
"Този мост построи, когато бе халиф, най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша."
 
* * *
Освен църкви и къщи, Уста Кольо Фичето градил и мостове.
Започва най-вероятно с родното Дряново. Тук развива своите идеи за традиционния възрожденски тип "гърбат" (римски) мост.
Мостът в Дряново е дълъг 38.50 метра, а ширината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най-висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите - плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и да подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
 
* * *
В Ловеч пък майсторът "прекрачва" Осъм с покрит мост (на снимката).
Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа има само три подобни - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.
Символът на Ловеч е граден през 1874-1876 г. като транспортен мост по поръчка на Османската държава. Стъпва на пет каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), снагата му е дървена, без метални части, дори при сглобките са използвани дървени клинове. Дълъг е 84 м, височината му е 7 м, а ширината - 10 м (5 от които - пътно платно), има шест отвора.
Горните части на каменните устои са украсени със скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс и др. От двете страни на улицата, подслонила се на моста, има 64 дюкянчета с размери 2.50х2.50 метра. Бил е осветен с газови фенери.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, три отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
През 1981-1982 г. по проект на архитект Златев и инженер Малеев мостът е реконструиран и придобива днешния си вид, най-близък до облика на Кольо Фичето.
 
* * *
На 1 километър от град Бяла над Янтра самоукият възрожденец съгражда уникално съоръжение. Беленския сводов мост Кольо Фичето започва да строи по поръка на Мидхат паша през 1865 г., завършва го през 1867 г.
Мостът е дълъг 276 м и широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Видял моста, Феликс Каниц пише за майстора: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград."
 
* * *
Стари римски мостове има в село Българене, Плевенско, в Беброво, Еленско, в родопската перла Широка лъка.
Столицата пък преди малко повече от век е била "затворена" между Лъвов и Орлов мост.
 
По публикации на infotourism.net, bgwikipedia.org, stroitelstvo.info и др.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google