Забележителности Свято място в пазвите на Пирин

balgari.bg

Свято място в пазвите на Пирин

Роженският манастир "Свето Рождество Богородично" е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, запазени до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.
За първи път Роженският манастир се споменава в приписка към гръцки ръкопис от тринайсети век.
По това време Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на Калоян. При османското нашествие манастирът е опожарен, но скоро след това е възстановен.
Роженския манастир се споменава отново през 1551 г. в ръкопис на тогавашния игумен Козма.
През шестнайсети век е изградена главната църква на обителта, трапезарията и някои жилищни сгради.
През първата половина на осемнайсети век Роженският манастир е обновен, а вътрешното оформление на главната църква завършва окончателно през 1732 г., по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий и на настоятеля и ктитор Дукас.
Манастирът достига своя апогей през XIX век, когато се превръща в духовен център на региона, притежава и много земи.
По време на турското робство Роженският манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. От 1912 г. манастирът отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.
През втората половина на деветнайсети век Роженският манастир е и убежище на революционните дейци от този край. По-късно приютява и войводите на ВМРО, а близо до обителта е погребан Яне Сандански.

Роженският манастир е построен с неправилна шестоъгълна форма, жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена манастирската църква. Тя е обновена през 1732 г., представлява трикорабна, триапсидна, безкуполна сграда, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Има стенописи от края на шестнайсети и началото на седемнайсети век, но най-много са изографисани през първата половина на осемнайсето столетие. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква, са най-ранни и изобразяват деянията на Христос след Възкресението - умножаването на хлябовете, превръщането на водата във вино и чудотворните изцеления. На южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи на Богородичния акатист. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с изображения на пророци. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т. нар. "Стълбица на добродетелите", по която монасите се възкачват към праведността.
Иконостасът в Роженската църква е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 г. и е един от най-представителните иконостаси по българските земи от този период. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части са покрити с плитка резбована плетеница.
В северозападнара част на църквата се намира параклисът "Св. св. Козма и Дамян", украсен със стенописи от XVII в. Наред с образите на патроните тук е изобразен и ктиторски портрет на монахиня Мелания. Тук се намира и най-ранният иконостас в Роженския манастир, включващ орнаментален фриз с оцветена дърворезба, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред които се откроява храмовата икона "Св. Безсребреници".
Жилищните постройки в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е построено през шестнайсети век. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. Тук е манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от "Тайната вечеря", сцената "Св. Пахомий и ангела", "Богородичен акатист" и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от този период.
Второто, триетажно жилищно крило, е издигнато през XVII в. с помощта на мелнишките еснафи. В приземието се намират оборите, а на етажите - големи гостни стаи, някои от които с огнища. През деветнайсети век на покрива на сградата е изградена малка камбанария.
Към манастирския комплекс на Роженската обител се отнася и Костницата, построена през 1597 г., вън от манастирските стени. Представлява двуетажна църква гробница, на чийто долен етаж почиват костите на монасите. Горният етаж, предназначен за богослужение, е украсен със стенописи, създадени по времето на игумен Теодосий и митрополит Силвестър през 1662 г. - 12 сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, предтечата на монашеството.
Роженският манастир притежава музейна сбирка, съхраняваща ценни икони и църковна утвар, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Етнографският отдел пък пази уникална колецкия от носии и шевици от Югозападна България.
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google