Забележителности Символ на държавническа мощ

balgari.bg

Символ на държавническа мощ

Царевец

На хълма Царевец има живот още през петото хилядолетия преди Христа.
Тринайсет века преди новото летоброене тук стопани са траките, а през V-VІІ в. на мястото на тяхното селище издига снага Зикидева - най-големият град на Византийската империя в Долна Мизия.
Зикидева е разрушен при аваро-славянските нашествия през VІІ в. Две столетия по-късно тук възниква старобългарско селище, което се развива и расте по време на Първата българска държава и сетне, в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището вече е укрепено, във вътрешността му са издигнати жилища и храмове.
През 1185 г. при освещаването на църквата "Свети Димитър" българите, водени от болярите Асен и Петър, въстават срещу Византия.
Година по-късно българската държава е възстановена за нейна столица е определен Търновград.
На Царевец били вдигат дома на владетеля и Патриаршията.
Хълмът е защитен от крепостна стена, близо 2 километра дълга, на места широка до 2.60 метра.
Фортификационната система е подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до река Янтра.
В крепостта се влизало през три входа. Главният - откъм запад, е "стъпил" върху скален провлак. Три порти, отбранявани от кули, трябва да се отворят, за да попадне човек в сърцето на Царевец. Пред първата порта има прорез, над който се е спускал подвижен дървен мост, запазен до 1864 г.
В югоизточната част на крепостта се намирала т. нар. Френкхисарска порта. Тя свързвала основната крепост с квартала на франките (чуждестранните търговци). Този вход е пазен от Балдуинова кула. Наречена е така, защото легенда разказва, че тук бил затворен латинският император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.
Средновековен Царевец бил гъсто застроен. Археолозите са открили основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви и 4 манастира. Всеки "квартал" в стария град имал своя църква, улици свързвали домовете на хората и храмовете.
Главните пътни артерии на укрепения град водели към царския дворец и патриаршеската църква.
Пъстра смесица от хора обитават стария Царевец. Царското семейство, болярските родове, духовниците делят територия с търговци и занаятчии, без които животът на града би бил невъзможен.
Дворецът на българските царе се намира на високо разположена естествена тераса. Площта му е 4872 кв. м. Пази го дебела крепостна стена с пет бойни кули. Отделните сгради са построени около обширен вътрешен двор, а в неговия център издигала снага църквата "Света Петка". Мощите на светата отшелничка, покровителка на Търновград, са вършили своите чудеса именно тук чак до падането на столицата под властта на османския завоевател.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма на площ от близо 3000 кв.м. И тук сградният комплекс е организиран около голям вътрешен двор. Както и при двореца, защитата е гарантирана от крепостни стени и бойни кули. В средата на комплекса е патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на свети Михаил Воин. От южната му страна се издига висока камбанария, което е рядко явление в църковната архитектура на Балканите.
Както и дворецът на българските царе, Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
През 1908 година премиерът Александър Малинов прочита именно тук, на историческия хълм, Манифеста на княз Фердинанд за обявяването на независимостта на България, чут от развълнуваното множество търновчани.
Чешкият археолог Карел Шкорпил пръв проучва руините, останали от укрепеното "сърце" на средновековната ни столица. Разкопките му започват през 1886 г.
Сто години по-късно възстановяването на Царевец е приключило и той се превръща в един от символите на българската държава. Отворена е за посещения Патриаршеската църква, чиито стенописи са дело на екипа на художника�Теофан Сокеров, през същата 1985-а се слага началото на оперния фестивал "Сцена на вековете" - тогава 12 хиляди търновчани и гости на града гледат четирите представления на операта "Ивайло" на Марин Големинов. Този културен празник е възстановен през 2008 г. след 23-годишно прекъсване.
Вечер в небето на Царевец се разсипва "Звук и светлина". Уникалния аудио-визуален спектакъл, дело на Въло Радев и Яромир Хник, разказва историята на това сакрално място от най-древни времена до първия миг на свободата.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google