Забележителности Книжовна съкровищница в полите на Витоша

balgari.bg

Книжовна съкровищница в полите на Витоша

Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка" е основан през 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (тоест подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечкия градоначалник и владика.
Тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман, дадена на обителта.
Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен е при завладяването на София от турците през 1382 г. През 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синове Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност.
Манастирът става средище на книжовна и просветителска дейност, център на Софийската книжовна школа. Има собствен скрипторий и килийно училище. Известни са имената на някои от книжовниците, работили тук, като поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г., тримата братя Даниил, Стоян и Владко, които през 1598 г. преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир "Ивирон", граматик Йов Шишатовац, който през 1612-а преписва известния "Боянски поменик".
Запазено е и т. нар. "Драгалевско евангелие" от 1534 г., украсено през 1648-а с посребрен обков, което днес е в Църковния музей.
От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, датираща от петнайсети век.
Тя е украсена с два слоя стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали фрагменти от сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и др. В притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло. Тук са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и др. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола.
Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица и трима от най-популярните светци конници - свети Георги, свети Димитър и свети Меркурий. През седемнайсети век са създадени стенописите на външната северна стена на Драгалевската църква, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които свети Иван Рилски и света Петка Търновска, които днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата. Към края на осемнайсети век е обновен иконостасът в църквата, като резбените му орнаментални плетеници са позлатени. По същото време е изработен и дърворезбеният владишки трон.
През 1871-1872 г. Левски неведнъж отсяда в манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски.
През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея. Днес двете части са едно цяло - паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил.


 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google