Забележителности Под манастирската лоза

balgari.bg

Под манастирската лоза

Манастирът "Св. св. Петър и Павел" се намира на северния склон на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи, на 12 км югозападно от Пазарджик и на 3 км от с. Баткун. Затова е известен и като Баткунски манастир.
В църквата "Св. Димитър" в Паталеница е намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който манастирът е възникнал през ХІ-ХІІ в. Обителта е построена върху основите на стар езически храм. Близо до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.
До ХІV в. Баткунският манастир е голям духовен център. Опожарен и разрушен е през 1657 г. - заедно с още 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешния Асеновград), по време на насилственото помохамеданчване на родопското население. След това манастирът е възстановен отчасти, но през 1774 г. кърджалии го опустошават отново. Мраморната плоча от старата чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира, свидетелства за тези събития. Въпреки трудните времена през ХVІІІ в. тук се извършва активна духовно-просветна дейност, функционира и килийно училище.
През втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание, манастирът е възстановен, но с по-малки размери, само с една каменна църква, завършена окончателно през 1870 г. В този си вид тя се е запазила до наши дни.
Във бунтовните времена преди Освобождението обителта дава подслон на много хайдушки войводи, сред които Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други. През 1872 г., когато Васил Левски прави обиколка из Пазарджишко, посещава и манастира.
След 9 септември 1944-та една от сградите на манастира е преустроена в клиника за душевно болни.
Днес манастирът представлява комплекс от каменна църква, жилищни постройки и стопански постройки. Към обителта има и голямо земеделско стопанство.
Църквата на Баткунския манастир е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. До западната й фасада е долепена голяма камбанария. Има предверие, където се съхраняват ценни икони като "Апостолски събор", "Св. Георги на кон", "Св. Харалампий".
Иконостасът на храма е резбован и датира най-вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони - храмовата икона на св. св. Петър и Павел. Забележително красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, основателя на Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписва четири големи икони - на света Богородица, на Исус Христос, на светите Козма и Дамян и неръкотворния образ на Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим, и един на сестра му - баба Лула. Тези портрети са ценни образци на българската възрожденска живопис. Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал. Тези стенописи съществуват и до днес.
Легендарна е старата лоза в манастирския двор. Игуменът архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелства, че стари лозари са установили възрастта й - над 500 години, което я прави най-старата на Балканския полуостров. 
Лозата в Баткунския манастир е обявена за природна забележителност.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google