Забележителности Имението "Врана"

balgari.bg

Имението "Врана"

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец "Врана" край столицата се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша.
През 1879 г. хаджи Боне Петров, съратник на Левски, наема "Чардаклията", както се наричал имотът, от наследниците на пашата, а по-късно го откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери - Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на княз Фердинанд.
Той плаща за имота 56 хиляди златни лева. Седмица по-късно князът откупува имота от Странски. Фердинанд, известен със страстта си към орнитологията, решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Типичните за Софийското поле птици дали името на парка и двореца.
Голяма част от имението - както уникалният парк, създаден от Фердинанд, така и стопанството, са купувани на части в началото на ХХ век от царя с десетки продавателни актове, които днес се съхраняват в Държавната агенция "Архиви". Фердинанд купува от селяните по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия.
Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда - новият дворец, е построена между 1909 и 1912 г.
Закупуването на терените за парка и стопанството, както и строителството на двете сгради е финансирано със средства на самия Фердинанд - от годишната му Цивилна листа и чрез вземане на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от руския император Николай II през 1911 г.
Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия "Делфтваре". Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор "Шиндлер".
Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото й обзавеждане е изработено от карелска бреза от майстори, изпратени тук от Петрозаводск.
Главната сграда в имението е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но през 1946-а е възстановена в първоначания си вид.
След референдума от септември 1946 г., който слага край на монархията, за известно време дворецът "Врана" се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на България. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов.
С решение на Конституционния съд от юни 1998 г. "Врана" е върната на Симеон II и неговата сестра Мария-Луиза. През 1998 г. Симеон Саксгобургготски дарява парка на Община София с условието да бъде отворен за всички граждани и гости на столицата.
От 2011 г. по волята на царското семейство дворецът "Врана" се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна", чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909-1912 г. по запазените планове на архитект Лазаров, създаването на постоянна експозиция, посветена на историята на българската царска династия, и отварянето му за посещения.
Уникалният резерват е развиван от Фердинанд като ботаническа градина. Тук могат да се видят над 400 растителни вида. Едно от най-красивите места е още в началото - гигантска китайска глициния.
Сред забележителните гледки е езерото с лилиите, създадено през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана" и сред тях има дори представители на стигащата 2 метра в диаметър гигантска водна лилия.
Запазено е и бунгалото на Георги Димитров - дървена къщичка, построена специално за него.
Точно до нея пък се намира алпинеумът "Далем", създаден по идея на цар Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца. Алпинеумът е дело на австриеца Йохан Келерер. Има три дяла - връх Фердинанд (някогашното име на връх Ботев), Пирин и Драгоман.
Наблизо се изгражда паметна плоча на мястото, на което е бил погребан цар Борис III. Някога там е имало параклис, но той е разрушен след 1946 г.
Интересни са царските конюшни, в които някога са отглеждани и два индийски слона - Фердинанд ги купил за зоокъта на парка, първия зоопарк в София, но животните били ползвани и за селскостопанска работа.
На Платановата алея пък човек може да поседне на пейка и да се наслади на оформените като картини прорези в гората. През тях се разкрива поглед до Стара планина. Тук е и царският дъб, посаден лично от Фердинанд.

 
Виртуален тур - от www.24chasa.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google