Забележителности Манастирът на добротата и чудесата

balgari.bg

Манастирът на добротата и чудесата

Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в Чипровския дял на Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. - с. Лопушна). Манастирът е на 21 км от Монтана, на 300 м надморска височина.
На мястото на сегашния манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и разрушен по време на турското нашествие. Възстановяват обителта в средата на XIX в.
Въздигат го от пепелта чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава е изградена и църквата, жилищният корпус, портата, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската.
Тук има килийно училище, обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Народния поет Иван Вазов - по време на пребиваването си там той създава част романа си "Под игото".
Църквата на Лопушанския манастир е трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от Самоковската школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони - дело на Станислав и Никола Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се срутват и при ремонта на сградата са премахнати и останалите.
През 1989 г. Лопушанския манастир е реконструиран. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий - именно по негово време тук се изгражда нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
През 2014-а обителта приюти сирийски бежанци.
След пророчески сън в манастира бе открита и зазидана икона на над 300 години. 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google