Забележителности Каменната гора

balgari.bg

Каменната гора

Чудо на природата, игра на вековете, предизвикателство за въображението...
Пясъчен хълм, недалеч от Гебедженското езеро (сега Белославско), е приютил приказна гора с дървета от камък. Прилича на оазис сред пустиня, който е пресъхнал и се е вкаменил.
Отдалеч наподобява омагьосано сборище на дружина великани, отблизо безмълвните стълбове напомнят древните останки на Плиска, Мадара и Преслав.
Всъщност тази омагьосана гора е приказка без думи. На едно място влюбена двойка напразно се мъчи да се целуне, на друго отбор юнаци водят славна битка...
От векове природата вае камъка, за да го превърне във впечатляващи скулптури - хора, животни, митични същества... Тук са Каменните стражи, Камилата, Трона и много други.
Уникалният природен феномен Побитите камъни представлява група каменни колони, високи до 10 метра, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове.
Тези пясъчни структури най-вероятно са формирани около естествени газови извори вследствие на "слепване" на отделните песъчинки чрез карбонатен цимент - продукт от микробиалното окисление на газ метан. Циментацията е станала в морски седименти преди около 50 милиона години и благодарение на ерозионите процеси и вертикалните движения на земната кора сега този феномен е на земната повърхност.
Впечатляващия ландшафт на Побитите камъни се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития с обща площ над 7 кв. км, линейно разположени в пояс, ориентиран в посока север-юг, широк 3-4 км и дълъг над 8 км. Зоната се намира на 18-20 км западно от Варна, началото й е на няколко километра южно от Белослав.
Побитите камъни са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за национална природна забележителност през 1938 г.
Освен формите, изложени на земната повърхност, има и подземни нива - всичките четири могат да се наблюдават едновременно в Кариерата и Канарата.
Най-известната част от Побитите камъни, Дикилиташката група, е най-импозантна и най-добре съхранена. Състои се от над 300 различни по големина колони на място с размери 850 на 120 метра и още около 50 структури в по-малко пространство на юг. Някой от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, трети образуват колосални скулптурни групи.
Страшимировската група, недалеч от с. Страшимирово, пък е съставена от четири близки едно до друго разкрития с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 метра в диаметър.
Близо до селата Слънчево и Баново се намират едноименни скални групи. Сред тях има каменно образувание, наподобяващо замръзнал фонтан, друго - с форма на лъв с диаметър в основата над 12 м, огромни "гъби" и др.
Групите Кариерата и Канарата са най-интересни за учените, защото дават възможност да се изследват и подземните нива на каменната "гора".

За възникването на Побитите камъни се разправят легенди.

Някога, преди много години, тук се простирала приказна вековна гора, разказва една от тях.
Бистри ручеи ромолели през китни поляни, безброй птички огласяли с веселите си песни цялата околност. В най-гъстата част на гората се криела хайдушка дружина. Турска потеря подгонила хайдутите, подпалила къщата на войводата, а младата му невеста с невръстното му дете повели в гората, за да покаже къде се крие дружината. Младата жена отказала да предаде любимия си, затова турският главатар съсякъл рожбата й с боздугана си... Тогава небето потъмняло, птичките замлъкнали, гората застенала, извила се страшна буря... Изведнъж войводата със своята чета връхлетял върху потерята - всички загинали в ужасната битка. При първите слънчеви лъчи се открила чудна картина - един до друг се издигали каменни стълбове, не се чувала нито птича песен, нито нежно шумолене на листа, изворите били пресъхнали...
В тази кървава нощ гората се вкаменила от ужас и останала така и до днес.

Преди много векове, когато морето достигало до земите на тази загадъчна местност, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето, обяснява друго, по-старо предание. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Богът на морето му бил разкрил своето име и го обрекъл завинаги да пази тази тайна. Дарил му безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане простосмъртен. Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива девойка и между тях пламнала любов. Девойката обаче била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Отишъл момъкът при титаните, дълго ги увещавал, най-сетне те склонили да му отстъпят девойката, ако им разкрие тайната на своето безсмъртие и им каже божественото име. С ясното съзнание, че ще изгуби своето безсмъртие, мъжът се съгласил.
На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж започнал да подрежда по странен начин титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: "Аз току-що изписах името на Бога с вашите тела." Богът останал поразен от тази невероятна постъпка. Трогнат от остроумието и себеотрицанието на младия мъж, той решил да накаже титаните за това, че посегнали на неговите божествени дарове. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застинали така, както били подредени.
Младежът се върнал при своята любима. В мига, в който се срещнали и се прегърнали, под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода - божествен дар за поколения наред.

Още факти и легенди - на www.varna-bg.com и www.moreto.net

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google