Забележителности Трите най-големи

balgari.bg

Трите най-големи

Краеведите Иван Моллов и Петър Векилов смятат, че бебровската църква "Свети великомъченик Георги" се издига на мястото на манастир, строен по времето на Иван Асен Втори и посветен на светите 40 мъченици, намирал се тогава край селото.
В края на осемнайсети век в Беброво има дървена, вкопана безкуполна църква, наричана Малката. Към нея работи килийно училище.
През 1835-а в селото вече е издигнат внушителният храм, посветен на светеца воин. Това е и един от най-старите храмове в Еленско. Осветява го през 1840-а гръцкият владика на Търново Неофит. По време на Руско-турската освободителна война църквата е разрушена, но още през 1879-а родолюбивите бебровчани го въздигат отново - с доброволния си труд и със събраните от тях над 60 хиляди гроша.
Възобновената духовна обител същата година осветява епископ Климент.
"Свети Георги" в Беброво е дълга 30, широка 15 метра трикорабна църква с масивно засводяване и купол, поставен върху висок цилиндричен барабан. Корабите се разделят от четири двойки колони и са засводени с висящи куполи, но във вътрешното пространство на наоса се веждат само четири колони, осваналите две двойки са скрити под емпорията и в иконостаса. Църквата е с три престола -  централният е посветен на свети Георги, двата странични – на свети Харалампий и света Богородица.
Олтарното пространство е триапсидно, а по протежение на надлъжната ос от запад е добавен притвор. Куполът е непропорционално голям.
Южно от храма през 1925-а е издигната камбанария.
Богато резбован иконостас от орех и липа приютява петте реда икони на бебровската църква. Някои са дело на Ангел Симеонов от Трявна, на тях стои годината 1879-а.
Храмът е зографисан през 1954-та от П. Сеферов и А. Велев.
През 2011-а след ремонт митрополит Григорий  извършва обновление на храма.
Бебровската църква е дело на майстор Михо от еленската махала Болерци. Той строи и друга внушителна църква в района - еленската.

С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага през 1800 г. в Елена издигат нов параклис "Успение на Пресвета Богородица". С течение на времето обаче дървената постройка вече не задоволява нуждите на селището и еленчани замислят строеж на голяма църква. Започват да събарят Калето, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Материала използват за строеж на храм. Градежът почва през 1836 година. През 1837-а, на 28 август, църквата е осветена.
"Успение на Пресвета Богородица" е монументална, трикорабна, триабсидна, с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири кръгли колони.
Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи.
С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) еленската църква е сред най-големите православни храмове у нас.
През 1861 година се прави реконструкция, за която свидетелства надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка пък е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.
През 1925-а църквата "Успение на Пресвета Богородица" губи ценно художествено творение - при пожар изгаря иконостасът. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са изписани от еленския художник Христо Берберов.
 
На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община варненци избират комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията е да определи мястото, както и да събере средства - преценено е, че ще са нужни 300-400 хиляди франка. С дарения, с лотария и с отпуснати от правителството пари започва строежът на "Успение на Пресвета Богородица".
Основния камък полага княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. Първоначално избраното "5000 кв. аршина общинско място до правителствения дом" (в градинката зад Часовника) не се харесва на княза. "Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна."
Тогава мястото е на края на града.
Строителството на храма продължава шест години. Проектът е дело на одеския архитект Маас и е по модел на Петерховския храм в Петербург. Комисията откупува проекта и основите са положени по плана на Маас, а самата сграда се строи от общинския архитект П. Купка.
Използвани са запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата е доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе. Външните колони под прозорците са от русенски камък, сводовете - от бигор. Величко Христов доставя от Англия медните листове за покрива. Оттам са докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Проектите предвиждат внушителното здание да има размери 35 на 35 метра, да е трикорабна базилика и главният олтар да е посветен на Успение Богородично, северният - на княз Александър Невски, а южният - на свети Николай Чудотворец.
Варненци искат да възложат майсторската работа по храма на уста Кольо Фичето, но не успяват да се споразумеят. Временно ръководството е възложено на местния майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и "Св. Николай".
На 15 март 1884 г. комисията възлага строежа на уста Генчо Кънев от Трявна. Първата литургия е отслужена две години и половина по-късно - на 30 август 1886 г.
Вътрешното обзавеждане на църквата продължава и в следващите години. Архиерейският трон, дело на Нико Мавроди, е поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът - той пък е работа на дебърския майстор Иван Филипов.
В края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30 хиляди лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя". До нея водят 133 стъпала. Камбанарията е с височина 38 метра и е доизградена през 1943-та.
През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия в морската столица са донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. - още осем икони за средните и северните врати. Подът е застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г.
Изографисването на храма започва след 1949 г. под ръководството на проф. Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора.
През 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните - св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. 
 
Описаните три православни църкви са най-големите храмове в Северна България

По материали на http://history.elena.bg, http://varna.info.bg, Васил Славов и Христо Медникаров

На снимката: Еленската църква "Свето Успение Богородично"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google